За книгите

[Ася]

Ще се справим...Свекърва ми почина и е трудно за мъжа ми и дъщеря ми.

Може би затова сега съм по-склонна да потърся някое елегично четиво. Или нещо неангажиращо за разсейване.

[Ver]

Асе, пожелавам Ева да се справи по-бързо и безболезнено с тъгата
-----------
Аз тези седмици "затънах" в библиотека "Езотерика и мистика" .
Първо прочетох поредната книга на Д. Чопра "Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата" , а сега съм се гмурнала в книгите на Карлос Кастанеда - "Учението на Дон Хуан", "Една Отделна Реалност" и "Пътуване към Икстлан", след това ме чакат още 3
Искам да ви пусна само един цитат от думите на Дон Хуан (индианец от племето Яки в Мексико- магьосник, човек на знанието, виждащ):
"... един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието, нито пък мислейки, какво ще мисли, когато приключи действието. Човек на знанието избира Път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее. Тогава вижда и знае. Той знае, че изобщо живота му ще свърши твърде скоро. Той знае, че както всеки друг не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно то нещо друго. С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот който се живее (Марианче, това да ти напомня за нещо?! ), и при тези обстоятелства неговата единстваена връзка с ближните му, е неговата контролирана глупост. Така човекът на знанието прави усилие, поти се и пухти и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че глупостта на неговия живот е под контрол. След, като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира кое и да е действие и го извършва така сякаш то има значение за него. Неговата контролирана глупост го кара да казва, че това което прави има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа. ... "За мен, в този момент книгата ми се струва завладяваща.

[cchery]

Дочетох "1984" - ужасна книга.... лично аз почти се депресирах накрая. Шоуто Биг Брадър, което е заимствало идеята си от тази книга е...... не нейно бледо копие, а направо прозрачно...... някои истини са толкова жестоки, че не ти се ще да признаеш, че са били твоя реалност.

Дано ме разбрахте, стана адски объркано, но и аз съм направо като зашеметена - дочетох книгата преди половин час, в който отрязък от време трябваше да се занимавам с нещо, за да не мисля за края й.

[dexter]

И сега, Чери - препоръчваш ли я или не :lol: :lol: ?!?! Като те чета, май ще я пропусна, че напоследък много се депресирам от разни сценарии в стила на Биг Брадър, от всякакви намеци за манипулация и др. подобни.
Аз прочетох "Марина" на Карлос Руис Сафон и искам да кажа, че за пореден път съм очарована от този писател. Прочетох я за два дни, което си е своеобразен рекор за мен напоследък. Нищо, че ромат уж се води за юнуши, издържан е в добрата традиция на Сафон - за който харесва подобни книги .
Сега не знам какво ще чета.....

[Нели]

Почнах да чета "1984" на Оруел. На 60-а страница съм и...... нещо хич не ме кефи тази класика. Дано както казва Момчил да ми хареса по-нататък. След като прочетох сцената със сутришната физзарядка за 30-годишните, и буквално ми се доповръща ...... книгата е соцутопия, но като се замисля колко общо има с една реалност от недалечното минало и .....

Чери, не зная какво да кажа. Тази антиутопия си беше нещо като култова книжка навремето, аз доста често се сещам за нея, цитирам я, позовавам се на нея... За мен това е 100%-ва добра книга, книга-жалон. Тежка е за четене обаче, защото човек някак си открива истината за нещата, които го заобикалят. Аз обаче мисля, че има много общо и с реалността от настоящето и при това не само в България. От години наблюдавам света и все повече си мисля "Мдааа, Оруел го е казал още през 1948 г." Всъщност "1984" е писана през 1948 г., а Оруел е разменил местата на последните две цифри, описвайки едно мрачно бъдеще, към каквото според него е било тръгнало британското общество тогава. Той е виждал в съвремието си зародишите на това, което е описал, просто го е доразвил и засилил художествено. Мислите ли, че е сбъркал и тези зародиши не са се развили?

PS Да се чуди човек защо не съм писла в тази тема досега! Добре, че Чери пусна линк в спама.

[cchery]

И сега, Чери - препоръчваш ли я или не

Декс, какво да ти кажа?!? Ако снощи ме беше питала това, щях да ти кажа: НЕ, НЕ Я ЧЕТИ! Обаче след тази книга се чувствам като все едно да имам 3 очи, все едно да съм прозряла в слепотата си, да съм видяла всичко в мрака. Мисля, че човек НЕПРЕМЕННО трябва да я прочете. Боже, писана е от човек, принадлежащ на английското общество от края на втората световна война. Човек, който дори тогава - 40-те години на 20 век е разбрал какво ни чака идните десетилетия под социалистическа власт. И неизменно си задаваш въпроса, четейки книгата, ЗАЩО, БОЖЕ ЗАЩО са ни оставили на този ад след като са знаели какво предстои?!? Отговорът е: навсякъде е едно и също. Един и същи човек - биг брадър - дърпа конците и тук, и там. С тази разлика, че при нас всичко беше проиграно наяве около 45 години, докато при тях се е случвало под булото на т.нар. развито капиталистическо общество. Знам, че се повтарям с мнениено на Нелката, но ..... това е истината за нас.

Нелепо е как се самозаблуждаваме. Как си мислим, че не могат да докоснат най-тайните местенца на нашата същност и в същото време те да са толкова явни пред най-големите ни страхове. Мамка му, истина ли е, че не можем да се съхраним?

Аз прочетох "Марина" на Карлос Руис Сафон и искам да кажа, че за пореден път съм очарована от този писател. Прочетох я за два дни, което си е своеобразен рекор за мен напоследък. Нищо, че ромат уж се води за юнуши, издържан е в добрата традиция на Сафон - за който харесва подобни книги .
Сега не знам какво ще чета.....

Декс, в какъв стил пише Сафон? Имам нужда да променя рязко тематиката на книгите, които чета. След малко си лягам с "Последната лекция"на Роберт Пауш, макар да съм убедена, че не е най-доброто четиво преди сън.

[dexter]

Сафон е много, много добър разказвач на истории, според мен. Самите истории са доста странни, далеч от реалността, има мистерии, чийто край (неочакван) не може да се предвиди. Държат те в напрежение през цялото време, на места са си направо зловещи. Аз обожавам да чета истории, точно за това и много харесвам Стайнбек, Алиенде и Жоржи Амаду например и някак не ми допадат писатели като Куелю. И трите книги на Сафон съм ги прочела за отрицателно време - като започна да чета и не мога да спра, искам да видя какво ще се случи в следващата глава и в пос-следващата.... :lol: Голяма са ми тръпка, очаквам да издадат и останалите книги - "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела" били части от поредица, макар историите да не са свързани (с изключение на една нишка - главните действащи лица в единия и другия роман са дядо и внук - ако добре си спомням).
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=22472" onclick="window.open(this.href);return false; - има и два коментара

[Ver]

PS Да се чуди човек защо не съм писла в тази тема досега!

Ха, кажи ми Нели?!
От Оруел ми е позната само "Животинската ферма", беше ми за курсова работа по английски. та почти я бях наизустила До колкото си спомням стила, вярвам че "1984" си заслужава етикета "Класика".
Като излезна от мистичната мъгла, в която се намирам в момента ще взема да прочета и "1984". Явор току що ме погледна с изумление: "Ама ти не си ли я чела?" :shock: и ми я изрови от библиотеката

[Нели]

Асе, пожелавам Ева да се справи по-бързо и безболезнено с тъгата
-----------
Аз тези седмици "затънах" в библиотека "Езотерика и мистика" .
Първо прочетох поредната книга на Д. Чопра "Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата" , а сега съм се гмурнала в книгите на Карлос Кастанеда - "Учението на Дон Хуан", "Една Отделна Реалност" и "Пътуване към Икстлан", след това ме чакат още 3
Искам да ви пусна само един цитат от думите на Дон Хуан (индианец от племето Яки в Мексико- магьосник, човек на знанието, виждащ):
"... един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действието, нито пък мислейки, какво ще мисли, когато приключи действието. Човек на знанието избира Път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее. Тогава вижда и знае. Той знае, че изобщо живота му ще свърши твърде скоро. Той знае, че както всеки друг не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно то нещо друго. С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот който се живее (Марианче, това да ти напомня за нещо?! ), и при тези обстоятелства неговата единстваена връзка с ближните му, е неговата контролирана глупост. Така човекът на знанието прави усилие, поти се и пухти и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че глупостта на неговия живот е под контрол. След, като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира кое и да е действие и го извършва така сякаш то има значение за него. Неговата контролирана глупост го кара да казва, че това което прави има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа. ... "За мен, в този момент книгата ми се струва завладяваща.

Ех, Вер, как ми напомни само за тези книжки! Аз съм ги чела на... 15 години и като сложите в сметката, че сега съм на 35... направо ги бях забравила. Сега обаче, като прочетох този цитат, си мисля, че съм го чела... вчера. Явно ме е бил впечатлил. Предполагам, че ако ги прочета отново, ще открия в тях неща, които не съм видяла тогава.

Аз пък напоследък чета - нали няма да ми се смеете? - книги по физика. Ама съвсем по физика - учебници. Открих, че физиката нещо съм я позабравила повече, отколкото ми се иска. Подсетих се покрай това, че имах повод да се сетя за учителя ми по физика от училище. Сега като го пиша, си давам сметка, че и от тогава са минали 20 години, както от книжките на Кастанеда.

Само да ви пусна мухата за съвременните френски писатели. За по-старите французи няма какво да говорим - Юго, Зола, Мопасан, Дюма, Пруст (много харесах този писател), Русо, Егзюпери... Преди няколко години открих един много готин съвременен писател - Ромен Гари. Ето тази книжка прочетох за първи път от този човек. Хм, да ви кажа честно, това беше шреди около... 20 години... почти - бях на 16. Запомнила съм почти дума по дума началото на "Животът пред теб": "Първото, което мога да ви кажа, е че живеехме на шестия пеша, което за мадам Роза, с всичките тия килограми на гърба й, беше истински източник на ежедневие". Повтарям пак, цитатът е по памет, но е толкова впечатляващ, че съм готова да се обзаложа с вас, че ако откриете този роман и ме проверите, ще има поне 95% съвпадение. Опитайте! в по-ново време прочетох още 2-3 негови неща (Корените на небето, Обещанието на зората, Нощта ще бъде спокойна), все добри, но най-впечатляващи за мен са "Голям гальовник" (това е питон!) и "Животът пред теб". Другият, още по-съвременен французин, който открих миналата година е льо Клезио. Прочетете нещо от този човек! Аз лично прочетох "Революции", като ми остане време, ще си намеря още нещо.
Впрочем, като се замисля, едни най-готините писатели или поне най-широките в хубавия духовен, емоционален, интелектуален и литературен смисъл, са все пилоти на самолети - Егзюпери, Ромен Гари, Ричард Бах. Явно широтата на полета със самолет има нещо общо. Дон Хуан на Кастанеда, а и самият Кастанеда, не са пилоти, но пък чрез мескалина се превъплъщаваха в... май беше гарван (или някаква подобна птица) и летяха, т.е. там широтата е безспорна.

Впрочем, Мари, Амели Нотомб й се каня втора година и още не съм стигнала до нея, благодаря, че ми напомни!

[Нели]

И сега, Чери - препоръчваш ли я или не

Декс, какво да ти кажа?!? Ако снощи ме беше питала това, щях да ти кажа: НЕ, НЕ Я ЧЕТИ! Обаче след тази книга се чувствам като все едно да имам 3 очи, все едно да съм прозряла в слепотата си, да съм видяла всичко в мрака. Мисля, че човек НЕПРЕМЕННО трябва да я прочете.

Чери, вярвам, че сега ме разбираш защо харесвам тази книга.

[Ver]

Нели, добре дошла в "библиотеката"
Поста ти ме наведе на мисълта за книгите които съм прочела като по-малка и сега. Когато навремето (5,6,7,клас) прочетох "Цар плъх", "Триумфланата Арка", "Черния Обелиск" , "Идиот" и доста други сериозни книжки... (споменавам тези, защото след години пак ги четох ) ги виждах по един начин, с годините човек се променя и вижда друга страна на същите тези книги. Интересно е. В този ред на мисли, като нищо ще намериш нещо ново в книгите на Кастанеда и сега
Отдавна се каня да питам, коя беше онази книга за която споменаваше (преди време, може би още в "часът"), че ти била от любимите , а мъжът ти казвал, че е нечетима, защото нищо не ставало Исках да я покажа на Явор, който е безобразен четец ( аз поне си подбирам ), но се оказа, че съм я забравила и няма шанс да си спомня
Това за пилотите не се бях замисляла, но май ще се окажеш права И Бах и Екзюпери ги харесвах, аз пък ги четях в гимназията и малко след това....може би е време да си ги припомня