Невероятно,
НО факт! Тази година да готвя по празниците ми донесе приятна тръпка, удоволствие, че дори и..... очаккване, че ще направя нещо!!!! Пиша, че е невероятно, защото много пъти съм го казвала - аз не обичам да готвя. И това все още не се е променило, но..... някак си за Коледа аз готвех не само за нас, а за цялото семейство, което се събрахме в Пловдив. За Нова година също готвих не само за нас, а и за другите 2 семейства, с които снощи празнувахме..... А между всичко това направих цели 2 баклави и 1 винени локумки само за нас си

....
И така - по Коледа моето готварско задължение се състоеше в:
Боб - аз го варя, правя запръжка и напоследък запичам леееееко във фурна.
Салата от печени зелен и червени чушки - с много копър и чесън.
Варено жито - е те това обра овациите..., а е толкова просто.
Джинджиилова къщичка - правихме я заедно с Бела, както си ни е традицията, и този път се получи на 100%. Дори на 101

. Супер вкусно тесто, в което деликатно се усещаше пресния джинджифил, цветна и разнообразна украса и стени и покрив, които този път не паднаха

.
За Нова година:
Пълнени свински котлети - плънката беше от лук, моркови и гъби. Пекат се увити в зелеви листа в гювеч.
Полента - това беше въглехидратната гарнитура за пържолите, но майстор ѝ е Момчил.
Иначе направих
класическа баклава по рецепта на Иван Звездев - "Слънчева баклава". Втората баклава беше специално за децата -
с нутела и черен шоколад.
А
винените локумени сладки ми дойдоха по идея от материал за сладкарските Коледни традиции на Европа и какво ние българите сме прибавили към тях. В тестото за локумките има само брашно, бяло вино и разтопена мас. Хубавият им вкус идва от локума и орехчето вътре, както и наръсването с пудра захар с ванилия....
Онова, което лично аз бих си оценила като известен провал, са пълнените котлети..... лукът дойде твърде много и лично на мен не ми харесаха.... Но пък компанията снощи ги "смля" набързичко, което ме зарадва.
А при вас какво къкреше на котлона или във фурната на печката?!
