Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Свобода на словото
Заключено
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Нели »

Цони, тук сме. Просто сме тук. Виртуално, но и реално сме тук. С теб.

Зная, че е бил прекрасен баща и човек. Личи си по теб. Очевидно е.

Когато загубим човек, това не променя любовта. Тя остава. Любовта ни си я има, просто е много, много трудно да я насочим и изразим.

Обичам те, момиче!
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Kleo »

Цони, приеми и моите съболезнования.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от cvety_rz »

Цони, приеми и моите съболезнования :922
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от cchery »

Ха, честита ви мартенска зима :fan :fan :fan . Боже мили,... не валя на 3-и март - не знам защо, но свързвам датата на националния ни празник с тежките сражения на Шипка през зимния период и ми е логично на 3-и да е студено и снежно :1044 . Не валя (поне сняг, де) и на 8-и март, когато както знаем всичко е възможно и разрешено, стига да е по женски капризно :1062 . Е......, излизам аз на 12-и март почти в 22 часа на терасата, за да простирам чаршафи и какво??!?!? :1178 :1178 :1178 :1178 Навън е всичко друго, но не и пролет :1062 :1062 ...... Чаршафите са в хола.... само калъфките за възглавници прострях на въжетата отвън и за кратките секунди, през които ги опвах там, босите ми крака замръзнаха на теракота :221 :221 :221 ....... Ами, да - честит ви мартенски сняг - кой каза, че нямало зима вече?!? Тазгодишната просто край няма :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: .
Сиренце написа:Той е (още ми е трудно да казвам беше) един от най-добрите хора, които познавам. Не можеше да убива животни, просто не искаше. Спомням си, как веднъж се налагаше да заколи един заек - пусна го в двора и го гони, докато се ядоса достатъчно. Научи ме да чета книги. Четеше много и непрекъснато. От него ми е навика да препрочитам една книга по 2-3 пъти. Говорехме си за книгите, за героите, за живота...
Научи ме да танцувам и танцуваше с мен с повод и без повод. И пееше - от детски песнички до тежки народни песни. Не толкова добре, колкото би искал, но пък от сърце!
Окуражаваше ме да следвам мечтите си, защото не бяха позволили същото на него. Наричаше ме фея и казваше, че мога да постигна всичко, което искам.
не мога повече... може би по-късно
Цони, чета и препрочитам написаното от теб... Татко беше един от най-добрите хора, които съм срещала. Четеше много. Четеше дори, докато пасеше овцете на село... Винаги съм се майтапила с него, че ако Вапцаров знаеше, че и овчарите ще го четат, сигурно нямаше да пише :1062 ..... Но татко отвръщаше, че така си тренира мозъка... Говорихме за книгите, за поетите. Пееше - пееше много хубаво. Няколко месеца след кончината му отидох в кръчмата на единия от неговите приятели на село - там се събираха компания - все съученици на татко - и кръчмарят се разплака..... каза, вече няма кой да пее... и че на никой не му се пее. Татко ми разказваше как неговите родители никога не са го спирали за нищо и за това и той ни възпитава с брат ми без ни ограничава. Обръщаше се към мен с "Анче" :) :) .... На тая земя има само още един човек, който го прави... дори не знам как се получи, но му идва естествено и все пак..... не е татко. Толкова ми липсва, че дори и сега 10 години след неговата смърт...... аз не мога да ти напиша нищо окуражително, нищо успокояващо..... абсолютно нищо освен да ти кажа, че болката от загубата е физически осезаема и толкова силна и сковаваща, че... дълго съм се чудила за смисъла на съществуването. Не вярвам в никакъв отвъден свят. Не вярвам в прераждане и в енергии... Ден преди да си замине, с татко се уговорихме нещо. Сега, 10 години по-късно се чудя, къде ми е бил акълът тогава. Но.... така или иначе аз седях до него и държах ръката му, той вече беше много изтерзан от болката....., но ме слушаше като му говоря. Дори намери сили да се усмихне, когато му казах "Татко, ако е вярно, че човек след смъртта си се връща на земята като дух, моля те, направи така че да ми се обадиш... Аз ще те търся навсякъде!" Една сълза се изтърколи по бузата му, но каза "Обещавам!".... После му дадох нартокичния аналгин срещу болката..... И знаеш ли какво.... не е идвал още при мене. Освен в съня ми..., но не е същото. Там винаги бърза... е, поне не е болен.....

Защо ти разказвам всичко това?! Защото...., ако днес и сега те боли, ако днес и сега плачеш, ако днес и сега нямаш надежда,.... знай че... това е то човешкото: "Силно да любя и мразя".... и да страдам, бих допълнила аз. Мъката.... тя трябва да се преживее... както всичко останало. Съпротивата, поне в моя случай, се оказа тотално безполезна....

Приеми моите съболезнования!!! Помни и обичай винаги добрия човек, с който ни запозна вчера... Той сега не е жив, но заживя в сърцето ми чрез твоите думи....
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Сиренце »

Ванче, Вер, Нели, Цвети, Деси, Чери :922 :922 :922 благодаря ви момичета!
Чери, аз вярвам, че духът не умира. Да, може и да не срещна повече татко в този или друг живот, сигурно и знак няма да ми даде, но знам, че е някъде там. Той знаеше, че няма да живее до дълбока старост - не знам как и откъде, но го знаеше. Последните няколко години емоционално се отдалечаваше от нас. И използваше алкохола за това. Бях му много ядосана, карах се с него, наказвах го като не му се обаждах, а сега се чувствам изгубена и изоставена.
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от ellis_stoyanova »

Винаги чувстваме вина,коагто нещо или някой си е отишъл от нас...Но вината не ни помага да живеем по-добре.Знаеш ли,на мен са ми лазвали,че душите на починалите ни близки не идват пряко при нас ,ако знаят че силно ще се разстроим и ще ни боли,но аз знам,че са до нас,винаги и по всяко време.Когато брат ми почина,мама все не го съниваше и много страдаше.Но всяка нощ сякаш чуваше как се отваря входната врата и той влиза.Една нощ става и вижда как се люлеят ключовете на врата...не мога да го опиша,но ако успеем ще видим машките знаци,които ни дават нашите близки.Аз също никога не съм го сънувала,но знам,че винаги е до мен и до ден днешен ми липсва ужасно,най-вече това да мога да си поговоря с него...и говоря...само не оставяй болката вътре в себе си-говори,пиши,крещи,но не се затваряй,защото това само разяжда човека.Винаги ще ни липсват....защото обичаме и защото са ни обичали...съжалявам за загубата ти :922
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Kleo »

ДаниД, жива и здрава да ти е Мария! Желая й много щастие и усмивки! И весел празник на цялото ви семейство :922
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от cchery »

Честит рожден ден на Мими!!! Желая ѝ да бъде все така обичаното момиче на мама, да култивира в себе си тази обич и от нея да разцъфват още по-красиви чувства!!!! Тя в момента е в прекрасната възраст на любовта.... и нека животът бъде благосклонен към нея и ѝ покаже красотата на това чувство!!!! Весел празник, Дани! :)

[img]http://www.picturethiscards.co.uk/admin ... _large.jpg[/img]
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от cchery »

Сиренце написа:Чери, аз вярвам, че духът не умира. Да, може и да не срещна повече татко в този или друг живот, сигурно и знак няма да ми даде, но знам, че е някъде там. .
Цони, всяка една от нас избира свой си начин (обикновено най-щадящ към нея самата) за обяснение на необяснимото. Работата при мен специално е там, че аз не само, че не вярвам в духа като енергия, ами тотално съм на път да спра да вярвам в духа като израз на духовност, на личностни качества, на стожер на морала и нравственността..... Тук обаче се отклоних. Всъщност, аз разчетох постинга ти като един болезнен вик в пространството, като необходимост болката, която има в теб да заглъхне, бидейки споделена... Затова и си позволих да бъда много лична. А, когато аз се разрушавах от болка, най-голяма утеха ми беше да знам, че..... не съм сама на света в това тежко състояние...... А може и пак нищо да не съм разбрала... И при все се надявам, че.... успяваш да се съвземаш по малко :923 .

Днес научих, че оная гадина е "отнесла" още един хубав човек от белия свят..... Мразя я тази болест до дъното на душата и сърцето си и много отвъд това.... :328 :328 :328 Толкова много мразя в този момент, че... ако можех да се включа в нечия енергийна система, щях да я стопя...... Вече не питам, не задавам въпроси "защо?"... Но и не мога просто да констатирам.... Сълзи имам .... само това ми остана!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Сиренце »

Чери, много правилно си ме разбрала :923 :923
Споделям тук, защото, от една страна ви чувствам достатъчно близки, а от друга - защото ми е по-лесно да пиша, отколкото да говоря сега. И ми помагате - със споделена история, добри думи или просто виртуална прегръдка, за което ви БЛАГОДАРЯ!
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Бяла ЗИМА - студ и сняг - във бърлогата сме пак :)

Мнение от Сиренце »

Честит рожден ден, Мими!
Изживявай всеки миг и дъх така, както само младостта умее - истински, напълно и докрай!

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
 
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
 
Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
 
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…
Заключено