Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

[Kleo]

Нели, благодаря ти от сърце за линка, влязох отново и препрочетох нещата.
Знаете ли, момичета? Аз май че нямам този проблем с пускането на свобода, аз май че имам обратния на вашия проблем - като че ли прекалено го тласкам към самостоятелност и независимост от мен, показвам му, че го обичам и може да разчита винаги на мен, но винаги това е примесено с едно (според мен здравословно, но знам ли със сигурност?!) чувство, че той ще стане МЪЖ, по дяволите, не плюнчо, и то в един невинаги добър свят... искам да израсте силен и оправен, да умее да се бори, да преодолява препятствия и т.н. И това го правя някакси като компенсация. Ще поясня. Имах повече от прекрасно детство, бих написала направо ИДЕАЛНО. Но като че ли излезнах неподготвена от него. Очаквах същите идеални условия и начин на живот и извън семейната ми среда. Е, сблъсъците ми с реалността винаги бяха прекалено БОЛЕЗНЕНИ за мен. Първо училището, после и много други неща... любовни връзки, печелене на пари... имах толкова много и все РОЗОВИ илюзии за хората, света, абе за всичко! Е, съжалявам, но не желая синът ми да изпита всичко това. Искам от малък да си знае, че животът е суров и корав, че светът не е пълен единствено с готини и лесни неща, и добри хора, и т.н. Разбрахте ми мисълта. От малък НЕ му спестявам истините за живота и света. И наистина понякога нещо ме бодва отвътре - дали пък не прекалявам? Дали преценявам годността му да се справи, да смели трудните и тежките неща? Дали не съм прекалено твърда и груба с него??? А така го ОБИЧАМ! Боже, толкова много!!! Но искам един ден да не ме гледа с обвинението: "Мамо, ти защо НЕ ми каза ... Защо не ми показа ... Защо излъга доверието ми?"

[emi-1]

Аси,колко е голяма дъщеричката ти?
Вихърче,няма как на 100% да подготвиш детето за света.Това ще го разбереш,когато стане по-голям.Всяко дете,всеки човек има да извърви собствения си път,да направи собствените си грешки и дай боже,да се поучи от тях.И дано грешките да не са фатални...

[Kleo]

Ето нещо, което тази сутрин ме накара да се усмихна

http://likez.eu/vij.php?n=188

А пък мен неудържимо ме разплака!

[Kleo]

... Вихърче,няма как на 100% да подготвиш детето за света. Това ще го разбереш, когато стане по-голям. Всяко дете, всеки човек има да извърви собствения си път, да направи собствените си грешки и дай боже, да се поучи от тях. И дано грешките да не са фатални...

Мда, дано грешките не са фатални и поуките да се взимат навреме! Благодаря ти за коментара, Емка!
Ася, знаеш, че ВИНАГИ можеш да разчиташ на мен! На подкрепа, изслушване, съвет, на всичко, което съм способна да ти дам. Защото те обичам. И защото ти самата си ми дала толкова много!
Така се радвам, че темата ми е активна и полезна. Мерси много на всички ви за споделеното! Ей сега отново ви прочетох от самото начало Абе ку-ку съм си
Поговорката за майката аз пък я знам така:
"Кучка да си, майка да не си!"
Ха-ха-ха :lol:

[Ася]

Аси,колко е голяма дъщеричката ти?

Еми, дъщеричката ми е почти на седем - чудесна възраст! Вече разбира толкова много неща и може с удоволствие да се разговаря с нея за нещата от живота , и същевременно си е детенце още, което се спуска към мен с викове "Мамоооооо", когато отида да я взема от градината


Конче, темата ти е СТРАХОТНА! Много ми помогна да си подредя мислите! Благодаря ти! Толкова много нови неща научавам

[cchery]

ОГРАНИЧЕНИЯТА, КОИТО МАЧИНСТВОТО ПОСТАВЯ

Мацки, какво мислите за долното:

В днешния брой на "Всичко за семейството" излезе мое мнение. То е отговор на мнение на друг читател от преди 2 броя. Този човек беше озаглавил писмото си "Ние ли бяхме нетолерантни, тя ли беше нахална" и разказва как публиката на коледния щраусов концерт в София, принудила млада майка да напусне залата, т.к. 2-годишното й детенце разговаряло с нея и околните и им пречело. Отначало.... се съгласих с човека на 100% щото знам колко е неприятно да ти бърборят децата. После обаче мислите ми тръгнаха в друга посока. И понеже аз съм си ги писала, ще пусна направо текста, който пратих на вестника (в самият вестник е съкратен):

"Здравейте, приятели. Благодаря от сърце за публикувания материал за Деня на майката Земя - за един човек със сигурност това значи много! Всъщност човеците са двама .

Зачетох се както обикновено и в другите писма от рубриката "От дума на дума" и това на Кирил Божилов ме хвърли в много дълбок размисъл. Препрочитайки редовете, първо бях склонна да отвърна на г-н Божилов по-остро. В крайна сметка всеки в тази страна, вкл. и майките, и бащите, трябва да има достъп до концерти, кино, забава. И последното нещо, което трябва да го спира е факта, че има дете. После, разбира се, се опитах да видя ситуацията с очите на г-н Божилов и да, той също е толкова прав, колкото и младата жена, отишла на концерта с малкото си дете. И разбрах: всичко опира до толерантността на нашето съвременно общество, наследството, което носим като потомци на патриархално възпитание и придобитите знания като консуматори на постиженията на съвремения свят.

Аз също съм майка - с 2 деца на 8 и на 5 години. И много пъти съм била в ситуацията на младата жена. Но не, не си мислете, че съм ходила на концерти. Напротив, пропусках ги. Нямаше на кой да поверя сина и дъщеря ми, а да дойдат с мен на концерт и с поведението си да пречат на останалите, беше недопустима мисъл. Та цял живот съм била възпитавана, че трябва да уважавам околните, да не им преча и да бъда толерантна в отношенията си с тях.

Но един хубав пролетен ден на 2009 година семейството ми се оказа на гости в Англия. От този ден, мисленето ми за мястото на децата в обществото и в живота на възрастните се промени коренно. Няма да се прехласвам пред западното общество, но си мисля, че всеки, който иска да разбере какво означава думата "толерантност" трябва да забегне за малко на запад. Общност от хора, които са поставили в центъра на своя живот деца си, трудно биха изгонили млада майка с дете от концерт. При нас това поставяне фигурира само на думи и предизборни агитации.

Преди 10 дена, държейки догарящата свещичка в памет на малката Гери от мълчаливия протест пред ИСУЛ, се замислих: толкова ли сме богати, че можем да си позволим да губим децата си по този начин?!? Толкова ли сме богати, че не можем да се зарадваме на една млада жена, която не иска да живее без културата на музиката и въпреки усложненията, тя е поела отговорността да я покаже и на детето си?"


Моята родна майка беше на мнението на въпросния г-н Божилов, нали тя ме е възпитавала все пак точно да бъда толерантна към околните. Аз пък си държах на моята позиция.......... в крайна сметка дълги години не ходих на концерти, на театър, на кино точно защото исках да съм майката, която стои до децата си в периода им на детството. И досега още не съм ходила на театър, тук в София, защото това означава Коко и Бела да прекарат 3 часа без мене и не съм убедена, че е необходимо това. В киното гледаме само анимационни филми, за да сме отново заедно. Позволих си 6 концерта миналата година и едно СПА без децата!!! И това са ни разделите. Не ми тежи. Но понякога се замислям ако.... не се притеснявах, че децата ще пречат на околните, дали нямаше да ходим и на много други мероприятия заедно. И наистина, тогава преди 2 години в Англия видях отговора с очите си - деца, които се тръшкат, реват, крещят и това не пречи на никой от околните. И едва ли някой си мисли, че тези деца са невъзпитани. Те по-скоро изхождат от позицията, че децата трябва да се държат като деца, а не като малолетни възрастни. В интерес на истината подобни изпълнения и особено техните крайности хич не ме кефят! Аз не позволявам Коко и Бела да ме правят на глупак и да ми се налагат. Ама не защото това ще изглежда зле в очите на околните, а защото това някърнява собственото ми достойнство и самочувствие.

Уф, излях си болката. Благодаря за вниманието .

[bobichan]

100 % подкрепям мнението, че в България се опитваме да накараме децата да се държат като малолетни възрастни.

[Ver]

Миналия месец бяхме на театър (не на детско представление). В залата определено имаше деца и малки, но не и 2 годишни. Аз отглеждам свободно децата си, успешно избягвайки обществените предрасъдъци, но не бих завела 2 годишно дете на симфоничен концерт (освен, ако то изрично не ме е помолило ), ако случайно го направя ще изведа детето в момента в който видя, че причинява неудобство. Просто точно този тип концерти са особени. Ако на един рок-концерт можеш да си заведеш детето (ако си решил, че ще е добре за него ) и това на никой да не направи впечатление, симфоничния концерт е нещо корено различно.
Само си представям: седя си и слушам например любимото си ададжио, затворила съм очи и вече се потапям в музиката...когато тъничко гласче започва да мрънка и да задава безбройните си въпросчета , а нееее. Не би ми било приятно , а определено на което и да е от моите деца симфоничния концерт ще им е скучен. Явно и на въпросното детенце, не му е било много интересно
Но за нетолерантността на повечето хора в България , съм абсолютно съглана!

[Ver]

100 % подкрепям мнението, че в България се опитваме да накараме децата да се държат като малолетни възрастни.

Съгласна съм с теб , Боби! И опита някой да заведе 2-годишно на симфоничен концерт, напълно подкрепя това твърдение

[dexter]

Честно казано, нямам точно определено мнение по темата за децата и симфоничния концерт, защото и аз не бих отишла на такъв . Но си мисля друго - как ще си научим децата да са толерантни, ако ги оставяме да скачат по главите на околните, ако ги оставим да се замерят с храна в ресторанта, да вдигат шум на места, където трябва да се пази тишина, защото шумът пречи на околните? Не бих си пилила нервите да правя постоянно забележки на детето си да не пречи на околните, защото просто си знам, че детето не може да седи на едно място, не може да не говори, не може да не се държи като дете. Поради тази причина не бих го завела на неподходящ за възрастта му театър, концерт или кино. Но пък водя Яна с мен в магазини, в банки, в институции и я оставям да разглежда, да взима разни неща, стига да не създава суматоха и да не чупи инвентара. Смятам, че децата трябва да се учат да зачитат чуждите чувства, мнения, желания, смятам, че толерантността е много важна в наше време и трябва да се възпитава от рано. Това далеч не означава да си подреждаме живота според това какво мислят хората. Означава, че е редно да се простираме до там, до където няма да вредим на другите.
Постоянно чувам от племениците ми неща от рода - какво ме интересува, че съм си хвърлил хартийката на земята, какво ме интересува, че преча на движението/вдигам шум/чупя..... Е, ако ги беше грижа за чуствата на околните, едва ли биха се държали по този начин. Не смятам, че е редно. А както казах веднъж на моята майка - възпитанието не е нещо, което се прави от сряда до петък, и то само след обед . Това си е ежедневна работа, от най-ранна възраст

[cchery]

Верче, моята майка каза почти същото, каквото ти си написала в първия си постинг. Какво и как й обясних... няма да се задълбочавам. На мен ми е пределно ядно, че ще има различни гледни точки. По отношение на втория ти пост обаче.......

100 % подкрепям мнението, че в България се опитваме да накараме децата да се държат като малолетни възрастни.

Съгласна съм с теб , Боби! И опита някой да заведе 2-годишно на симфоничен концерт, напълно подкрепя това твърдение

Щеше да е в подкрепа, ако майката изискваше от детето си да седи в стола мирно, със затворени очи и да слуша музиката. Вместо това се е получило нещо различно.

Сега се замислям нещо. Щеше ли и майка ми да твърди, че воденето на симфоничен концерт на малко дете не е за неговата възраст, ако то седи и слуша безмълвно?!?! И дали всички тези издразнени лелички и чичовци в разигралата се ситуация, нямаше, ако то беше седяло мирно, да се скъсат да поздравяват майката за решението да доведе малкото си дете на концерт и за това че детето й се е държало както трябва, демек като възрастен?

Междудругото....... и аз не бих рискувала с водене на концерт. Ама пак повтарям, не за друго, а защото аз няма да му се насладя. Макар че на предстоящия София рокс ще вземем Коки.