mam4eto31 написа:Ей, хралупке, не ме одписвай още
Напоследък рядко надничам. Пълна каша е в сърцето и душата ми. Няма подобрения от последния път, в който писах тук. Да кажа, че депресията и отчаянието ме покосиха здраво. Стигнах до там, че се държа заради децата. Писна ми от безразличие, имам нужда от топлина, а не я получавам.
Знам, че тук ще ме окуражите, но искам друг да го направи. Вчера му го написах, представяте ли си, пишем си, а не си говорим. Да разгадаеш мъжкото съзнание се изисква специална диплома. На края ме попита какво да направи, казах му че той трябва да реши, сега ще чакам. Отново! Но няма да се вържа от малко мили думи 2 дни и после пак. Това да ме приемат за даденост ме съсипва.
Затова не пиша, Деси ме побутваше от време на време, но няма живец в мен, грам....
И ще продължа да те ръчкам!!!
Стига това да те дърпа нагоре!!!
Вярвам, че ще се измъкнеш от това минорно настроение и от тези тъжни мисли!!!
Имала съм същите проблеми като твоите. Преди! Преди да обикна себе си така, че сама да бъда за себе си топлина, огън и страст. Преди да открия, че мога да провокирам и съблазнявам! Преди да разбера, че нямам нужда от нечия любов, внимание и одобрение, за да бъда ценна, значима и обичана вътре в сърцето и в душата си. В тялото си. Преди да стигна до извода, че ако искам да получавам страст, нежност, внимание и любов, самата аз трябва да бъда извор и източник на тези емоции. Независимо от всичко. Независимо от крайния резултат. От привидната липса на отклик у другия човек. ... Независимо от нищо. А в момента, в който преоткрих себе си, реших, че мога да се оправя и сама в живота или с друг партньор, нещата автоматично започнаха да се променят в моя партньор. В положителна посока.
И не, не те съветвам да предприемеш същите драстични мерки като мен, защото кой знае дали при теб ще произведат същия ефект или дали изобщо са подходящи за теб самата. Не те провокирам нито да бягаш от къщи, нито да се развеждаш и разделяш с мъжа си, нито да си хванеш любовник. По-скоро бих ти препоръчала да смениш гледната си точка, фокуса, ъгъла, под който виждаш и възприемаш нещата, перспективата. Уважавай себе си и времето си. Цени всеки един миг. Открий какво е независимостта. Намери вътрешния си център. Дори без да включваш и децата си в този център. Просто бъди ТИ. Самата себе си. Иронията е, че когато засилиш грижата и обичта към самата себе си, се увеличава и грижата на другия човек към теб самата.
Принципът прилича на онази Библейска фраза: "На бедния ще му се вземе дори малкото, което има. А на богатия ще се даде още повече." Помисли върху нея, без да се съпротивляваш и без да включваш понятието за справедливост. Извинявай, че ползвам християнската догматика като основа на разсъжденията си, още повече, ако не си вярваща /ако е така, просто си вземи, каквото резонира с твоята собствена Истина/:
Учудват те думите на Спасителя: „Който има, нему ще се даде и ще му се преумножи, а който няма, и това, що има, ще му се отнеме” (Мат. 13:12). Нима е справедливо, питаш, да се отнема от бедния и малкото, което има, а да се дава на богатия? Ти разсъждаваш така, воден от духа на нашето злокобно време, когато мисълта за материалното е засенчила първостепенните въпроси за човешкия живот на земята, за неговия смисъл и неговата цел. Ако тук ставаше дума за благата на този свят, наистина щеше да бъде несправедливо да се вземе от бедняка и да се даде на богаташа. Това би било в противоречие с други думи на Христос: „Който ти проси, давай”. Би било в
противоречие и с притчата за богаташа и бедния Лазар. Ето, в Небесното царство от немилостивия богаташ е отнето всичко, а на убогия Лазар всичко е дадено. Следователно тук не може да става дума за материално имущество. Макар в живота да се случва богатият да забогатява все повече, а бедният все повече да обеднява; макар понякога да се отнема и последното имущество на бедняка и да се дава на богатия - всичко това е само символ (образ) на случващото се в духовната реалност. Истинският смисъл на тези Христови думи става ясен, ако се вземе предвид онова, което ги предхожда, а именно притчите за сеяча и семето и за светлината, която не може да бъде скрита (Лук. 8:16). Светлината - това е истината. Който е вкусил сладостта на истината като Божи дар и жадува и се старае да я придобие в още по-голяма мяра, нему ще се даде и ще се преумножи, за да може да я възвестява и на други. Света Варвара нямала учител, но
имала стремеж към истината и душа, готова да я приеме, затова Бог й открил богатството на истината.
Мамчето, НЕ си родена, за да бъдеш приемана за даденост. Както обичах да казвам за себе си в онзи период - чувствах се като част от мебелировката вкъщи. Е, вече нито се усещам така, нито съм третирана така. Път ИМА! Дори и когато нещата са били супер зле в една връзка, те могат да се поправят. Наистина могат.
И друго, щом си пишете - това означава, че все пак КОМУНИКИРАТЕ помежду си. Обменът не е спрял. Понякога е по-лесно да напишеш и прочетеш дадено важно за теб нещо, отколкото да го чуеш и кажеш очи в очи. Не спирайте да общувате. Все ще намерите път един към друг. А ако не го намерите, знаеш, че изход винаги има. Раздялата невинаги е нещо лошо. Понякога просто показва ново начало, нов път, ново настояще и бъдеще.
Пиши пак, моля те! Ако не тук във форума, ми пиши на лични! Винаги оставам отворена за теб - Деси
Извинявай, че проектирах своите тогавашни случки върху вашата текуща семейна ситуация, явно проблемът е в съвсем друга посока и светлина! 
- Дари също се класира, така че ще си правим минифорумна срещичка в Благоевград, че ни е баш на тамазлък и на двете, особено на нея 
