Желая ви много усмивки и повече моменти, в които да се чувствате истински ЖЕНИ...!
- Screenshot_20220308_083250.jpg (61.65 KiB) Преглеждано 1176 пъти
ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Честит празник, момичета!
Желая ви много усмивки и повече моменти, в които да се чувствате истински ЖЕНИ...!
Желая ви много усмивки и повече моменти, в които да се чувствате истински ЖЕНИ...!
Последно промяна от Ванчето на 08 Мар 2022, 18:49, променено общо 1 път.
Никога не е късно за ново начало!
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Думи за срама
Първо да кажа, че не съм се обидила. Би било твърде елементарно. А и дори без допълнителните извинения не ми се вярваше Чери да е целяла точно това нарочно.
После искам да кажа нещо за срама по принцип и нещо за срама конкретно.
Срамът по принцип е дълбокото усещане, че сме недостойни, че страдаме от някакъв недъг, от вътрешно присъщ дефект. Срамът е нещо лично винаги и изразите от типа „Не те ли е срам?“ и „Как не те е срам!“ всъщност означават „Аз на твое място щях да се срамувам“. Срамът е дълбоко лично чувство и единственият начин да го изпитаме наистина, е да усетим СЕБЕ СИ като недостойни.
Вметка: не бъркайте срам и свян. Свян е нещо като моминска скромност, усещането за нещо съкровено и лично, което не бива да се излага на показ. Свенът обаче е вътрешна невинност, докато срамът е вътрешна вина.
Между срам и свян има връзка и тя е свързана с публичността. Срамът се усилва с публичността, защото дълбокото убеждение за вътрешно присъща недостойност се бои да не бъде разкрита. Т.е. срамът си съществува и без публичност, но с нея той расте и от срам се превръща в позор – недостойност, изложена на показ. Човек се бои, че сега всички ще разберат това, че той е недостоен за обич и уважение. Свенът също се усилва с публичността, свенливият човек изпитва неудобство от това, че лични и съкровени неща са изложени на показ.
Приличат си, но и се различават – при публичност свенът се разстройва от това, че свети неща биват изложени на показ (пред очите на недостойните), а срамът – че сега всички ще разберат за позора (за това, че съм недостоен).
За срама конкретно или за срама в този конкретен случай – не се срамувам и не мисля, че има за какво, освен ако се не идентифицирам по някакъв начин с нещо в тази история по начин, който да води до неосъзната мисъл от типа „Ето, сега всички ще видят колко съм недостойна“. Т.е. чувството за срам би могло да дойде само от това, че аз по някакъв начин се идентифицирам с нещо недостойно в цялата история или с други думи: 1. Има нещо недостойно и 2. Това се отнася ДО МЕН.
Впрочем, оттам дойде и неразбирането ни с Чери – аз казах, че не се срамувам „от това, което съм“, а тя – че се срамува и заради мен. Няма обидени, Ани, спокойно.
Ако задълбаем още темата от какво се срамуваме, би трябвало да попитам кое е това нещо, което едновременно е недостойно и го изживяваме като наше вътрешно присъщо качество. Предпочитам обаче този въпрос да остане неразискван тук. Това са лични и съкровени въпроси и е по-добре всеки да търси отговора на тях лично и насаме със себе си.
Единственото сигурно общо, което аз виждам между себе си и хората на Шипка онзи ден, е фактът, че сме българи, а това не е нещо, което аз да преживявам вътрешно като източник на срам. Допускам, че с много от хората имам и други общи неща, но не мога да кажа с кого кое, затова не се задълбавам в момента.
Колкото до оценката ми на конкретната ситуация, не знам доколко точно днес и точно тук е добър момент да я правя. Имаше хора, отишли на Шипка с ясната цел да привлекат вниманието върху себе си. И тук визирам премиера, а не тези със снежните топки. Защото последните са ясни, такива винаги ще има, особено в натегната ситуация, каквато беше на 3-ти март. Ако ни е срам от тези хора, трябва да се идентифицираме с тях, но едва ли е такъв случаят. Но управляващите затова са начело, за да оценяват риска и потенциала на ситуациите и да вземат адекватни решения – това се учи дори в курсовете по мениджмънт у нас, какво остава за хора и структури с някакви по-сериозни претенции. Тук дори не коментирам разни думички, които се подхвърлят лековато из въздуха – Харвард, служби за сигурност и т.н. За мен това си беше много лошо управление на ситуацията или умишлено търсен ефект. И в двата случая не е добре и действително щеше да ме е срам, ако по някакъв начин се идентифицирах с управлението. Обаче не мисля, че бих могла.
Много ми се иска нашето управление да има способността да преценява ситуациите трезво и мъдро, а не да се ръководи от моментни прищевки и емоции. Защото да се ръководиш от емоции означава, че не ти управляваш ситуацията, а тя теб или пък я управлява този, който режисира нещата така, че да изпитваш определени емоции. Това би означавало изключителна слабост и неспособност да направляваш кораба в буря така, че да не се разбие. А да се разбие той може и сам, там управление не му трябва.
Много ми се иска също така нашето управление да вижда и ръководи с оглед много ходове напред, с оглед десетилетията, които следват, а не лашкайки се като неуправляемо корито с теченията насам-натам. Силно се съмнявам обаче то да има зрелостта и капацитета за това, а честно казано се съмнявам да има и нужното желание да следва интересите на хората. Това би означавало то да има усещане за принадлежност към нас, към народа. Не виждам нищо такова и то от години.
Имам още какво да кажа по темата, но НАИСТИНА ми се иска това място тук да остане настрана от цялата идиотщина, която ни залива отвсякъде – злост, война с оръжия, но също и война помежду ни, мнителност, нападки, ожесточение… Ние не сме това! Ние сме хора, жени, майки, любими, сестри, дъщери, приятелки – това сме ние. Това е същността, която виждам и която искам да подхранвам, за да разцъфти.
Затова, мили момичета, нека бъдем верни на своята най-истинска и най-дълбока същност. Просто да бъдем. Повярвайте, нищо повече не е нужно. И нищо по-малко.
Честит празник!
Първо да кажа, че не съм се обидила. Би било твърде елементарно. А и дори без допълнителните извинения не ми се вярваше Чери да е целяла точно това нарочно.
После искам да кажа нещо за срама по принцип и нещо за срама конкретно.
Срамът по принцип е дълбокото усещане, че сме недостойни, че страдаме от някакъв недъг, от вътрешно присъщ дефект. Срамът е нещо лично винаги и изразите от типа „Не те ли е срам?“ и „Как не те е срам!“ всъщност означават „Аз на твое място щях да се срамувам“. Срамът е дълбоко лично чувство и единственият начин да го изпитаме наистина, е да усетим СЕБЕ СИ като недостойни.
Вметка: не бъркайте срам и свян. Свян е нещо като моминска скромност, усещането за нещо съкровено и лично, което не бива да се излага на показ. Свенът обаче е вътрешна невинност, докато срамът е вътрешна вина.
Между срам и свян има връзка и тя е свързана с публичността. Срамът се усилва с публичността, защото дълбокото убеждение за вътрешно присъща недостойност се бои да не бъде разкрита. Т.е. срамът си съществува и без публичност, но с нея той расте и от срам се превръща в позор – недостойност, изложена на показ. Човек се бои, че сега всички ще разберат това, че той е недостоен за обич и уважение. Свенът също се усилва с публичността, свенливият човек изпитва неудобство от това, че лични и съкровени неща са изложени на показ.
Приличат си, но и се различават – при публичност свенът се разстройва от това, че свети неща биват изложени на показ (пред очите на недостойните), а срамът – че сега всички ще разберат за позора (за това, че съм недостоен).
За срама конкретно или за срама в този конкретен случай – не се срамувам и не мисля, че има за какво, освен ако се не идентифицирам по някакъв начин с нещо в тази история по начин, който да води до неосъзната мисъл от типа „Ето, сега всички ще видят колко съм недостойна“. Т.е. чувството за срам би могло да дойде само от това, че аз по някакъв начин се идентифицирам с нещо недостойно в цялата история или с други думи: 1. Има нещо недостойно и 2. Това се отнася ДО МЕН.
Впрочем, оттам дойде и неразбирането ни с Чери – аз казах, че не се срамувам „от това, което съм“, а тя – че се срамува и заради мен. Няма обидени, Ани, спокойно.
Ако задълбаем още темата от какво се срамуваме, би трябвало да попитам кое е това нещо, което едновременно е недостойно и го изживяваме като наше вътрешно присъщо качество. Предпочитам обаче този въпрос да остане неразискван тук. Това са лични и съкровени въпроси и е по-добре всеки да търси отговора на тях лично и насаме със себе си.
Единственото сигурно общо, което аз виждам между себе си и хората на Шипка онзи ден, е фактът, че сме българи, а това не е нещо, което аз да преживявам вътрешно като източник на срам. Допускам, че с много от хората имам и други общи неща, но не мога да кажа с кого кое, затова не се задълбавам в момента.
Колкото до оценката ми на конкретната ситуация, не знам доколко точно днес и точно тук е добър момент да я правя. Имаше хора, отишли на Шипка с ясната цел да привлекат вниманието върху себе си. И тук визирам премиера, а не тези със снежните топки. Защото последните са ясни, такива винаги ще има, особено в натегната ситуация, каквато беше на 3-ти март. Ако ни е срам от тези хора, трябва да се идентифицираме с тях, но едва ли е такъв случаят. Но управляващите затова са начело, за да оценяват риска и потенциала на ситуациите и да вземат адекватни решения – това се учи дори в курсовете по мениджмънт у нас, какво остава за хора и структури с някакви по-сериозни претенции. Тук дори не коментирам разни думички, които се подхвърлят лековато из въздуха – Харвард, служби за сигурност и т.н. За мен това си беше много лошо управление на ситуацията или умишлено търсен ефект. И в двата случая не е добре и действително щеше да ме е срам, ако по някакъв начин се идентифицирах с управлението. Обаче не мисля, че бих могла.
Много ми се иска нашето управление да има способността да преценява ситуациите трезво и мъдро, а не да се ръководи от моментни прищевки и емоции. Защото да се ръководиш от емоции означава, че не ти управляваш ситуацията, а тя теб или пък я управлява този, който режисира нещата така, че да изпитваш определени емоции. Това би означавало изключителна слабост и неспособност да направляваш кораба в буря така, че да не се разбие. А да се разбие той може и сам, там управление не му трябва.
Много ми се иска също така нашето управление да вижда и ръководи с оглед много ходове напред, с оглед десетилетията, които следват, а не лашкайки се като неуправляемо корито с теченията насам-натам. Силно се съмнявам обаче то да има зрелостта и капацитета за това, а честно казано се съмнявам да има и нужното желание да следва интересите на хората. Това би означавало то да има усещане за принадлежност към нас, към народа. Не виждам нищо такова и то от години.
Имам още какво да кажа по темата, но НАИСТИНА ми се иска това място тук да остане настрана от цялата идиотщина, която ни залива отвсякъде – злост, война с оръжия, но също и война помежду ни, мнителност, нападки, ожесточение… Ние не сме това! Ние сме хора, жени, майки, любими, сестри, дъщери, приятелки – това сме ние. Това е същността, която виждам и която искам да подхранвам, за да разцъфти.
Затова, мили момичета, нека бъдем верни на своята най-истинска и най-дълбока същност. Просто да бъдем. Повярвайте, нищо повече не е нужно. И нищо по-малко.
Честит празник!
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МОМИЧЕТА!
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Здравейте, момичета!
Надявам се днес да има само спокойни и радостни мецанки, а не махмурлийки от празнуването на Осми март!
Шегичка.
Аз днес съм в някаква странна въртележка. Сутринта имах часове на английски (този семестър имам такива студенти), сега подготвям часовете следобед като чета разни материали (и те са на английски, но самите часове са на български), от 14 ч. ще имам обучение от университета, от 15 ч. трябва да заведа Ани на гастроентеролог, а самите часове са от 16:15 ч. до 19 ч. Буквално цял ден, като не знам изобщо как и дали ще успея...
Надявам се днес да има само спокойни и радостни мецанки, а не махмурлийки от празнуването на Осми март!
Шегичка.
Аз днес съм в някаква странна въртележка. Сутринта имах часове на английски (този семестър имам такива студенти), сега подготвям часовете следобед като чета разни материали (и те са на английски, но самите часове са на български), от 14 ч. ще имам обучение от университета, от 15 ч. трябва да заведа Ани на гастроентеролог, а самите часове са от 16:15 ч. до 19 ч. Буквално цял ден, като не знам изобщо как и дали ще успея...
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Здравейте, момичета!
Тази сутрин спах почти до 9 ч., а оттогава досега само сготвих една леща и това е всичко. Затова пък се размечтах за едно музикално събитие и имам още едно, което искам да ви препоръчам.
Събитието, за което се размечтах, е на 18 май в зала "България" в София, изпълнение на "Кармина бурана" под диригентството на Йордан Камджалов. Ето ТУК можете да видите подробности. Може и да успея да го видя, кой знае. Организационно и парично това разбира се е трудно от Варна, защото означава пътуване и нощувка. В това отношение София е привилегирована.
Събитието, което искам да ви препоръчам, е на 26 май и е изпълнение на мюзикъла "Парижката Света Богородица" в София. Представлянието е на операта във Варна. Доколкото разбирам, няма да играят мюзикъла, както правят във Варна, а ще го изпълнят концертно, но с костюми. Предполагам, че не могат да превозят декорите или идва твърде скъпо да го направят. Гледахме това представление на 7 март с Ани и силно ви го препоръчвам. Подробности можете да видите ТУК. Изпълнителите са много добри, в ролята на Есмералда пее Лилия Илиева, която помня още откакто беше в детската опера. Сега е голяма и красива млада жена, много талантлива оперна певица (но пеенето в мюзикъла не е оперно).
Толкова от мен засега. Отивам да хапна малко леща и да се приготвям за часовете следобед.
Тази сутрин спах почти до 9 ч., а оттогава досега само сготвих една леща и това е всичко. Затова пък се размечтах за едно музикално събитие и имам още едно, което искам да ви препоръчам.
Събитието, за което се размечтах, е на 18 май в зала "България" в София, изпълнение на "Кармина бурана" под диригентството на Йордан Камджалов. Ето ТУК можете да видите подробности. Може и да успея да го видя, кой знае. Организационно и парично това разбира се е трудно от Варна, защото означава пътуване и нощувка. В това отношение София е привилегирована.
Събитието, което искам да ви препоръчам, е на 26 май и е изпълнение на мюзикъла "Парижката Света Богородица" в София. Представлянието е на операта във Варна. Доколкото разбирам, няма да играят мюзикъла, както правят във Варна, а ще го изпълнят концертно, но с костюми. Предполагам, че не могат да превозят декорите или идва твърде скъпо да го направят. Гледахме това представление на 7 март с Ани и силно ви го препоръчвам. Подробности можете да видите ТУК. Изпълнителите са много добри, в ролята на Есмералда пее Лилия Илиева, която помня още откакто беше в детската опера. Сега е голяма и красива млада жена, много талантлива оперна певица (но пеенето в мюзикъла не е оперно).
Толкова от мен засега. Отивам да хапна малко леща и да се приготвям за часовете следобед.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Ето къде сте били! 
Благодаря за честитките за моя РД
Аз пък се чувствах празнично на 3 март, както на всеки 3 март... и ме беше яд за случилото се на Шипка, защото можеше да мине всичко по друг начин! ... Много неадекватни реакции и от двете страни, добре, че не се стигна до бой поне...
Благодаря за честитките за моя РД
Аз пък се чувствах празнично на 3 март, както на всеки 3 март... и ме беше яд за случилото се на Шипка, защото можеше да мине всичко по друг начин! ... Много неадекватни реакции и от двете страни, добре, че не се стигна до бой поне...
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Може ли конкретни примери за тези реакции. И на двете страни, разбира се.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Не може в момента
Не се шегувам.
Приех присърце призива тук много-много да не си пишем за политика, войни, ковид и всякакви такива злободневни, щекотливи и разделящи хората теми.
Последните 2 години ми доказаха, че хората сме много различни и то дотам, че понякога сякаш обитаваме различни планети. Толкова различни неща гледаме и чуваме, и избираме да гледаме и чуваме.
Предпочитам да разкажа как изкарах личния си празник. А после и 8 март.
Какво ми напълни душичката... лично на мен... как работя по отношение на целия си РОД.
Как помолих за и получих на живо , реално, след много сълзи и хълцане, ... , родителска благословия.
За ей такива неща ми се пише и споделя! Предимно. Не, че отричам другото. Просто наистина не желая вече да му вдъхвам от силата си.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
И слава Богу, че е така! За съжаление напоследък това се приема за нежелателно. Какво да се прави, модерни времена...
Знаете ли, че в НАСА има правило във всеки екип да има поне един човек с дислексия? Причината е, че хората с дислексия, поради особеностите на възприемането на думите, имат различен поглед. А различният, нестандартен поглед е този, който може да даде неочаквано решение. Такова решение, което не може да бъде видяно от човек, който гледа на нащата по стандартния начин. Аз искрено мисля, че ние трябва да сме щастливи то това, че сме различни и че другите не виждат нещата по начина, по който ги виждаме ние. Трябва да приветстваме това, не да го забраняваме, мразим или заклеймяваме като погрешно.
Иначе и аз избягвам някои теми, но причината е, че искам да запазя възможността да ги гледам трезво. А за целта трябва да не се взирам твърде много в тях, да за успея да ги обхвана в цялост. Иначе ще започна да виждам само дърветата, но не и гората.
Последно промяна от Нели на 11 Мар 2022, 13:00, променено общо 1 път.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Ами, хайде, де! Сподели! Ние чакаме такива новини.Kleo написа: ↑11 Мар 2022, 12:39 Предпочитам да разкажа как изкарах личния си празник. А после и 8 март.
Какво ми напълни душичката... лично на мен... как работя по отношение на целия си РОД.
Как помолих за и получих на живо , реално, след много сълзи и хълцане, ... , родителска благословия.
За ей такива неща ми се пише и споделя! Предимно. Не, че отричам другото. Просто наистина не желая вече да му вдъхвам от силата си.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Добре, бе, Деска, защо тогава изобщо отваряш темата?!?!
Аз не съм го приела точно по този начин. А и самото заглавие на темата е... за живота ни. Колкото и да се абстрахираме от разни неща, те ни заобикалят. Така че вероятно аз ще си пиша и по тези теми.... доколкото имам какво да кажа, де. Защото наистина в България станаха много разбиращите от медицина, които после се преквалифицираха към специализация във военното дело.
А какво чакаш тогава?!?!
Да...... ето това е контрапункт. Наш общ с теб, Нелка.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса