Възпитание - по света и ...у нас

[bubalina]

Възпитанието в Англия учи на самостоятелност

Англичаните са известни със сдържания си аристократизъм, изтънчения вкус и търпение. За много от нас това е прекрасен пример затова, какво поведение искаме да имат децата ни. По тази причина ще се опитаме да ви запознаем с начина на отглеждане на едно малко англичанче.
Английските семейства рядко имат по едно дете, две или дори три е нормалния им брой. Великобританските майки не разчитат на баби и дядовци за отглеждането на детето. Това е неприемливо за тяхната култура. Разбира се възрастните, вземат внуците си понякога, за да има се порадват, но не са техни бавачки. В повечето случаи майките се грижат за децата си или ако работят си наемат бавачка.
Майките в Англия не се дразнят от непослушанието на децата си , те са изключително търпеливи и запазват спокойствие, дори когато правят забележка.
На Острова е прието и е нормално родителите да водят децата със себе си от най-ранна възраст навсякъде. Затова и Обединеното кралство се приема за една от най-безопасните и пригодени за отглеждане на деца страни. В повечето магазини и заведения има стаи за повиване и кърмене на бебета, и подходящи столове за деца. Стълбищата и тротоарите са снабдени с удобства за каране на количка. Така детето влиза в обществото много рано и свиква с околните.
Първото предучилищно заведение, където може да се запише детето е подобно на детска градина, като то може да бъде държавно, частно или част от училище. Записването става на възраст около 3-4 години. За тази цел родителят получава ваучери за престой на детето в градината по 2-3 часа на ден пет дни в седмицата. Те се заплащат от държавата.
На 4 години децта постъпват в предучилище. Там те се учат да пишат, да четат и да смятат. Проверката на знанията става чрез самостоятелни или групови проекти или есета. Темите обикновено учениците избират сами или учителят дава няколко възможности. Целта на английското възпитание е да стимулира развитие на силен характер у детето, така че то да е готово да се бори с трудностите в живота.

[bubalina]

ВЪЗПИТАНИЕ ПО ФРЕНСКИ

Френските гувернанти и гувернантки... С това понятие се свързват обширни асоциации, които са стигнали до наше време от деветнайсети век. Заможните семейства са се доверявали на френските възпитатели, като са се надявали да видят в собственото си дете изтънчен вкус, изискани маниери, умение да беседва, съчетано с обширни знания, по-малко, но по възможно най-различни теми. Какво стои зад този красив, но литературен образ и доколко той съответства на реалността?
Работеща или неработеща майка?
Домашното възпитание във Франция не е особено популярно. Френските жени не стоят с децата си вкъщи, предпочитат да работят и го правят по много причини. Първо, животът във Франция е много скъп, и за да осигури детето си, майката скоро след раждането трябва да започне работа отново. Отпуската за гледане на дете е от шест до десет седмици след раждането, и се полага на жена която поне две години е проработила в предприятието си. Второ, работещите майки се притесняват, че по време на принудителния престой ще загубят квалификацията си и после няма да могат да си намерят работа по специалността. Освен това повечето френски майки са уверени в това, че ранните социални контакти са полезни за детето, когато то се намира в колектив ще общува с други хора - това ще му бъде само от полза, защото в колектива ще се развива по-бързо, заедно с приятелите си ще започне да играе, пее, рисува, чете, освен това рано ще разбере какво е дисциплина и колко е важно да бъде дисциплинирано, по-бързо ще усвои необходимите за бита навици - как да се храни с прибори, как да се облича и съблича самостоятелно, да си връзва обувките, да използва тоалетната и т.н. Френските деца толкова естествено възприемат това, че майките им работят, че безработната жена би могла да чуе от детето си подобен въпрос: "Мамо, защо не си на работа, болна ли си?"
Интересен битов детайл - в много държавни детски градини и центрове за деца, децата, чиито майки не работят не са допускани в столовата и те трябва да обядват вкъщи. Това е много неудобно за детето, което не може да обядва с приятелите си, а трябва да бърза да са прибере до вкъщи и да се върне.
Френската майка най-често не започва работа в тези случаи, в които в семейството се появява второ и трето дете. Тогава жената отглежда децата сама. Занятията с децата обикновено включват: разглеждане на книжки, показване на предмети и обясняване за какво служат, игри с кубчета, оцветяване на книжки, гледане на анимационни филми.
Телесните наказания на децата винаги са били огромна рядкост във Франция. Обикновено провинилият се бива наказван с лишаване от развлечение или лакомство. Като награда се смята отмяната на наказанието или парично поощрение. Прието е всяко дете да има касичка, където да събира подарените му пари.
Бабите и дядовците почти не участват във възпитанието на внуците, във Франция не е прието да ги ангажират за това. Бабата или дядото понякога могат да се разходят с детето или да го заведат на кръжок или тренировка. Между другото във Франция има много различни детски кръжоци и секции, различни асоциации, които работят с деца, и всичко това съвсем не е скъпо.
И тъй като домашното възпитание на децата не е актуално, заради заетостта на родителите, във Франция е достатъчно развита системата на образованието, включително и предучилищния етап.

Френската система на образование

Образователната система в съвременна Франция, се състои от четири етапа:
- начално
- средно
- гимназиално училище
- последното стъпало висше училище (университет).
Също така освен безплатните общодостъпни държавни училища, които се контролират от държавата, във Франция съществуват и частни учебни заведения, които или се ръководят от не правителствени или религиозни организации или са платени. Условията на обучение както и в държавните, така и в частните училища често зависят от това, къде се намират, неголямата Франция е разделена на 22 региона и 96 департамента. Департаментите са разделени на 327 окръга, 3828 кантони и 36551 комуни, затова във всеки конкретен случай родителите се обръщат към органите на местно управление или непосредствено към директорите на яслите, детските градини или училищата. Комуните са единици за местно управление, които се управляват от комунален съвет (той се избира с гласуване) и кмет, когото избират членовете на комуналния съвет. В задълженията на съвета влизат приемането на местния бюджет, определянето на размера на местните данъци, решаването на различни проблеми в комуната.
Предучилищното възпитание: от кърмаческа възраст
Във Франция, както и в повечето страни се смята, че преди детето да започне училище, е необходимо то да е подготвено за него. Подготовката се осъществява в ясли и детски градини. Съвременните френски ясли приемат децата, едва достигнали тримесечна възраст. Даването на детето за възпитаване съществува във Франция от давни времена. След появяването на бял свят, детето е било изпращано на село, при дойка, която го е възпитавала 2-3 години, или още двуседмичното бебе е било изпращано в специално заведение за кърмачета, наречени "creche" - ясли, където детето е прекарвало целия ден до вечерта, когато родителите са идвали да го вземат. Детето е ходило на ясли също приблизително 2-3 години. Сега френските детски ясли приемат деца от различна възраст, всичко зависи от условията на конкретните ясли. Френските държавни детски ясли - "creche collective" са отворени от понеделник до петък.
Битовите въпроси в яслите се решават по следния начин. За най-малките възпитаници - кърмачетата - родителите трябва да носят всеки ден специално мляко или мляко на прах, с което възпитателките и бавачките ще хранят детето. Не се допуска изравняване на храната, защото за толкова малки деца храненето е индивидуално подбрано за всяко дете от лекар. По големите деца, също получават мляко, но него няма нужда да го носят от вкъщи. Освен млякото, родителите всеки ден трябва да носят памперси, необходими за детето на ден, но в някои ясли осигуряват памперсите.
Децата в яслите се хранят, колкото пъти е необходимо за възрастта им, най малките получават мляко през 2-3 часа, в зависимост от индивидуалния им график, които стриктно спазват възпитателите. Децата около година се хранят два пъти в яслата - веднъж на обяд и в четири часа - следобедна закуска, а закусват и вечерят вкъщи. В много "creche collective" има своя кухня, и децата получават пресни, току що приготвени каши, пюрета и плодове. Децата спят по време, което са свикнали, никой не ги слага да спят в определено време. Индивидуалният подход към всяко дете е отличителна черта на френските ясли.
Викането, караниците са категорично забранени, към малките възпитаници се отнасят топло и нежно. Възпитателите не дават на децата да плачат. Ако детето се разплаче го вземат на ръце, утешават го или го забавляват с нещо интересно. Но въпреки това, отношението към дисциплината е много сериозно, децата още от малки разбират, че не е хубаво да се бият, да капризничат, да не слушат възрастните и да не изпълняват изискванията на възпитателите. Обикновено с група деца от 10-18 деца работят 4 възпитателя - едновременно, играят на развиващи игри, учат песни, четат книжки, рисуват, лепят фигурки от пластилин. В студеното време в някои ясли прекъсват разходките с децата на открито, това обикновено се случва в края на октомври. Местата за разходки в яслите са оборудвани с всичко необходимо - люлки, катерушки и др. Освен това детето може да посещава яслата само за половин ден, което се нарича във Франция - "halte-garderie", или да прекарват там само по няколко часа два-три пъти седмично или всеки ден (зависи от конкретната градина). Заплащането на услугата "halte-garderie" зависи от финансовото състояние на семейството. Сумата се определя от специална комисия, въз основа на представени от семейството документи за доходи.
Малък нюанс:право да дадат детето си в държавна ясла имат само тези семейства, в които двамата родители учат или работят, и този факт се потвърждава с документ, издаден от работното място или университета. Смята се, че ако единия родител не работи и не учи, той трябва да се грижи за детето. Но ако родителят е в процес на търсене на работа, детето може да е прието на ясла за три месеца. След изтичането на този срок ситуацията ще бъде преразгледана. Ако родителят все още е безработен, той трябва да докаже, че активно е търсил работа - резюмета, отговори от потенциални работодатели и т.н., и престоя на детето в яслата може да е удължен. Но да се намери място в държавна ясла изобщо не е просто, понякога майките се записват на опашка още докато са бременни в шестия-седмия месец. Освен държавните ясли съществуват и част, но там се плащат солидни такси.
Ясла или бавачка?
Освен "creche collective" във Франция съществува и асоциации на бавачките "creche familiale". Условията за наемане на бавачка зависят от правилата на конкретната асоциация. Обикновено една бавачка се грижи за 2-3 деца. Родителите имат право предварително да общуват с потенциалните бавачки, за да изберат най-подходящата за тях. В таксата за бавачка от "creche familiale" влиза в храна за детето два пъти дневно, както и в яслите - обяд и следобедна закуска. Когато бавачката е в отпуска или болничен, друга бавачка от асоциацията я замества. Някои родители предпочитат да ползват услугите на частни бавачки, списък с техни координати може да се намери в специалната организация, наречена "Relais des assistantes maternelles", или направо в кметството. За тази работа бавачката трябва да притежава лиценз, който се получава след специални курсове за бавачки. Обикновено такава бавачка се грижи за 3-4 деца в дома си, които могат да бъдат на различна възраст. Но минусът е в това, че ако тя се разболее или е в отпуска, и няма кой да я замести, родителите трябва да измислят различни варианти, как да се грижат за детето.
Детската градина по-френски
В съвременните детски градини - "ecole maternelle" приемат деца от две до шест години. Възпитаниците се разделят на три различни групи по възраст. В първата група се занимават най-малките деца, на възраст до 4 години, а техните занятия представляват разнообразни игри. Във втората група, до 5 години, освен игрите се въвеждат и творчески занятия - рисуване, лепене на фигурки от пластилин, апликации и др. Освен това се обръща голямо внимание на общуването на децата един с друг. Най-големите деца ги учат да четат, смятат и пишат, подготвят ги за скорото постъпване в училище. Често в детските градини организират излет сред природата, с малък пикник. Родителите приготвят за детето суха храна - чипс, варени яйца, сандвичи, плодове. Обучението в "ecole maternelle" е много популярно във Франция, но не е задължително. Повечето детски градини във Франция не работят в сряда, и родителите в този ден или трябва да наемат бавачка, да помолят роднините си за помощ или да запишат детето на кръжок. Работата е там, че във Франция традиционно срядата е ден за религиозно възпитание на децата и катехизис в религиозните семейства. Традицията се съхранява и до ден днешен, и в сряда децата от религиозните семейства си стоят вкъщи и учат Библията. За децата, чиито родители работят и нямат възможност всяка седмица да отсъстват от работа, съществуват специални центрове за игри и развлечения "centre de loisir", обикновено те са държавни и се финансират от местния бюджет, но имат и такси. Те работят в сряда и през училищните ваканции. В много от тези центрове има следобеден сън, но винаги питат родителите дали желаят детето им да спи през деня. След детската градина, на шест годишна възраст детето започва начално училище, където учи пет години и има един учител по всички предмети.

[cchery]

Бубка, дай някакъв паралел с нашата система, т.е. извод за разлики, прилики, достойнства и слаби места! Отново имаме проблем с това неспане и искам да го реша окончателно!

[bubalina]

Чери, токущо изчетох спам темата и разбрах какво става,че напоследък съвсем съм ви зарязала
Според мен проблема не е в Бела, а в госпожите,колкото и да не ми се иска да го кажа :shock: Всяко стадо има мърша!Просто няма как! И при 30 деца явно е по-лесно да звъннеш на майката А защо трябва да спи :?: :?: :?:
Мозъка ми спи, мятам се в леглото,утре съм на линия

[dexter]

Чери, и аз прочетох какви простотии ви се налага да преживявате с Бела в тази градина. Възмутена съм! И подтисната. Не вярвам да се промени нещо някъде, докато има хора, които да се държат по описания от теб начин. Предполагам си имат лични причини, може би това са причините, посочени от Чева. А може и да не са. А съм подтисната не защото съм в твоята ситуация в момента, а защото не виждам изход - даже и да се бориш, не водиш битката за себе си, последиците няма да са за теб, а за Бела. Знам, че съм го писала и друг път, но съм почти сигурна, че каквото и да направиш, ще си го върнат на детето - по един или друг начин. За себе си съм сигурна, че ако бях на твоето място, нямаше да се боря, да се разправям, да искам обяснения. Не съм такъв човек (за мое съжаление понякога). А ме е яд, защото скоро и моето дете ще трябва да тръгва на предучилищна, после на училище и ще се сблъска с хора, които ще се радват само на еднаквостта.
Искам само да коментирам единия аргумент на Чева - за закъснението и за това как се чустват закъснелите деца. Е - защо изобщо се налага да се лепи етикет "закъснял" и с това да се пораждат някакви негативни емоции?!?!? Не може ли просто някой да дойде по-късно и да се включи в забавато от това място?
Подтискам се, защото нещата няма да се променят скоро, ако изобщо се променят някога. Няма общо с комунизма, според мен. Може би си спомняте, че дъщеря ми ходи в градина по метода Монтесори. Собственичката от 1 година се опитва да вземе лиценз от МОН точно за градина по Монтесори. На последната родителска среща каза, че това очевидно няма да се случи в близкото бъдеще - в момента, в който от министерството чуели за метода, отказът за лиценз бил готов. Този метод не се приема и толкова! Как било възможно да се разрешава на децата да правят определени дейности, като напр. да палят свещи, да играят с дребни предмети, карфици и т.н. Немислимо! Какво да коментирам повече..... В момента кандидатстват за лиценз за обикновена градина, въведоха предучилищна група с помагала от обикновените градини и занимават децата за по 1 час всеки ден. Не е лошо, макар че според мен е напълно излишно - в крайна сметка плащам детето ми да се обучава според Монтесори метода. Но от друга страна лиценз за градината ще означава, че ще имам необходимата хартийка да запиша Яна в първи клас. Тъпо, но факт! Е, това кога ще се промени?

[Ver]

А ме е яд, защото скоро и моето дете ще трябва да тръгва на предучилищна, после на училище и ще се сблъска с хора, които ще се радват само на еднаквостта.

И последното си е проблем на тези хора.
Тук е нашата роля, като родители Не можем да оставим всичко в ръцете на детските градини (аз не бих оставила нищо )
Метода Монтесори - повтаряне, повтаряне и пак повтаряне и децата (ни) ще разберат, че да си различен е нещо чудесно и напълно осъществимо.

[dexter]

Изобщо не оставям нищо в ръцете на градината, както и нямам намерение да оставям нещата в ръцете на госпожите от училището. Неприятен ми е фактът, че децата ще са поставени пред конфликт между това, което им казваме в къщи и това, което ще се опитат да им наложат в училище. Не е нужен такъв конфликт, според мен. Далеч съм от мисълта да правя обобщения за всички учители и всички училища. Имам много приятели, които са възхитени както от градините, така и от училищата. Просто ще ме е яд на случаи като тези наЧери .
А също да не забравяме, че ролята на родителите във възпитанието и социализацията на децата, макар и да не отпада, с израстването остава в страни. Появяват се други фактори, които влияят на децата - приятели, съученици, учители, други възрастни. Знам по себе си как съм оспорвала авторитета на родителите си. Очаквам това да се случи и с моето дете - то вече се и случва. Яна напр. ми каза - "не мога да ходя лакирана на градина, Галя (госпожата) ми направи забележка". В случая не се съобрази с това, което аз й казвам, а с това, което някой друг възрастен с авторитет й е казал. За лака съм ок, но ако напр. някой я нарече "многознайка" или "закъсняла", или й каже, че само създава проблеми, като не спи - тогава къде ще е моята роля? Да, ще обясня, че не е хубаво да се лепят етикети .
На ясно съм, че понякога драматизирам . Не че искам да си предпазя скъпоценната дъщеря от всички разочарования в живота, да я защитя от лошо отношение и т.н . Но си мисля, че е твърде лишо нещо образователната система да се стреми към унификация.

[cchery]

.................................................................................................................

За лака съм ок, но ако напр. някой я нарече "многознайка" или "закъсняла", или й каже, че само създава проблеми, като не спи - тогава къде ще е моята роля? Да, ще обясня, че не е хубаво да се лепят етикети .
На ясно съм, че понякога драматизирам . Не че искам да си предпазя скъпоценната дъщеря от всички разочарования в живота, да я защитя от лошо отношение и т.н . Но си мисля, че е твърде лошо нещо образователната система да се стреми към унификация.

Да добавя към уголеменото изречение горе още нещо "Но си мисля, че е твърде лошо нещо образователната система да се стреми към унификация И през 21-и век"!!!!

Всичко, според мен, идва от наложените ни модели на възпитание и допуските във връзка с тях! Спомнете си колко пъти са ви казвали докато децата са били по-малки, че са невъзпитани, че крещят, че се отговарят и т.н. И колко пъти децата са се опъвали на ваше решение - примерно да си тръгвате от детката площадка. След което са почвали да се тръшкат?!? И какви погледи сте получавали от околните майки и баби?!? Ние тук не допускаме детето да..... има собствено мнение хеле пък да го изразява!! Детето в България трябва да слуша възрастните безропотно, да ги гледа в очите и да пърха с мигли! Само ако направи нещо по-различно вече е абонирано за етикетизацаия, че невъзпитано, недисциплинирано, лошо и т.н.

Питам аз: каква е разликата между моето дете и детето Мончо, което на площадката прави майка си на луда като й вика, отговаря се, бяга от нея и не възприема една дума, ала стигне ли в детската градина, променя поведението си на 180 градуса и е любимеца на госпожите?!? Едната от двете ми приятелки от училище, която живее тук в София, реагира много интересно на моите разкази с перипетиите на Бели в градината! Каза ми: "Ти си късметлийка! Моята Алекс е цвете в градината, но звяр вкъщи и с мене!" И какво сега?! Да лепнем етикети на Бела и на Алекс ли?!? Не е ли един и същи начина им на поведение, само че в разменена обстановка? Моята приятелка трябва ли да клейми детето си, да вдига ръце от него?!? И на кого тя да се обади в 13.30 на обяд, за дя "спаси" от чудото вкъщи?

И още нещо: изразът "тази скапана държава!"!!! Какво представлява той?! Не е ли имено съпротива срещу "реда", устоновен в България?!? И защо чувам постоянно, че детето ми трябва да се съобразява с правилата, щом са приети?!? Спомнете си всеки път, когато ви се е налагало да използвате израза тази скапана държава, вие съобразили ли сте се с установените правила и ако не сте, защо го налагате на друг човек?!? Не е ли свободното мислене една от най-големите човешки ценности, постигната след векове подтисничество и милиони жертви?!

Далеч съм от мисълта да оправдавам детето си, много искам да прогледна и да видя какво се случва?! Но ми писна дааа страдаме и двете, защото на хората им е много по-удобно да са инертни и да се спускат по наклонената плоскост без да упражняват грам усилие за каквото и да било!

[dexter]

Няма значение дали допускаме детето да има свое мнение или не - то въпреки нас и въпреки лелите на площадката си го има . Напоследък много се дразня на майки/баби/лели, които постоянно етикетосват децата си. Че и моето покрай техните. Най-много се дразня на "послушен" и "непослушен" и да, Чери - права си - идва от моделите на възпитание. "Послушанието", незнайно защо, се счита за огромен успех на възпитанието. Само че децата се съпротивляват - съвсем нормално. Бела се съпротивлява като бойкотира по всякакъв начин госпожите, другите деца се съпротивляват на родителите си - няма разлика, според мен. Всеки се бие на този фронт, на който е битката - при вас явно е градината . Обаче - колко хора познаваме, които са склонни да оспорят някакви всепризнати "авторитети"? Щом го е казал някой "авторитет" - значи е истина и лапаме мухите..... Тъжна работа! Така че колкото повече хора има, които се борят срещу статуквото, толкова по-добре - мисля аз . Кофти е за родителите, но в дългосрочен план може да се окаже доста полезно .
Изобщо не казвам, че не трябва да има правила - трябват си, даже са много полезни. Чрез правилата децата се учат къде са границите, социализират се, намират си приятели и т.н. Но не поставям всички правила под един знаменател, даже не мога да обобщя кои са полезни и кой - излишни, че даже вредни. То за това имаме интелигентност - да преценяваме. Ако все пак трябва да дам някакво мое определение за правилата (и както се наложи да го обясня на Яна, която видя едни деца да носят скъсан предизборен плакат и реши, че ще ги вкарат в затвора, защото са разрушили нещо ) - ако с действията си вредиш на околните или на себе си, лошо е. Ако това, което правиш, не пречи на никой, дори да е нарушение на някакво правило - остава сами да преценим какво е и дали да го вършим или не. Като пак правя уговорката, че всяка генерализация може да ни отдалечи от истината. Напр. ако пресичаш на червено, нарушаваш правилника за движение и е много вероятно да пострадат хора. Затова правилникът за движение трябва да се спазва, независимо, че ежедневно виждаме хора и автомобили да минават на червено. Но ако не ти се спи в градината, може да си лежиш тихо или да се занимаваш с нещо сам - ако не пречиш на другите да спят. Няма проблем да скъсаш предизборен плакат, ако хвърлиш скъсаното в коша - никой няма да пострада от това . Та така - има правила и правила - някои са необходими, други са идиотски (не тичай, ще се изпотиш ) - трябва да се научим да преценяваме.
Колкото до "скапана държава" - вярно е, че най-често го използвам по повод на правилата. Но много по-често когато виждам, че не се спазват, отколкото по повод други (правила), които според мен са кретенски и затрудняват живота.

[cchery]

Декс, много ми е готино да си говорим!

Няма значение дали допускаме детето да има свое мнение или не - то въпреки нас и въпреки лелите на площадката си го има .
.................................................................
"Послушанието", незнайно защо, се счита за огромен успех на възпитанието.

Права си за това, че децата така или иначе си имат свое мнение. Съгласявам се напълно. По-скоро това, което съм имала предвид е.... доколко им позволяваме да го изразяват! И даже нещо в повече - доколко считаме че имат право да го изразяват?!? Примерите, които си дала говорят повече от необходимото! Тази "категоризация" на послушен и непослушен сама по себе си вече говори за това, че ... считаме за недопустимо волеизявата на едно хлапе когато е в разрез със собствените ни допуски! И по-напред ще стигна! Едно време непослушанието се наказваше с бой или стоенее до стената с вдигнати ръце. Кой разговаряше с децата си?! Колко пъти са ви питали - защо направи така? Ама спокойно и със съчувствие. Общо взето - бяха ни спуснали някакви рамки и а ги прескочим, а сме били ошамарени. Смея да твърдя, че дори и днес, когато префърцунването по отношение на голямата малка личност на детето взима лигави върхове в нечии теории и мнения, много малко родители и баби и дядовци са на мнение, че с детето трябва да се разговаря!

После това се прехвърля в детски градини и училища! Децата не са навикнали да ги разбират или да ги питат защо постъпват по определен начин! И те въобще не намират вече за нужно да обясняват. Учителите от своя страна или са като родителите, или ако са на противоположното мнение, то те не могат да стигнат до детето, което е непривикнало някой да разговаря с него и да приема постъпките му спокойно! И в края на краищата никой не си дава сметка, че процесът е двупосочен и че за да се засекат 2 коли тръгнали от точка А и от точка Б, то те трябва рано или късно да поемат по един и същ път.

Много се отплеснах. А исках още нещо твое да коментирам по повод правилата. Много пъти си го казвала и тук отново сме на еднакви позици! И аз съм за правилата. Не можем да живеем без тях. Защото живеем в общество.... от хора! Ясно е, че ако всеки си прави каквото иска, ще стигнем до някои и други средства от Евросъюза за поредната интеграция . Не бива да вредиш на околните! Аз това й повтарям на Бела! Да, тя не е тиха в леглото. Понякога! Но един път на седмица стига, за да ми го сочат като ежедневен проблем. Но как никой не разбра, че тя не е тиха не за да дразни децата и да не им дава да спят. Тя не е тиха заради самата себе си, защото й е скучно в леглото и й ще играе! Ето тук е най-финия момент в тази наша сага! Но е в пъти по-лесно да ми я сочат като големия вредител и разтурител на реда на групата, защото излиза, че е невъзпитана. Че не знае как да се държи с останалите! И че не слуша. И хоп, топката е в моето игрище - аз трябва да се справям с проблема и да ..... коригирам възпитанието си! Вместо да я оставят на една масичка да си рисува в дните, в които особено не й се ляга..... Твърдя, че това се случва не по често от 2 пъти в месеца - и това е по думите на едната госпожа!

И нещо, което много ме издразни вчера...... една от приятелките ми, чието дете е в една група с Бели, вчера преди обяд е отишла да занесе извинителна бележка за сина си, т.к. той е болен и до края на месеца няма да го пуска на градина. Т.к. достъпът до групите е ограничен, то госпожата трябва да слезе до входната врата и да вземе бележката. Е, слиза въпросната госпожа и води за ръката си Бела. На въпроса на приятелката ми защо е с Бела, госпожата е отговорила :"Ооооооооо, ами аз не смея да я оставя сама!!!!" И това при положение, че горе в групата са им били пуснали да гледат филмче на ДВД-то!!!!!!!!!! Е, какво толкова ще напрви Бела за 3-е минутки, докато госпожата слиза до долу?!? Ще набие някого, ще убие някого или ще си гледа филмчето?!?!

[droidd]

Момичета, напълно ви разбирам в каква ситуация сте.От времето, когато моите деца бяха на градина/преди 20 год./- нищо не се е променило За съжаление в училище не е по-различно.
Имах възможност да наблюдавам 2 години, какво се случва в нашите детски градини, тъй като работих към едно фото и ходихме да правим ретро снимки.Безхаберието на персонала е пълно От толкова много детски градини в различни градове и села тук таме имаше нормална обстановка и отношение по групите.
Моята майка е пенсионирана детска учителка и винаги казваше:Учители много-педагози малко.За съжаление е повече от права.
А да не ви разправям, откакто интегрираха децата с увреждания - те колко са ущетени/не че знам как са се отнасяли с тях в специализираните заведения/Но персонала по градините в повечето случаи, няма нито необходимата подготовка, нито желание да си върши задълженията.