Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

[pol_lyuts]

Ася, и всички други, които сте споделили своите чувства и мисли за майчинството, нямам думи да изразя колко ме развълнуваха разказите ви, много красиво, и много трудно и отговорно нещо е майчинството. Някои от вас знаят, но аз все още нямам деца - от 4 години се опитваме със съпруга ми. Много го искам, но в същото време ме е страх, сестра ми веднъж ми каза, че може би още не съм готова да стана майка и затова досега не се е случило, не знам, може и да е така. Чета, че повечето от вас са се чувствали непълноценни, безволеви, скучното ежедневие ги е убивало, да, но проблема при мен е, че се чувствам така сега, още преди да съм станала майка, оправдавам настроенията си с липсата на дете в живота си, което да дава смисъл на съществуването ми, всичко ми се струва безмислено, рядко намирам поводи да се усмихна и радвам, сякаш виждам повече лоши неща около себе си. И ме е страх, че съм такава не поради липсата на същество, което да осмисли живота ми, ами просто това съм си аз - вечно мрънкаща и недоволна от всичко Каква майка ще бъда ако не се променя

[dexter]

Прочетох поста на Ася, докосна ме, развълнува ме - Ася - страхотно си го написала, от душа и сърце ! Исках да пиша по-рано, но някак не ми остава време да си събера мислите.... Съгласна съм с всичко което прочетох, и за вината, и за това как трябва да живеем с нея, да приемаме нещата такива, каквито са. Това се опитвам да правя и аз - да приема себе си, с чуствата и мислите си - не винаги добри, благородни, спокойни, и да продължавам напред ежедневно. Да, слаба съм, лоша съм, нямам търпение, викам, чуствам се отегчена, изморена - такава съм. Не винаги, разбира се - както винаги черното върви с бялото, нервите с радостта, слабостта със силата. Мога да кажа, че почти съм се преборила с чуството за вина, което изпитвам спрямо детето си. И въпреки това не отделям достатъчно време за себе си, не се записвам на йога (а искам), защото това означава да прекарвам по-малко време с нея. Глупаво е, знам, но го правя не защото се чуствам виновна, а защото просто искам да си прекарвам времето с нея. Дори когато ми тежи. Сигурно запълвам някакви празноти, кой знае.... Всъщност знам, но няма смисъл да го коментирам сега .
Колкото до това, което е писала Вихрогончето - не помня да съм се чуствала несигурна когато Яна беше бебе - нямах никакъв опит, но въпреки това не съм била несигурна. Ужасно много се дразнех от всякакви допускания (най-вече от по-възрастни роднини от женски пол ), че може би не се справям добре с нещо. Знаех си, че се справям добре . Сигурно ми е някаква черта на характера от преди , по принцип не изпадам в големи дилеми, поне не за дълго време . Което пък ме води до други мисли - по мои наблюдения върху мен си и върху други познати, човек не се променя кой знае колко като стане родител. Родителството не го прави автоматично по-умен, мъдър, спокоен, щастлив, обичаш, доброжелателен и т.н. Мисля, че детето не може да ни вкара в равновесие, ако не се намираме в такова, не може да ни направи щасливи, ако сме били нещастни. Или поне не за постоянно - след време пукнатините, които си носим вътре в себе си, пак се проявяват. Само дето не можем да се отдаваме спокойно на самосъжалението си, защото трябва да се грижим за някой друг - ето ни още една причина за дискомфорт и лошо настроение. Много ми харесва какво си е написала една приятелка в един интернет профил - намери слънцето в себе си и винаги ще бъдеш огрян от светлина .
За да станем по-мъдри, по-търпеливи и от всичко по-, трябва да се стремим съзнателно към това. Всеки го прави по различен начин - някои говорят, други размишляват, трети четат подходяща литература (като мен ), четвърти действат с проба-грешка. Но си мисля колко е наивно да мислим, че едно дете ще ни реши екзистенциалните проблеми , да не говорим, че детето не е наша собственост и е нечестно да го натоварваме с такава отговорност.

[Ася]

Ася, и всички други, които сте споделили своите чувства и мисли за майчинството, нямам думи да изразя колко ме развълнуваха разказите ви, много красиво, и много трудно и отговорно нещо е майчинството. Някои от вас знаят, но аз все още нямам деца - от 4 години се опитваме със съпруга ми. Много го искам, но в същото време ме е страх, сестра ми веднъж ми каза, че може би още не съм готова да стана майка и затова досега не се е случило, не знам, може и да е така. Чета, че повечето от вас са се чувствали непълноценни, безволеви, скучното ежедневие ги е убивало, да, но проблема при мен е, че се чувствам така сега, още преди да съм станала майка, оправдавам настроенията си с липсата на дете в живота си, което да дава смисъл на съществуването ми, всичко ми се струва безмислено, рядко намирам поводи да се усмихна и радвам, сякаш виждам повече лоши неща около себе си. И ме е страх, че съм такава не поради липсата на същество, което да осмисли живота ми, ами просто това съм си аз - вечно мрънкаща и недоволна от всичко Каква майка ще бъда ако не се променя

Мила, съчувствам ти много Не вярвам, че си таква по природа - мрънкаща и недоволна. Твоят стремеж към майчинството е толкова естествен, че е нормално да ти причинява силна болка това, че засега не става. С една моя приятелка минах през ужасно трудния път на борба със стерилитета - след една лапароскопия успя да забременее, оказа се извънматочно, махнаха едната тръба. Пълен ужас! Но стана чудо - след два месеца само тя си прави тест - положителен,а след няколко часа й звънят от инвитро-фонда, че е одобрена за оплождане , и така от само себе си малката Сиана днес навършва 40 дни Вярвай в чудесата!
Ще бъдеш превъзходна майка, сигурна съм! Защото ще си минала през ада, за да изстрадаш своята рожба. Ще имаш търпението и силите, които на нас понякога ни липсват. Ще преглътнеш много лоши думи, и доста шамарчета, които ние понякога изтърваме и после се давим във вина и самообвинения. Вярвай, стискам ти палци
Декстър, благодаря за милите думи
Като си разсъждавам за майчинството, си мисля, че може би ние, модерните майки, сме малко прекалено затормозени от собствените си очаквания и от тези на обществото - искаме да сме най-добрите майки, обаче тази обилна информираност ни играе лоша шега - като виждаме неща, които не сме в състояние да осигурим на децата си, а ги гледаме в други семейства, се травмираме. Не говоря само за материални неща. Повечето майки, които отглеждат децата си сами, страдат ужасно много заради липсата на баща до детето, и се измъчват жестоко, и чувстват вина.
Аз страдам, че доскоро не можех да разчитам много на баща им и мислех, че тяхното детство ще е като моето - с УЖ присъстващ баща, но всъщност без. Толкова силно се радвам, че това се промени!
Да си призная ли - сега малко завиждам на онези, които могат да си позволят да отидат заедно на семейна почивка. Как се променят хората извън дома си - стават по-ведри, по-мили, успяват по-силно да се забавляват! Не всички, разбира се, но ние бихме си изкарали великолепно.
И ето едно от проявленията на майчинството - налага се да изключа компютъра, защото дъщеря ми иска да я гушна, докато заспи. Не мога да си позволя лукса да не го сторя - скоро не само че няма да ме търси, а и ще ме гони от себе си :lol: Смея се, но не ми се мисли за пубертета :lol:

[dexter]

Исках само да добава, във връзка с написаното от pol_lyuts (кога ли ще се науча да слагам цитати.... ), че за мен е неразбираем изразът "готов да стане родител". Как може да си готов за нещо, което нямаш представа какво е? Според мен повечето хора (да не генерализирам като кажа никой) не са готови за това - не е нещо, което да се научи от книга, учебник, по разкази на други хора. Но въпреки това се справят чудесно, когато им се роди дете - отглеждат го с любов, разбиране, съчуствие и мъдрост. Човек може да се научи да бъде добър родител по много начини. Стига да го желае, да смята, че е необходимо.
pol_lyuts - стискам ти огромни палци да ти се сбъдне желанието, сигурна съм, че ще стане, може би когато най-малко очакваш! Не се отказвай, но намери сили в себе си да се пребориш с тъгата. Пожелавам ти да се усмихваш повече, все пак има толкова много неща в живота, на които да се радваме .

[pol_lyuts]

Ася, dexter, благодаря Ви много за подкрепата мили момичета!
За съжаление, стерилитета е проблем на все повече двойки и борбата с него е много дълга и трудна. Сега си давам сметка как съм ви прозвучала, всъщност не винаги съм такава (надявам се ). Не съм консервативна и в никакъв случай, не смятам, че мястото на жената е само в къщи, но според мен да бъдеш майка е най-хубавото и ценно нещо, което се случва в живота на жената. Да, това е съпроводено с много грижи, понякога сигурно ви идва да или да избягате, но знам, че когато гушнеш детето си, когато го гледаш как спи, това е най-сладкото нещо в живота! А относно терзанията "Дали съм добра майка", вярвам, че всяка от вас е най-добрата майка за детето си. И независимо какво правите, как възпитавате децата си, аз мисля, че най-важното е те да станат ДОБРИ ХОРА, а всички тук сте такива, така че няма начин да не се получи! Ако хората сме малко по-добри, не сме злобни, не нараняваме умишлено другите (не само хора, а и всякакви живи същества), по-малко алчни и повече любящи, състрадателни и помагащи си, вярвам, че и светът ще стане по-добро място за живеене. А съм сигурна, че дори и да не го осъзнавате, всяка от вас възпитава детето си на тези ценности, защото то вижда вашия пример! на всички!!!

[Нели]

Ася, нищо друго не мога да кажа, освен
pol_lyuts, аз познавам една Поля, която е сърдечна и мила, Поля, която грее в усмивка и е оптимист. Мислиш ли, че съм сгрешила, мила? Ти самата озаряваш като слънце, просто трябва да го разбереш!

[Ася]

pol_lyuts, ти се казваш Поля, доколкото разбирам? Не си прозвучала нито ревливо, нито нервно, не знам как ти си мислиш, че си прозвучала. Аз видях само тъга и болка, без преструвка. Но видях и сила, и надежда, и вяра. Ще се справиш!
Нели, благодаря за прегръдката
Исках да споделя нещо, което ме занимава от известно време - мисълта за това как като че ли автоматично с настъпването на майчинството губим част от здравия си разум :lol: Не е чак толкова смешно, дори никак На себе си се смея, как при едни силни тревоги за дъщеря ми аз, която се гордея със здрав разум и стабилна мисъл грабнах една нейна дрешка и хукнах да търся бабичка да й лее куршум... И ако не се беше подобрило състоянието й сигурно и при "екстрасенски" щях да ходя Не че не вярвам да има сили извън нашия разум, Ванга е категорично доказателство! Но някакси... да ида при бабичка, която да си махне тенджерата с боба от газовото котлонче и в една кутия от косерва да топи олово...какво да ви кажа, сега ми е смешно, но тогава... И всеки път като ходех тя да ми казваше, че различно нещо я е уплашило... Ох, срам ме е като си спомня.
Малкият сега е седнал на пода до мен и лови прашинките, танцуващи из въздуха и осветени от зимното слънце... Това е майчинството - гледка, която те стисва за гърлото със силата си и не можеш да преглътнеш собствените си емоции. Сърцето се издува и в него има място за всяко дете по света, за всеки човек.

[emi-1]

Ася,първо искам да те поздравя за първият ти пост в тази тема.Много е силен.
А колкото смешното в леенето на куршум-не,не е смешно.Преди време бях качила една статия по темата,където е обяснено как точно действа.Каквото и да ти казва бабичката,не е важно,важно е да се спази ритуала около леенето на куршум-това действа.
Да за нас хората-материалисти е трудно да си обясним много неща,но тези неща съществуват извън нас и независимо от нас.И не е необходимо да виждаме всичко,за да отречем нематериалното...
как само съм се изразила.Дано да разбереш какво искам да ти кажа...

[emi-1]

Поля,всичко ще се нареди когато му дойде времето.И нашия син се роди 5 години,след като сключихме брак.Баба Ванга му е кръстница и благодарение на нея най-вероятно се сдобихме с така очакваната рожба.Винаги ще съм благодарна на тази жена.Лека й пръст.
След появата на дете,наистина живота става друг.Поне за мен беше и е така.Често се шегувам със съпруга ми като казвам,че кръвната ми връзка е само със сина ми.Въпреки,че вече е тинейджър и ме ядосва,за мен той е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА МИ.Пожелавам ти от сърце и в твоя живот да се появи нов център,около когото да се върти света...

[Ася]

Ей, тук писах пост онзи ден! Изчезнал е Не мога да пресъздам какво писах...може би компютърът ми е забил и не е пратил поста.
Еми-1 , мисля, че те разбрах! Можеш ли да ми дадеш линк за статията за куршума? За срещата си с баба Ванга разказвала ли си някъде? Извинявам се, че не съм по темата

[emi-1]

Ася,ето статиятаhttp://www.zdrave-bg.eu/index.php?optio ... Itemid=146
А колкото до баба Ванга,аз нямах щастието да я видя наживо.Майка ми ходи при нея,когато разбрах,че съм бременна,а не бяха минали достатъчно месеци.Тогава ми се появиха първите бели косми от страх,да не изгубя бебето.После пак ходи,когато синът ми се роди.Баба Ванга така беше поръчала-когато се роди бебето,майка ми да отиде,за да може Ванга да му даде име.Така и стана.И така баба Ванга стана кръстница на синът ни.Мъжът ми в първия момент не беше възхитен от името.Идва ми на свиждане и аз го питам-какво е името на синът ни,а той ме разходи до долу,защото не му се провиквало през 3 етажа,като ме "подготви",че не е много хубаво.Аз вървя по стълбите и се притеснявам кое ли име му е дала Ванга...Когато ми каза-Георги,направо си отдъхнах...