Тъжна е тази открадната любов,
с предварително преброени мигове,
с факта, че имате хубави залези,
но не може да срещнете изгрева...
И никога нямате весели празници,
пълни с глъч, смях и с приятели,
винаги трима само сте заедно -
вие и любовта ви наказана!
И бъдеще нямате като другите,
дето планове правят, мечтаят,
любовта ви обречена има само
тая минута, в която сте в рая.
Жадна и страстна, като за последно,
не изисква, не моли и не очаква,
всеки миг е подарък, вълшебство,
пие до дъно от отровната чаша.
Поне скуката няма да я затрие,
няма да падне жертва на рутината,
тая любов отчаяна, безнадеждна
само спомен остава, да топли сърцата.
От Радос, бг-мамма