Къде сте, бре хора?!? Хм. Днес имах доста работа из офиса, а и малко мои си проекти и не можех да влизам тук. И тъкмо решавам, че детоксът върви с пълна пара, а то...... няма никой

. Хей, момичета.... не е лесна работа това да се ограничаваш. Не е като да намуаш 2 мазни пържоли - става лесно, доставя ти удоволствие ..... за 40 минутки, а сутринта се събуждаш с огромни очи, чиито орбити са потънали в подпухнали, тъмнокафяви горни и долни клепачи. От огледалото те гледа възрастна лелка, а прасците ти буквало пращят в безкрайността на размерите XXXXXXL. Още едно навъсено кафе, поредната изядена с чувство за вина закуска, последвана от скрития в шкафа шоколад...... детето реве и иска нещо си...., мъжът ти се "изнизва" на работа и отдавна вече не те целува... не може да открие устните сред морето от червендалести бузи...
И при все това, на теб ти липсва мотивация?!?! :!: :?: :!: :?: Тя ще дойде рано или късно след срещата с личния лекар или от треперищите ти ръце, държащи изследване на кръвта, което неистово се набива в мозъка ти с високите стойности на кръвната захар или нещо още по-лошо..... Мотивация, тя се лута, търси, заляга, умира.... и се явава, когато вече е много късно!!! Това ли трябва да се случи?!?! :!: :?: :!: :?:
Янче, горните редове не са пряко написани за тебе! Макар твоят постинг да ме провокира, част от горните редова са били мое ежедневие...... аз отказвам на 34 години да виждам лелката в себе си! Аз отказвам да съм болна. Аз отказвам да съм вяла и неенергична! Аз отказвам на всичко, което вреди на здравето ми!
АЗ ПРАВЯ ДЕТОКСИ! ВЕЧЕ ИМАМ 38 иииии ще правя, докато чувствам,че това е правилният път!