8 май е, а сякаш за мен годината едва сега започва.
Ще пиша, искам да пиша отново в тази тема.
Едно да доразкажа за края на 2020 и началото на 2021, друго, за да си намисля малко желания за близкото бъдеще.
... Ето, продължавам, както обещах: /в рамките на тази вечер, затова не пиша ново мнение/
Дни след последния ми пост по-горе съм изпаднала в депресивен епизод и затова съм спряла да пиша повече до този момент. Интересното е, че наистина дни преди дупката съм звучала доста стабилна и окей, нищо не предвещаваше как изведнъж пак ще се срутя. Интересно е и друго, депресията настъпи точно в деня, следващ този с положителния тест за Ковид-19. Съзнателно изобщо не се страхувах от този вирус, помня това отлично. Но явно подсъзнанието ми нещо си е дълбало през цялото време... и буквално за една нощ се потопих от нормално в потиснато състояние. Беше осезаемо и доста тежко усещане. 3-4 дни по-късно се обадих на моя психиатър и веднага започнах да пия антидепресант. Хри, останалите ми близки, както и колегите ми през цялото това време бяха плътно до мен и ме подкрепяха, за което съм сърдечно благодарна! Не бих се справила без тях, разбирането и помощта им. Включително и без вашите приятелски рамена и думи, момичета от форума, знаете добре кои сте
Ноември и декември 2020 се изнизаха като през плътна мъгла, заради която не виждах и не чувах нищо от външния свят... съществувах само аз и болката ми от това, че всичко отново се повтаря и пропада... чувството за вина какво причинявам на семейството и приятелите ми... усещането за несправяне и в работата ми... неадекватността и нежеланието за живот като цяло.
Първо се молих за НГ да съм добре, после за моя РД да съм вече ОК, но не стана така. Това е най-дългата ми депресия досега - половин година - от края на октомври до края на април. Още пия антидепресанта си, обаче сега пък за друго се следя, да не се люшна в другата крайност... много е неприятно и коварно това да си биполярна личност... толкова е фин контролът на състоянията... трябва много самонаблюдение, много познание за това кога как е добре да се случват нещата. И така, завърнах се. Толкова много ми се иска през 2021 г. да съм съвсем стабилна!!!
Затова и първата ЦЕЛ, която си поставям сега за съвсем близкото и обозримо бъдеще, е да си направя нужните медицински ИЗСЛЕДВАНИЯ - кръвна захар, холестерол, АГ, щитовидна жлеза, ПКК, за да изключа някакви био-химични причини за депресиите ми и да взема необходимите мерки, ако се налагат такива. Своевременно, навреме, а не да чакам повече излишно. На 43 г. трябва да мога да се грижа по-добре за цялостното си ЗДРАВЕ. Крайно време е! Без повече оправдания, протакане и отлагане. Че е срамота.
Второ, искам повече ДВИЖЕНИЕ. Разходки, йога, танци, домашни тренировки, велоаргометър, колоездене, плуване. Трето, качествена ХРАНА и достатъчно ВОДА, да наблягам на плодове, ядки, зеленчуци, млечни и постни меса, а не на сладки и тестени неща. Да не прекалявам с кафето, вместо него - билкови чайове.
Трето, общуване с приятели и близки, но главно чрез реални и живи срещи с тях. Природа, паркове. Достатъчно сън. Любов. Секс. Музика. Таро. Астрология. Четене. Писане. Но без изпадане в крайности. Намиране на равновесие в ежедневието, на баланс между различните видове дейности, с които се занимавам. Снимане на красоти. Разговори с Алекс и с Хри. С мама и с татко. Със сестра ми и леля ми. С Ками. С колегите.
Четвърто, грижа за цветя, посадени в Банско на двора ни. Готвене на вкусни и полезни храни, салати, десерти. Да си взема велосипед и да го карам на воля из Банско. Да поемам повече инициатива за Земни занимания, да се заземявам, да оценявам Женската си същност и енергия, да съм в равновесие между получаване и даване, да съм в състояние на Благодарност и Любов, да ми бъде Светло и Топло
и Ясно
Пето, повече ОСЪЗНАТОСТ, да бъда ТУК и СЕГА. Повече медитативни моменти. Повече тишина и съзерцание. Така или иначе имам доста социално ангажирана професия и комуникация с много хора, за мен е важно да си осигурявам спокойни моменти, в които да се видя и да се чуя, да се поглезя, да се лакирам, ако щете, да се обезкосмя, да помисля, да подишам, да почета, да релаксирам. Да изпия едно кафе. Ако съм със сина си, да му обърна 100% внимание. Ако съм с мъжа ми, да му обърна истинско нераздвоено внимание. Ако говоря по телефона с мама, да съм тотално в разговора, а не мислите ми да блуждаят в 1001 посоки.
Шесто, да се чуя или да се видя с психиатъра ми. Да разбера какви и по колко хапчета да вземам. Ако трябва кръвно изследване да си направя на валпроевата киселина. Замислям се и за психолог. Поне веднъж месечно или на два месеца, ей така, аз да приказвам и да съм в позицията на този, на когото се помага, а не все аз да съм консултиращата и подкрепящата.
Седмо, отново хубаво да си разгледам наталната карта и транзитите. Не е честно просто да гледам хороскопите на другите хора, а своя да не съм огледала за важните тенденции и насоки. Астрологията е математика и философия в едно, затова и я обичам толкова много, затова и ползите от нея са толкова много, лично за мен поне де.
Осмо, девето и десето... не ми се ще повече да ги формулирам по този начин. Само ще кажа за последно - жадувам за ХАРМОНИЯ у дома, с Хри и Алекс, харесва ми това, че той си има вече приятелка, както и това, че и на нас ни харесва тя, хубаво ми е така да има цвят, обич и нови неща около мен, но най-много ми е хубаво, че вече отново мога да ги видя, вдишам и оценя. И нека реченото ми бъде сторено!