Я, виж ти.... не съм писала тук от 1 януари . Как лети времето?!
Как сте, дами? Кой къде и как?
При нас всичко е нормално. Аз си свикнах с Берн, с швейцарската действителност. Нищо не ме товари. Никой нищо не иска от мен. И никой с нищо не ми пречи и дразни. Честно казано ..... ми то било хубаво хората около теб да имат съзнание и възпитание .
Промяната - Коки прекъсна бакалавърската си програма в Айндховен и си дойде при нас в Берн. Не му хареса нито университета, нито града, нито страната. В момента тук търси програма, в която да продължи образованието си. Има си всички необходими кредити от първата година, която изкара в Айндховен и може да продължи, стига да намери нещо на английски. Ако не - ще влезе в немска бакалавърска програма, но преди това ще кара половин годишен курс по интензивен немски . Ако пиша, че съм щастлива, навярно ще е излишно .
Бела.. успя. Успя да завери първия си срок в гимназията. Тук в Швейцария това е критично. Не може просто да влезеш в гимназия и да преседяваш до абитуриентската там. Трябва всеки срок да имаш определен успех, за да продължиш напред. Е..., тя успя с първия срок. Надявам се да не отслабва гарда и през втория.
Аз вече усилено кандидатствам за работа като графичен дизайнер. А свободното си време изкарвам в разучаване на околностите на кантон Берн. Не искам да пропускам възможността да се насладя на красотата, която ме заобикаля. Разбира се - следя ежедневно новините в България..., но се чудя докога? Както каза Ани Салич в първата вечер на мини-сезона на "Капките" - всеки ден вече има новини за жени, убити при домашно насилие. Или за свади по пътя. Или пък за друго насилие... Не знам какво се случва с това българско общество, но не е по вкуса ми. Не бих могла да вирея там без да страдам неутешно.
И такива неща с нас.