Пролет иде, с венец ароматен от дъхави, нежни цветя

[Нели]

Здравейте,
виждам пак красиви снимки и вълнуващи преживявания. Много се радвам на всички добри новини, макар че още не съм ги прочела. Прочетох само свежия зелен пост на Валчето, който ми подейства като пролетен слънчев лъч. Толкова е хубаво!
При мен периодът е пак усилен, но не толкова натоварен с работа, както беше до края на март, а по-скоро натоварен с нерви, интриги, задкулисие, недоразумения и др. под. А аз токова мразя подобни неща!!! Бих разказала, но, честно казано, не искам. Не искам да мисля за това, не искам да мисля в мащаба и с категориите на хората, които се занимават с подобни работи. Това би ме превърнало в такъв човек. Всъщност влязох тук като форма на бягство в другата, нашата, истинската реалност, в света, в който ние се познаваме и се виждаме такива, каквито сме, без дори да се познаваме на живо. В този свят няма мними приятелства заради лични облаги, нито интриги зад гърба на някого, има обаче подкрепа и разбиране. Да, зная, че звуча наивно и че другото също е част от живота, обаче... не искам да бъде и част от мен. Една много умна жена веднъж ми каза "Каквото и да си направил, когото и да си прегазил през деня, каквото и да си спечелил, в края на деня, миг преди да заспиш, оставаш сам със себе си. В този кратък момент е важно дали ти лично се харесваш, дали можеш да се понасяш или се мразиш. Човек не може да живее нормално, ако в този кратък не миг не бъде в мир със себе си." И е много права! В динамиката на деня, улисан в работа и битки, на дневна светлина, пред хората, пред себе си дори, можеш да се правиш на нещо или на някого, но винаги идва краткият миг, в който оставаш сам със себе си. Харесваш ли се тогава? Би ли искал за приятел човек като себе си?
Е, понатоварено "звуча", така е. С цел да "изпразня чашата", тази вечер се каня да отида на фитнес - за първи път след повече от две седмици прекъсване. По-добро лекарство от физическата умора за моя случай, е само физическа умора сред природата, но това ще почака до почивните дни. Толкова ми се ходи в гора! А да знаете сега как пеят птиците рано сутрин в гората! От две седмици буквално съм се размечтала за гора и, стига да не вали, през почивните дни се каним да отидем някъде в околностите с децата.
Толкова за сега, но ще пиша скоро пак.

[futarela]

Mnogo хубави постове! Аз нямя какво да пиша . Нито отслабвам , нито се храня здравословно . Работя и ежедневието е скучно . Иначе съм Добре .

[Ver]

Нели,
нищо ако вали
Знаеш ли как пеят птичките по време на дъжд?

Всъщност влязох тук като форма на бягство в другата, нашата, истинската реалност, в света, в който ние се познаваме и се виждаме такива, каквито сме, без дори да се познаваме на живо. В този свят няма мними приятелства заради лични облаги, нито интриги зад гърба на някого, има обаче подкрепа и разбиране. Да, зная, че звуча наивно...

Наивността е чистота, присъща за децата.
А последното трябва да значи нещо, нали

[Нели]

Нели,
нищо ако вали
Знаеш ли как пеят птичките по време на дъжд?

Верче, изненада ме с този въпрос и открих, че всъщност не зная. Мисля, че е време да науча. Това е един от най -смислените въпроси, които са ми задавали напоследък.

[cvety_rz]

Вики, да ти е честит рожденика! Да е жив и здрав и да имате много хубави моменти заедно!

Тия дни съм се размислила на тема благодарност покрай всичките неприятни неща, които ни се струпаха то не бяха тумори, кръвоизливи, хашимото, пневмонии на децата, счупване на пералня, наводняване на къщата на Стражец и всичко това така се изля пораядъчно и на куп.Реших, че за да оцелея няма да се фокусирам върху проблемите а ще мисля за какво съм благодарна.И знаете ли когато си напишеш всичко черно на бяло някак осъзнаваш по добре колко хубави неща ти се случват а просто не си си давал сметка за това.Не знам дали с всички е така, но всякаш много повече ми правят впечатление негативните неща.Например ако някой ме обиди веднага ми става непритно и го помня дълго а, когато някой ми направи комплимент сякаш го пропускам.По ми е лесно да повярвам на негативните неща а не на положителните.Така е и със случващото се около мен.Съжалявам, че трябваше да ми се случат толкова много неща, за да си дам сметка.Сега и покрай Нелито и това, което и се случва на работа и се замислих за моята.Работя по специалноста си, харесвам работата си, имам опция да съм с гъвкаво работно време, в стаята съм само с един колега,По цял ден слушам музика каквато аз искам или имам нужда да слушам или да не слушам в момента, заплатата за града ми е добра, но до сега като си мисля за работа винаги като първа мисъл ми е тази колко лоши са условията на базата, в която работим.Сградата е стара и е общинска а ние сме под наем там, но понеже всяка година не се знае дали ще останем там и по тази причина не се предприемат и никакви мерки за освежаване и ремонтиране.И колкото е да е странно не съм и осъзнавала това.Реално плюсовете са много повече а аз мисля само за минусите.И да добава, че работя изцяло в мъжки екип.Аз съм единствената жена и дет се вика на ръце ме носят
Другата седмица ot 10.04- 12.04.2014г. ще сме с моят половин на бизнес обучение.Учавстваме по програма за насърчаване на микро бизнеса.Всеки си има личен консултант и след обучението се пише бизнес програма и ако си одобрен се отпуска малък заем с много ниска лихва.Та ние се включихме Нали се занимаваме с пчеларство и имаме желание да поразширим тази си дейност.Продаваме мед и имаме пазар за в момента, защото не храним пчелите със захар и меда е натурален.
Рая си загуби телефона , но са го намерили добри хора и ни се обадиха да си го вземем.Ей такива са нещата около мен/нас.
Вале, как се радвам да те чуя звучаща по този начин Така някак си сияеща и заредена положително емоционално.
Чери, чакам включване и от теб.Надявам се да си изкарвате все така добре.
Нели, както винаги звучиш мъдро.Дори и в проблемите си търсиш най доброто решение и ти се възхищавам, че не се оставяш по течението
Тази вечер не знам какво ми стана и се разписах така По принцип имам проблем с изразяването и излагането на мислите, но тази вечер се осмелих да споделя това, което ми е в душата па макар и да звуча объркано

[Ванчето]

Здравейте!
Нямаше ме известно време, но днес си взехме лаптопа от ремонт и ето - вече съм тук! Не знам дали ще успея да наваксам, но ще опитам!

Мнениеот cvety_rz » Чет 27 Мар
Бъни, Рая е на 11 г., Самуил е на 5 г. а Калина май месец става на 4 г. При нас е постоянно шумно и весело и на моменти ..

Цвети, чесно да си кажа, аз понякога имам чувството , че полудявам с мойте 2... За това шапка ти свалям, че успяваш да се справиш с 3 ! Но нали знаеш, че "в къща в която има деца тишината е повод за безпокойство". За това по-добре да палуват , а пък аз да си късам нервите покрай тях, отколкото да са болнички... Понякога ми се иска да мога да си взема почивка поне за час-два, ама не се получава...
Иначе за споделеното в последния ти пост мога да кажа, че на мен не ми звучи объркано и напълно те разбирам. Наистина е хубаво това, че след толкова много лоши и неприятни неща, който са ти се случили, все пак успяваш да откриеш хубавата страна на живота и положителните неща, за които трябва да сме благодарни! Ех, ако можеше повече хора да мислят като теб...
Аз също искам да благодаря на Чери за всичко, което прави за нас , въпреки, че е на почивка! За това, че ни кара да преживеем същите страхотни емоции, който е преживяла и тя! Чери, страхотна си! С нетърпение очаквам всичко, което следва...
Много ми харесва това, че напоследък във тази тема цари толкова пролетно , весело настроение... На човек му става хубаво на душата като чете такива постове, заредени с добро настроение, ентусиазъм и топлина! При нас е малко хладничко и дъждовно за сезона, но се надявам и аз скоро да мога да се похваля със слънце, високи темперетури и хубаво време!
Иска ми се още доста неща да напиша, но за сега спирам, че става късно. Вече ще пиша по-редовно и ще успявам да споделя нещата , които ме вълнуват.
До скоро момичета и нека утре бъде един прекрасен и усмихнат ден за вас! Радвам се, че ви има , че ви открих и че съм част от този страхотен форум!

[ellyto]

Хей, хей

след като прочетох поста на Цвети и някак си не мога да остана без да влезна и да напиша и аз някой и друг ред. Цвети, първо да ти кажа, че хич не звучи объркано твоя постинг. Даже напротив, толкова хубаво си го описала. А по отношение на благодарността и това, че след всичките неприятност, които са ти се случили осъзнаваш колко хубави неща в същност има покрай - ами то точно за това се случват тези лоши неща, защото целят да ни покажат пътеките, които ние не виждаме.
Аз също всеки ден благодаря за прекрасните неща, които ме заобикалят. Това е важно, наистина е важно да оценяваш хубавите страни на живота, който водиш, защото ако нямаш хубави неща покрай теб, това ли е живота, който искаш да водиш? Нали така, ние сме способни да променим ситуацията..Ето ти например, преди да започнеш работа беше адски много притеснена, как ще си намериш, кой ще те вземе, как ще се справяш и изобщо куп куп въпроси - а ето, че нещата се подреждат. Това показва, че ние можем да променяме заобкалящия ни свят към по-добро, така че да сме доволни и щастливи.
Аз например могад а кажа, че съм благодарна за всичко през което минавам покрай моите гинекологични истории - не защото ми е много яко положението, не разбира се, а просто защото за тези 3 години и половина толкова много неща промених и осъзнах, толкова много новости научих, толкова добре започнах да познавам себе си, тялото си, научих се че трябва да оценявам това, което имам в момента, научих се да правя хубави неща само и единствено за себе си, да ценя тялото си и да се грижа за него - тези всички неща, нямаше да ги разбера сигурно цял живот, ако не бяха тези испитания.
Научих, че моят мъж е до мен и ме подкрепя във всяка една трудност, която преминаваме....защото колко са мъжете които при толкова много операции и проблеми ще продължават да са до теб и да те подкрепят? Да търпи промяна в хранителен режим, да спазва някакви ограничения, да пие билки и да слуша кой какво му говори??? Аз лично не познавам много такива покрай мен, които са склонни да го направят.
И за това въпреки всички трудности, човек трябва да се опита да направи приятно ежедневието си, защото никой не знае до кога ще е жив и аз лично не искам да си пропускам времето в правене на нищо и тюхкане колко съм нещастна защото моята ситуация все още няма развитието, което моят ум желае.
Сигурно някое друго момиче в моята ситуация щеше отдавна да се е отказало или да се е депресирало безкрайно много....не че и аз не съм имала трудни моменти в емоционалното си равновесие, но то пък и как можеш да реагираш нормално на трудна ситуация, която застрашава здравословното ти състояние...Но всичко в крайна сметка отминава, колкото и продължително да те държи някое състояние, нещата отминават и само от нас зависи каква ще ни е нагласата към тези ситуации.

Вики, честит ти рожденник! Желая ти да е здрав, силен, обичан и много щастлив. Желая ти и теб да те прави много щастлива и да постигнете заедно всичките си мечти и стремежи, за които копнеете!

Бъни, вярвам, че на всеки му се иска малко или много в някои моменти да избяга и да се откъсне поне за малко от настоящето си положение - при някои това са децата, при друг мъжа, при трети натоварената работа и т.н. Всеки има нещо от което иска да избяга в някой момент. Аз за сега нямам желания да бягам от нещо, което направо е чудесно и съм щастлива от този факт, но това е урок, който трудно човек научава. Сигурно имам още много уроци да науча, но стъпка по стъпка към усъвършенстване

[Ася]

Kaто една видна горска фея мога да доложа, че птичките замлъкват в началото на дъжда, по някое време започват да пеят, докато вали, и когато вече е ясно, че дъждът си отива, сякаш нещо ги отприщва и запяват с пълни гърла - това поне за славеите важи, пеещият им период започва април, развихря се през май, когато за известно време чак не може да се спи на отворен прозорец вкъщи, понеже се активизират късно през нощта. Прекрасно е да те събудят птичета, макар да ставам всяка нощ да затварям прозорците, не ме нервират, не се дразня. Виж, кучетата са друго нещо...

Ели, дерзай със смяната на начина на живот, успех ти пожелавам и само увереност занапред! Усещам как и аз съм почти на този път, но все още е рано за мен, не съм готова да направя промяната без известна вътрешна съпротива.

Бъни, пиши

Цвети, много емоции покрай теб Нека не позволяваме на това тъпо Хашимото да ни диктува живота. Искам да прочета, че някой друг успява, защото при мен нещо не става... сякаш съм друг човек или по-точно парцал без сили и енергия да се радва на живота. Но пролетта дойде и вече е по-хубаво

Нели, не знам на колко години си, обаче правиш впечатление на една силна и уравновесена жена. Под "силна" нямам предвид носеща всички около себе си на ръце, а точно силна да знае коя е и какво иска. Много хармония се излъчва от думите ти и дори когато пишеш за кофти неща, човек остава с усещането, че просто още не си намерила време да ги промениш към по-добро

Вал, хубав зелен пост Разказвай ни за напредъка си по-често!

А какво по-добро за едно Сиренце да участва във форум за храна :lol: , разкажи ни повече, ще прочета с огромен интерес!

Елис, ти как си?

Фюти, надявам се скоро нещо ХУБАВО, ама много ХУБАВО да разчупи ежедневието и да имаш какво да разкажеш

Ей, голям пост написах в следобедната почивка . Утре отивам на вила в Априлци за една нощ - с мъжа, но без децата , през май планираме ходене до Варна да гледаме националите по волейбол, през юни, живот и здраве, концерт на Мейдън, после на Камен бряг на Джулая, а кой ще ми гледа децата още не зная
И в рима прописах, кой е като мен

Чери, загубих бройката на дните, върнахте ли се от Италия и кога ще гледаме още снимки

[futarela]

Здравейте . Ето ме и мен да се включа. Чери си идва днес ! И аз като вас чакам да разказва. Толкова добре пише))). Забелязвам ,че нещо не мога да се концентрирам . Искам да напиша на всеки по нещо и се замотавам . Луда работа . Май трябва малко да променя начина на живот . стегнала съм се като дърво . А би трябвало да се отпусна и както Цвети да осъзная ,че хубавите неща са много повече само дето не ги забелязваме . Асе , благодаря за пожеланието . Аз съм добре , работя ,завъртяло ме е едно ежедневие и бещо не влизам всеки ден тук ,ноооооо това се променя. Исках да ви кажа ,че трябва да се радваме на живота . Моя шеф онзи ден ни в клин ни в ръкав направил тежка катастрофа . Четох един коментар на бабата на моториста. Тоест исках да кажа ,че той удря моторист който почива. Момчето се оказва младо и син на бивш зам . министър. Та Четох в пресата как бабата го оплю. Този шеф на верига заведения потъналт в лукс и самозабравил се ....... и т. н. Много гадно защото не е така . Не е излезнал с колата с цел сега да утрепе някой. Шефа ми е страхотен , прякора му е Жоро добрия и не е случайно.И се сещам ,че казваше на шофьора си да не кара бързо и да спазва ограниченията защото знае ,че колите са мощни и човек се увлича ,но не е правилно . Не знам какво да коментирам по случая . Това е много неприятна изтория . Казват ,че въпросния моторист е карал с 150 км/ч което е ужасно бързо . ................................. Така ,че нека се пазим и както всички тук откриваме да се радваме повече на малките радости от ежедневието .
Честит рожден ден Сладка Дебеланке !

[cvety_rz]

Асе, аз си мислих, че това да планирам ходене без децата е само мой патент и после да му мисля кой ще ги гледа Хубава програма сте си замислили.Успех с намирането на гледачи Заа хашимотото много ми помага жълтия кантарион.Когато усетя, че се задава криза и започвам да пия от него.Има и тинктура ако на човек не му се занимава с чаени запарки.
Ели, с интерс чета и твоята програма.Все интересни неща правиш, на хубави места ходите.....радвам се, че открих този форум.
Бъни, трудно ми е с малките деца и на моменти изкрейзвам Всичките ни баби още работят и почти нямам на кого да оставям децата.Ако намажа някоя събота и то зимата, защото пролетта, лятото и есента са по лозя и ниви това ми е. Но колкото толкова и на това съм доволна
Днес съм съвсем сама.децата отидоха с баща си на село(Стражец) а аз останах да изчиста апартамента на спокойствие а в късния слетобед ще посрещам най- добрата си приятелка, която ще ми е на гости.Тя е от Шумен.Очертава ми се хубав уикенд

[cvety_rz]

Фюти, много неприятно това с шефа ти, а за горкото момче.......Така понкога като ни се случват разни дребни неща през деня и се ядосваме и казваме, че сме имали лош ден....А когато дойде наистина един лош ден, когато нещата не могат да се променят едва тогава си даваме сметка за малките неща, за които сме се ядосвали и как не си е струвало.