РОДИТЕЛСТВО: Децата са изпитът, който родителите държат ...

[cchery]

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог
Андрей Максимов


Андрей Максимов е известен руски писател, драматург и телевизионен водещ. Той е автор на книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете", а сега работи върху друга „Родители като врагове". Максимов е уверен, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Този разговор е за децата, възпитанието и отношението на родителите.

[img]http://webstage.bg/attachments/ckeditor ... -bog-2.jpg[/img]

За училището
Съвременната руска система на образование не решава две от най-важните задачи – не приучава децата на любов към знанията и не им помага да открият собственото си призвание. За да се промени цялата училищна система е нужно да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от подобна реформа повече, отколкото от кариерата си. Но днес, с образованието на децата са длъжни да се занимават родителите. Да се надяват на училището е безсмислено. В днешно време децата могат да ходят там единствено, за да общуват с връстниците си.

За оценките
В Израел например, за половин година учениците имат по 5 оценки. За половин година! А у нас – по 5 всеки ден! Оценките са средство за унижение на децата. Аз не искам детето ми да бъде унизявано по подобен начин. Прекрасно зная, че синът ми не владее точните науки. Аз, самият не ги владея... Всички деца са различни и когато ги обучават по един и същ начин, това е ужасно.

Грешките на родителите
Основната грешка на родителите е тази, че твърде често те не виждат в детето същество със собствени проблеми, собствен характер и свое разбиране за живота. И това най-трудно го разбира майката. Тя приема детето като част от самата нея – нейна плът и кръв. Често за майката е сложно да се отнася към него като към самостоятелен човек.

Друга голяма грешка според мен – недооценяването на собственото дете.
Родителите не могат да допуснат, че малките им наследници е възможно да знаят нещо по-добре от тях. Особено, когато иде реч за бъдещето. И големият проблем е в това, че нито училището, нито родителите, учат децата как да взимат решения, да правят избор. Мама решава, каква каша ще яде малчуганът на закуска, как ще излезе облечен навън, къде ще се разхожда, кога ще учи...
Добрите майки биха попитали: „Първо ще учиш уроците, а после ще играеш навън, или ще поиграеш преди да си научиш за утре?".

Към детето е правилно да се подхожда не с отговори, а с въпроси.
Това разбрах, изучавайки наследството на великия педагог Йохан Песталоци - всичко научено ме вдъхнови за книгата, която написах - „Песталоци XXI. Книга за умни родители".
Друга грешка на родителите – да не приемат детето си такова, каквото го е създала природата. Ако например, то е неорганизирано, не бива да го насилвате и настоявате за обратното. Възможно е да го научите да бъде подредено, но детето ще бъде съкрушено. А е нужно да разберем – заложеното от Бог, не бива да бъде пречупвано.

За времето, което отделяме на децата си
Питате ме, какво мисля за родителите, които отделят малко време на децата си. Казвате, че някои от тези деца ставали прекрасни зрели хора. Възможно е да е така. Много е трудно да се отсъди, колко внимание е отделил този или онзи родител. Това първо. И второ – какво означава „прекрасни хора"? Позната ми е ситуация, в която родителите са се присмивали на дъщеря си – през цялото й детството. Тя станала „прекрасна" интелигентна жена – но дълбоко нещастна. Тази истина останала скрита – знаели я само най-близките й приятели.
Психологът Ерик Бърн казва така – „Главната задача на родителите е да отгледат победител". Много е важно, детето да расте с усещането, че е победител.

Основният принцип на възпитанието
Главният принцип според мен е, никога да не забравяме, че детето е човек. Гледате ме учудено, мислите си – нима някой мисли другояче? Колкото и да е странно, така е – повечето родители приемат това твърдение, но не разбират какво стои зад него. Ето да речем, вашият мъж е полегнал, гледа телевизия, пие бира, а вие му казвате – „Аман от мързеливци! Иди се разходи, омръзна ми вече да те гледам как се търкаляш!". Няма да разсъждаваме, как най-често ще реагира един мъж на това. Но ако изкомандвате детето пред компютъра по подобен начин – да, вие можете да го заставите да излезе навън на разходка.

Има един основен принцип на човешкото общуване – отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб.
Представете си, че ви карат да ядете не вкусно, а полезно, рано да си лягате, да ви казват – „Никой не се интересува от твоето мнение!" или „Твърде си стар вече за това!".
Когато питам родителите – „Как бихте искали да видите децата си след години?", те отвръщат „Щастливи!". Отлично. Но когато ги ругаете за слабите оценки, спомняте ли си тези думи? А когато им обяснявате и им избирате подходящи приятели или любими? За тези сложни отношения пиша в най-новата си книга „Родителите като врагове". Когато родителите обичат детето и се държат като врагове – това е наистина страшна история.

За житейският опит родителите и този на децата
Мислите, че децата имат по-малък опит от възрастните – аз пък мисля, че много сериозно се заблуждавате в това. Те имат собствен опит - в много области по-богат от нашия. Например в общуването с природата. Децата по-добре знаят как да си общуват с животните. В какво възрастните имат повече опит – в създаването на нещастен живот. Опитът – това е не просто съвкупност от всички преживявания, а съвкупност от разбраното, осъзнатото. Опитът е сложно нещо - именно той често е пречка за постигането на успех. Чудите се как така? Ето как – успех постигате тогава, когато забравяте за своите предишни постижения. Когато действате инстинктивно, без да знаете, какъв точно ще бъде крайния резултат. Всички открития в науката са дело на хора, които са се осмелили да отхвърлят чуждия опит и вече постигнатото. Великият руски математик Лобачевски остава в историята с това, че приема аксиомата за успоредните прави на Евклид като ограничение и създава нова геометрия, коренно различна от евклидовата. Музиката, сътворена от Моцарт противоречала на целия опит на човечеството. Никой дотогава не бил композирал по подобен начин. Но създаденото от този гений ще живее вечно...
Историята дава много примери за такива чудеса и личности, които са вярвали, че дарбата им ги води по правилния път.
Така се случва и с децата. Родителският опит може не само да не подскаже, но и да заблуди детето в неговия път. Това е големият въпрос – защо родителите считат, че могат да възпитат децата? Да им помагат – това е безусловно. Да ги подкрепят – естествено, да ги защитават – задължително. Моят съвет - съветвайте, но не командвайте.

Източник

[Kleo]

Много хубава тема, Чери!
Благодаря ти, че я пусна!
Сега отивам да обядвам, после ще я прочета отново тази статия и евентуално ще коментирам нещо по нея.

[Kleo]

Нещо като отговор:

10 заповеди за родители от човека, който влезе в газовата камера заедно с децата
автор: Игор Гречко
категория: Изкуството да си родител

Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел. Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава.
Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.


Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.

Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето.

Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:
- Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
- А децата?
- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.

Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.

Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея!

Ето и десетте принципа за възпитание на детето, изповядвани от този наистина велик човек:

1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!

2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.

3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.

4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.

5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.

7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.

8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!

9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!

10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!

превод: Игор Гречко за Гнездото, източник: adme.ru

[Kleo]

Тате, остани с мен – бащата и детето

Публикуван в:Бащинство / От Стоян Георгиев / 23 October 2014 /

Бащата и детето… Според някои не е важно колко време прекарваш с децата си, a дали времето е качествено или не. Вероятно това извинение е довело до тъжните статистики, че днес в нацията бащите (а и много майки) прекарват по-малко от 10 минути дневно с децата си. Нищо чудно, че когато прозорецът на възможност за влияние се затвори и децата навлязат в своите тийнейджърски години, татко и мама установяват, че не могат да видят нищо от себе си, от своите ценности и убеждения, депозирани в мирогледа на онези, които ще ги наследят.

Тогава става така, че медиите, връстниците и други формиращи влияния са изиграли своята роля и са инжектирали различен вид ценностна система – възгледите на децата за живота са изградени от всеки друг, само не и от техните родители.

Предлагам ти днес да си направиш самооценка и да бъдеш максимално честен със себе си, като си отговориш на следните въпроси и предприемеш стъпки към промяна в сферата на взаимоотношенията с твоите деца:

1. ГОВОРИШ ли с децата си?
Статистиките сочат, че днес децата копнеят не толкова за куклата Барби или за марковата футболна топка – те искат точно това: ДА СИ ЛАФЯТ С МАМА И ТАТКО. Знам, че звучи елементарно, но в днешния забързан век това се оказва истинско предизвикателство. Бащата се връща от работа с изцъклен поглед и се пльосва пред телевизора. Мама също се връща от работа и тъй като живее в една полу-европейска, полу-ориенталска култура, се захваща за готвене, гладене и чистене. А какво правят децата ли? Играят на Age of Empares, Diablo или гледат механично филмчета по кабеларката без да разсъждават.

Защо не вземете един час възстановяване след работа, разпределете си домакинската работа заедно двамата, бъдете тим и се съгласете да отделите време за децата след това. Ако правите това поне два-три пъти в седмицата, ще бъде супер.

Хей, времето с децата трябва да се планира. След като сме отделили това специфично време, необходимо е да се придържаме към него и просто да се забавляваме.

2. Познаваш ли СВЕТА на децата си?
Ако не познаваш желанията, мислите и копнежите на децата си, най-вероятно ще ти бъде трудно да си говориш с тях. Достъпът до детското сърце не е лесен, особено ако изискваш едно нещо, а вършиш друго. Наскоро с жена ми установихме, че нашата голяма дъщеря се обръща към нас с “БЕ”. И докато се чудехме откъде ли е усвоила това обръщение, забелязахме не само, че самите ние използваме “БЕ”-то почти непрекъснато, а и че е много трудно да се оттървем от тази сричка. Интересното е, че когато поработихме върху речника си, дъщеря ни също сведе използването на сричката до минимум. НИЕ БЯХМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПРОМЕНИМ, А НЕ ТЯ!

Как опознаваме света на децата си? Един добър начин е да си вземем ПОЧИВЕН ДЕН от работа специално за тях и да го прекараме по начина, по който те искат. Попитай децата си какво харесват да правят, покажи им, че си неподправено заинтересован за чувствата им. Може дори да нарушите правилата, разбира се в рамките на нормалното. Ние с дъщеря ми обичаме да нарушаваме правилата – газим по зелените полянки, търкаляме се по пода и лаем като кучета, докато ни заболят гърлата или мама не ни погледне накриво. Разбира се, когато трябва да сме сериозни, сме сериозни! Лично от моя опит съм установил, че това, което предизвиква респекта на децата не е непременно суровия тон на родителя (не че не се карам в някои случаи) – това е неговата способност да се ЗАБАВЛЯВА с тях и да слезе на нивото им без да става прекалено фамилиарен. Това са между другото най-ценните спомени, които ще останат в детското съзнание през годините!

3. Отделяш ли специално време с всяко едно от децата си?
Всяко дете е личност и поради тази причина ще се нуждае от нераздвоеното ти внимание. Когато плануваш време с децата си, планувай и отделно, специфично време за всяко едно от тях. Спри да гледаш на Гошко и Мими като част от общата маса – това е също един от начините да сведеш и съперничеството между децата в семейството до минимум!

Е, накарах ли те да се замислиш? Вземи тези принципи, придържай се към тях и просто се забавлявай с децата си!

Вижте също тази статия за пълноценното бащинство оттук!

Подобни материали:
Към бащите
Къде са бащите?
Баща се удавя при опит да спаси сина си
Принципи на организация на времето при децата

[Kleo]

ТАТЕ, НАУЧИ МЕ...

Не искам такава родина за децата си!

[Kleo]

[Kleo]

Говорим напоследък много за това как не бива да изискваме послушание от децата си, за да не ги превърнем в покорни овце без собствено мнение и без способност да отстояват себе си. Много важно е обаче да отбележим и нещо друго, което често ни убягва - няма как да възпитаме децата си в свободомислие, ако не им дадем личен пример за това, а ние като родители, в опита си да не накърним свободния им дух се подчиняваме на всяко тяхно желание - често срещан проблем в практиката ми. Ако не искаме да имаме покорни безволеви деца, не бива ние да бъдем покорни безволеви родители, подчиняващи се на децата си. Децата се учат от личния пример, който им даваме и ако им вървим по гайдата за всичко и това ни уморава и гневи, но си мълчим и не знаем как да завим и отстоим ясно позицията си, то колкото и да ги подтикваме да са свободомислещи, един ден като се обърнем може би ще видим как децата ни са станали уморени и обезверени родители, върху чиито глави танцува техния наследник, шефа, партньора...

Защото децата се учат от личния пример, който им даваме. За това вместо да внимаваме случайно да не вменим послушание у децата си, нека им покажем как се живее с обич и уважение към самия себе си и към ближния и нещата ще си дойдат по местата.

Нели Василева-Стефанова
Детски и семеен психолог.
За контакт: info@babysling-bg.com

[Kleo]

Откровената изповед за тялото след раждането на една майка

[Kleo]

Предлагайте АЛТЕРНАТИВИ на момичетата и на момчетата

[Kleo]

„Животът – това е кръг от раждане до раждане. Когато погледнем децата си, ние разбираме, че се е случило най-важното в живота ни… и това сме го направили ние!
Когато видим внуците си – ние разбираме защо сме родили децата си – кръгът се затваря! И тогава… тогава имаме усещането, че вечността… е в нашите ръце.”

„Надеждата за дете”, Георги Стаменов

[Kleo]

Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?

АБДУЛ САМЕД ВЕЛИ

"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син. - Тате, може ли да те попитам нещо? - Разбира се, какво има? - Ти каква заплата получаваш? - Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо? - Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час? - Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...

- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева? - Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...

Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.

Бащата отишъл в детската стая. - Не спиш ли? – попитал той. - Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето. - Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли. Детето се усмихнало. - О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.

Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си. - Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата. - Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама. Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни.

Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"