ехо

[futarela]

Айде пишете сега как сте ,как я карате ?

[cchery]

Eто го първия паднал в лапите на мецата :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: .............. Добре дошла, Фютачка........ Чакам и всички останали. Т.к. тази вече много ми се спи, утре ще се извинявам за евентуалните резили, които този форум ще ви предложи.... . Сега даже виждам, че усмивките са супер малко...... и утре ще ровя нетпростраството да пусне още, че така е направо оскъдица!

[mari_ko]

Еййй Фюти, Чери, здравейте, нямам търпение да се "видим" всички отново. Нашата Чери, а, голяма работа, приятелка завинаги

[Мърмори]

Това е разказ за едно ново създание-едно малкко същество,което беше много желано и много чакано.А сега вече е тук и ни очаква да му се порадваме.
И така...имало едно момиче-красиво,умно,омагьосващо,очароващо,непоколебимо,непримиримо,устремено и владеещо силата с думите и с делата си да води хората след себе си,да ги учи да са борбени като самата нея. Това момиче имало мечта-да живее в един свят,в който няма омраза,няма подлост,няма грубост и безхаберие,свят,в който всеки помага на човека до себе си,всеки е искрен и добродетелен. Но нямало щастието да попадне в този свят. За сметка на това намерило място,където имало сродни на нейната душа.Времето минавало,душите ставали все по-сродни и все по-многобройни,а мястото се превърнало във втория им дом.Много смях имало там,много сълзи се изплакали,много добри думи се казали,много решения били намерени. Но в един миг някой им отнел този дом.Останали сами,в дъжда,без подслон. И тогава нашето момиче им подало приятелска ръка и ги приютило при себе си.Всички започнали да ръкопляскат,да благодарят и да обещават.Но в мига,в който отново успяли да прекрачат прага на старата им къща,всичко в миг изчезнало-обещанията били забравени,аплодисментите замлъкнали,само несподелената тишина останала в душата на "ограбеното" момиче.И то си казало:"Знаех си,че ще стане така,но въпреки всичко исках да помогна!" С нея останали само най-верните й дружки-тези,които винаги ще са зад гърба й,винаги ще я подкрепят и които ще дават мило и драго за нея.
Така се роди този сайт.Пожелавам му успех и нека всички негови потребители са искрени и чисти като душата на нашата приятелка,нека тук няма злоба,завист и омраза,а приятелство и хармония.
На добър час!

[cchery]

Зоритаааааааааа........ ще те бия, да знаеш! При това наживо :lol: ! БЛАГОДАРЯ за историйката........ струва ми се, че героите в нея не са измислени и ги познавам........ :P :P . Ама времето ще подскаже!!!!

Имам една молбичка: моля ви момиченца не ми благодарете....... моля...... моля! Първо не знам как да се справям нито с комплименти, нито с благодарности.... даже и не знам какво да отговоря..... винаги излиза нещо неловко. Второ - всичко това, което имаме и може би ще имаме е защото всички сме готини, отзивчиви, единниииииии, СТРАХОТНИ! Трето...... аз лично май няма да спра да пиша в Часът...... ще видим - нека да мине наказателния период - и искам да уточня, че този форум не цели да измести оня..... така че всеки сам решава кой къде и кога ще пише - няма място за сърдене...... няма и да го има от мен. Тук бихме могли да си говорим тайните неща, прим. за СЕКС докато не е много популярен. Ще пусна линк към него и на доктора - ако пък реши да се присъедини.... лошо няма.

Уф, кво друго да ви напиша..... ако се сещата за някоя приятелка, позната, която има желание да пише - давайте й линка. И не ме бийте много, ако някой ден форумът забие и насреща ви се "облещи" бял екран :lol: :lol: :lol: :lol: - ще се справяме с проблемите в движение... и колкото можем. Тъкмо ще видя наистина ли е толкова трудно да се поддържа един такъв форум - "Часът на мама" е абсолютно същия, само външният му вид, т.нар. "скин" или "темплейт" е различен.

Молбичка - казвайте какво не ви харесва тук като функции най-вече - да добавяме. Аз примерно се сещам за 2 неща:

1. Емотиконите са малко.
2. Шрифтът е кофти.
3. Не виждам как мога да цитирам нечие мнение и да пиша след него.

И сега се бухвам да търся как да се оправят тези неща.

[Kleo]

Честито НОВ форум! Много е ЯК!
Въпросвам към Чери:
Абе, душицо, ти не ли си АДМИН тук?!?

[metsababa]

Въпросвам към Чери:
Абе, душицо, ти не ли си АДМИН тук?!?

Хахахахаха......... не съм - мецабаба е админа! Нищо че аз съм зад този ник :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: . Или пък мец(а)Анка..... все тая. Ще влизам с този ник само да ви плашааааааааа аууууууууууууу .

[cchery]

Специално за Марико: воала .

[mari_ko]

Специално за Марико: воала .

Е, какво друго му трябва на човек, за да се изкаже тъй, че всички да го разберат. Мерси и по-често да си я използваме.

[cchery]

Специално за Марико: воала .

Е, какво друго му трябва на човек, за да се изкаже тъй, че всички да го разберат. Мерси и по-често да си я използваме.

И още доста има....... макар че в момента не излизат добре, т.к. са разтеглени до долу. Но ще оправим и това.

[bobichan]

Това е разказ за едно ново създание-едно малкко същество,което беше много желано и много чакано.А сега вече е тук и ни очаква да му се порадваме.
И така...имало едно момиче-красиво,умно,омагьосващо,очароващо,непоколебимо,непримиримо,устремено и владеещо силата с думите и с делата си да води хората след себе си,да ги учи да са борбени като самата нея. Това момиче имало мечта-да живее в един свят,в който няма омраза,няма подлост,няма грубост и безхаберие,свят,в който всеки помага на човека до себе си,всеки е искрен и добродетелен. Но нямало щастието да попадне в този свят. За сметка на това намерило място,където имало сродни на нейната душа.Времето минавало,душите ставали все по-сродни и все по-многобройни,а мястото се превърнало във втория им дом.Много смях имало там,много сълзи се изплакали,много добри думи се казали,много решения били намерени. Но в един миг някой им отнел този дом.Останали сами,в дъжда,без подслон. И тогава нашето момиче им подало приятелска ръка и ги приютило при себе си.Всички започнали да ръкопляскат,да благодарят и да обещават.Но в мига,в който отново успяли да прекрачат прага на старата им къща,всичко в миг изчезнало-обещанията били забравени,аплодисментите замлъкнали,само несподелената тишина останала в душата на "ограбеното" момиче.И то си казало:"Знаех си,че ще стане така,но въпреки всичко исках да помогна!" С нея останали само най-верните й дружки-тези,които винаги ще са зад гърба й,винаги ще я подкрепят и които ще дават мило и драго за нея.
Така се роди този сайт.Пожелавам му успех и нека всички негови потребители са искрени и чисти като душата на нашата приятелка,нека тук няма злоба,завист и омраза,а приятелство и хармония.
На добър час!

Привет сладурани.
Желая много приятни емоции в новия форум.