Е, дойде и моя час на откровение и равносметка
Каква бе моята 2010? Обръщайки се назад виждам една добра година, изпълнена с много емоции - всякакви. А аз именно така харесвам - да живея цветно. Сивотата и еднообразието ме убива. За щастие имам способността дори и от лошото, което ми се случва да извличам полезното, поучителното и хубавото. Така вървя напред и се радвам на живота, защото той е прекрасен.
Започвам с най-милото ми - моята дъщеря, защото нейните радости и тревоги са и мои. През януари след преодоляване на силната конкуренция в класа й, успя да се пребори заедно с още 2 дечица да замине за Мюнхен и участва в ТV предаване на ZDF. Гледахме предаването по Великден и изпитах много майчина радост и гордост. Върна се от Мюнхен окрилена - за първи път на 11г. лети сама, впечатленията от града, от офиса на телевизията, от нивото на немския си. Тогава си зададох въпроса: Защо нямах нейния късмет да имам тези възможности на тази възраст? Но живеехме в други времена.
След този нейн успех дойде вторият - отлично представяне на матурите. След това още един - 1 място в националната олимпиада по немски език. Наградата за нея беше едно вълшебно лято изпълнено с много игри и весела детска компания. Дъщеря ни показа силен дух и характер и ни даде моменти на много родителска гордост и удовлетворение. Радвам се че обича спорта - тенис, ски (въпреки неприятна травма и на двата крака през 2008), покори вр.Вихрен това лято, кара кънки.
А сега малко и за моите преживявания. Никога няма да забравя месец февруари - преломен в много отношения. Реших да повторя диетата на Дюкан, защото забелязах че започвам да качвам кг. След 1 седмица имах чувството, че ще се разпадна - сутрин едвам се сглобявах, че да стана и да се опитвам нещо да свърша. Получих сериозен кръвоизлив. Започнах да се лутам по лекари и всеки ми дава неопределени "резултати". Най-накрая стигнах до болница и се оказа, че трябва операция. Преди това вече бях осъзнала, че завинаги трябва да зачеркна Дюкан, минах на плодове и зеленчуци, рових се по интернет и намерих форума на "Часът" и темата за детоксикация. Преди да вляза в болницата вече бях детоксикирала стриктно веднъж. Усетих прилив на сила и енергия, почувствах че това е моето спасение и ето - от март до декември всеки месец. Започнах да спортувам - през ден цяло лято бях на стадиона и тичах по 30 мин. Станах нов човек - коригирах храненето, свалях килограми и закачих ведра усмивка на лицето си, която не слиза от там и до днес.
Като един много динамичен човек обичам много да пътувам - карах ски в едно много приятно френско селце, където посрещнахме 2010, открихме едно невероятно девствено кътче на българското Черноморие, където прекарахме страхотна лятна ваканция,посетихме през септември Прага, Будапеща и Братислава. И покорих за втори път вр.Вихрен.
И както в предния си пост писах - по Коледа стана чудо - усетих, че нещо в мен се променя ... бях бременна. Сега съм в трепетно очакване и съзерцание на промените вътре в мен, с надеждата, че всичко ще е нормално и ще имам късмета за втори път да стана майка.
А в професионално отношение? Има ли въобще значение след горенаписаното? Да, обичам работата си. Свързана е с много психическо напрежение, но се справям. Като признание за моя професионализъм бе поканата да преподавам в моя университет ВИАС. Бях поласкана и много се гордея с това. Съпругът ми ме подкрепя, радва се и ми помага, защото сме с еднаква професия. Ползвам се с респект и уважение сред колегите си и това ми носи удовлетворение. В професионално отношение имам само една амбиция - да се уча, за да ставам още по-добра. Нали се сещате: Колкото повече знаеш, толкова повече научаваш колко малко знаеш. Опитвам се ежедневно да не спирам да търся и научавам, за да ставам още по-добра.
И накрая - надявам се 2011 да бъде също толкова динамична и цветна и да остави следа, както 2010. Казвам си, само да има здраве и мир и всичко останало ще се подреди така както ни харесва. Знам, че всичко е в нашите ръце и имаме ли воля, можем да успеем да направим нещата такива каквито ни харесват. Е, аз съм непоправим оптимист, но трябва да гледаме откъм ведрата страна на живота, за да ни се случват повече хубави неща.
, обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид
Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце
Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?
!
.