Съществуват две понятия: активни и хиперактивни деца. Активното дете е норма, но хиперактивното вече е повод за безпокойство у родителите. Как да отличим просто активното от хиперактивното дете?
За повечето деца е присъща повишената физическа и емоционална активност. Особено при по-малките концентрацията на внимание е по-ниска, а послушанието клони към нула. Те се изморяват по време на големи обиколки по магазините, отегчават се да седят дълго на масата, въртят се продължително в леглото и др. Главната причина за това е, че на детето просто му е скучно.
В подобни ситуации активните деца започват да нервничат, да бягат, с една дума – превключват на друг вид дейност. Такова поведение не трябва да се счита за хиперактивно. То е напълно нормално. Хиперактивните деца се държат по съвсем друг начин.
Но нека първо изясним какво е хиперактивност, какви са нейните признаци и причините, които я пораждат.
Хиперактивността е свързана със сложни психични проблеми у детето. Понякога се активира поради усложнена житейска ситуация, трудна за него. Дълго време се е смятало, че преди всичко хиперактивното дете е недолюбвано дете. Тоест, че проблемите му се крият не в него, а в родителите му, които не му осигуряват достатъчно количество и качество любов, не осигуряват чувство за безопасност. Но това въобще не е задължително и може хиперактивно дете да расте и да се развива в напълно благополучно семейство.
Хиперактивността може да е свързана с генетични (наследствени) и биологични (нарушения в развитието на главния мозък в процеса на бременността) причини.
Родителите на хиперактивното дете трудно се справят с него още от самото му раждане. Такива деца често са неспокойни, трудно е да се споразумееш с тях, отличават се с агресивност и неуправляемост.
За тях не съществува думата „ходене”, те постоянно и навсякъде бягат, всичко пипат, чупят, никога не седят на едно място, постоянно нервничат, задават хиляди въпроси и т. н.
През цялото време те се стремят да направят всичко веднага, в резултат на което не успяват да доведат докрай нито едно от започнатите неща. За тях е изключително трудно да се съсредоточат за продължително време върху едно-единствено нещо.
От самото си раждане такива деца спят малко и зле. Те непрекъснато имат нужда от надзор. Страдат от повишена тревожност. Възпитателите в детската градина също много трудно се справят с децата, отличаващи се с повишена физическа и емоционална активност.
В училище хиперактивното дете се отличава с безпокойство и снижено внимание. То трудно се учи, това за него е неинтересно, скучно и ненужно.
Съществуват три критерия, по които можем да определим хиперактивността при малкото дете – свръхактивност, разсеяност и импулсивност.
Свръхактивност: спи малко, даже като новородено бебе, постоянно шава, проявява безпокойство, говори много, непрекъснато е в движение, трудно е да го заинтригуват с нещо за по-дълго време.
Разсеяност: не може да завърши започнатото до края, въпреки големия ентусиазъм, с който се нахвърля, не може да се занимава само с едно нещо, има трудности с ученето, често е разсеяно, постоянно забравя нещо, зле усвоява уроците, повтаря едни и същи грешки.
Импулсивност: има резки промени в настроението – смее се, а след минута плаче, не изслушва задачата до края, а веднага пристъпва към изпълнението, в резултат на което забравя какво е трябвало да направи и извършва ред ненужни действия, често се намесва в чужди разговори, постоянно прекъсва другите деца и възрастните, не си прави труда да ги изслушва.
Даже и да сте забелязали подобни признаци на хиперактивност при вашето дете, не бързайте да си правите изводи. Диагнозата може да постави само лекар.
Какво може да се направи, за да се помогне на хиперактивното дете?
Преди всичко е нужно да се обърнете към лекар за поставяне на диагноза. Ако лекарят определи курс на лечение, ще трябва стриктно, но спокойно и доброжелателно да се изпълняват препоръките му. В семейството трябва да има спокойна обстановка, никакви кавги, спорове и др.
В никакъв случай не ругайте детето, не му крещете. При такива деца е нужен особен подход. Ако искате да получите нещо от хиперактивното дете, ще трябва да му обясните всичко ясно и със спокоен тон, при това задължително го гледайте в очите, а после уточнете дали е разбрало и до какви изводи е стигнало.
Не преуморявайте детето, не му давайте твърде много задачи наведнъж, нека да се научи да решава по една задача за даден момент.
Съблюдавайте дневния режим – дисциплината е много важна за нормалния здрав сън и храненето, за цялостното развитие на детето.
Хвалете го повече, вдъхновявайте го. Не го задължавайте да прави нещо, а го увличайте с личния си пример.
Приобщавайте го към активните игри, играйте заедно с него.
Хиперактивното дете често си мисли, че родителите му не го обичат. Затова е нужно да му се отделя колкото може повече внимание, особено от страна на майката. Колкото и да изкарват извън равновесие родителите си, тези деца също имат нужда от любов - непрекъснато да им се повтаря, колко са забележителни и колко много ги обичат.
Хиперактивността не е завинаги. В повечето случаи преминава до пубертета.