Мърмори написа:cchery написа:Зори, малко ме разтревожи с този постинг?
Тита в Аспарухово ли живеят?! Какво се случва при вас?
Какво се случва ли? Каквото имаше да се казва- то се каза, каквото имаше да се показва- то се показа. Думите са излишни.........
!
Аз по-скоро исках да науча нещо от първо лице - за новините всички знаем как поднасят информацията. Но както и да е - думите наистина са излишни. Току-що прочетох и подробностите за спасяването на 4-членното семейство от Търново - познавам района, където водата е завлякла колата им и не мога да спра да се дивя, че това реално се е случило... Дано не ви се сторя вулгарна твърде рано след това бедствие, но такава ЦИГАНСКА работа мисля само у нас може да се случи!!!! Защо го казвам?! Разгледах добре клипчето, което Нелката ни е пуснала по-горе. Гледах и други снимки на въпросото "Темелково" дере.... ами то си е превърнато в циганско гето - поне това показваха снимките?! С колко акъл трябва да разполагаш за да го направиш това?! И колко ли пари трябва да си взел, за да го допуснеш!? Макар че като цяло едва ли някой може да предвиди какво ще ни поднесе природата.....
.....................................................................................................
РАФТИНГ НА СТРУМА
Аз сменям темата, т.к. преди 2 часа се върнахме от рафтинга на Струма. И имам безкрайно количество впечатления, които трябва да споделя...... на всяка цена. Малко цинично ще ви прозвучи сигурно, но ако има нещо добро, което последните дъждове донесоха, това е нивото на Струма вчера
- може би възможно най-удачното за рафтинг: пълноводна, бърза, оформила бързеи и водовъртежи буйна река. Река, помъкнала (за съжаление) боклуците на доста селища, помътнила водите си с огромно количество кал и тиня, бунтуваща се с озлобление върху неволните си жертви - бреговете с храсти и дървета.... И при все това мамеща, блестяща, бъбрива, пенеща се с усмивка и очакваща своите гости - нищо неподозиращи рафтаджии (как ли е правилната дума?!) и каякари.
И така - подписахме декларациите, че изцяло поемаме вината, ако нещо се случи с нас. Скочихме в неопрените, обухме обувките за вода и закичихме по 1 каска на главата. Финална щриха - дебела на гърдите и на гърба спасителна жилетка. Опаковани достойно като букети в целуфан
влязохме в лодките на сухо и изслушахме с ужас инструктажа на гида на нашата лодка
. Такива неща разказа - за възможни ситуации, за начини на самоспасяване, за животозастрашаващи глупости, до които човешката паника може доведе, че по едно време съвсем сериозно се запитах дали искам да го направя
. Ако ме питате обаче в този момент същия въпрос - отговорът ще е: "Искам да го правя всеки ден!"
Но всичко тепърва предстоеше. Мен ме курдисаха до гида на десния борд, така че при запазването на опора да наблягам най-много на дясно ходило. Упражнихме загребване напред и назад, разбра се, че вдяваме (поне на сушата
) кой е седнал на десния и кой на левия борд - това във водата обикновено много трудно се съобразява
ииииии поехали!
При този рафтинг се минават 12 км по Струма като по средата има едно прекъсване, при което лодките се вадят от водата и се пренасят с бусове с тегличи на 1 км по-надолу, а рафтаджиите стигат дотам по пътя. Това се прави, т.к. този участък на реката е с доста по-сериозни бързеи, които се минават само от опитни и тренирани лодкари. Първите километри от реката минават спокойно и лежерно, така че човек да свикне с това, което му случва. Подготвяме се да улавяме теченията, да се накланяме към вълните, да отиваме спокойно и без паника към скалите и да гребем синхронно. И всичко това до първите бързеи
. А те идват с пропадания във водни дупки, в които водата се завихря по невъзможен начин. Предният борд на лодката се вдига почти отвесно, независимо че на него седят по-тежките й пътници - в случая Момчил и едно момче от непозната за нас група. Отбелязваме и първото падане на човек, но вътре в лодката. Аз греба доколкото въобще мога и чувам от гида вляво от мен, че трябва на всяка цена да извадя лявото си ходило от гайката - да уточня нещо: при рафтинг хората стоят върху бордовете на лодката, а не вътре в нея. За да запазят стабилност и да не изхвръкват от нея, на дъното на лодката са монтирани (зашити) гайки от широки 3 см текстилни колани, в които се пъхат ходилата на рафтаджиите и по този начин те получават опора в буйната лодка. Та още при първия бързей се оказа, че няма как да мислиш в една такава ситуация какво се случва с тялото ти - инстинктивно правиш всичко възможно да запазиш вертикална поза, която би означавала, че си над водата, а не в нея.
Следват и други интересни бързеи - нашият гид преценява, че групата ни (от 7 човека общо) се справяме добре и ни набутва в по-сериозните течения и водни препятствия. Срещаме се постоянно с другите 5 лодки, с които тръгнахме заедно - смеем се, бъзикаме се дали и кой е тръгнал на рафтинг или на обикновена лодка с разходка, пръскаме се с греблата. Минаваме покрай един рибар - питах го човека, макар да знаех отговора, дали кълве рибата
- е, няма начин при тази лудница, която се изсипва по реката от рафтинг-базата. Стигаме до първия по-дълъг участък от дълбока, но спокойна вода. Гидът ни казва, че който е решил да плува в Струма, сега е моментът да го направи. През цялото време на инструктажа му, отговорът ми на всеки негов въпрос какво правим в еди си каква ситуация, беше - плувам и не ми пука!! Е..... дали имах и куража да го направя.... Прехвърлих десния си крак през борда, потопих го във водата - баси и студа
. Чувам Вальо (гидът ни) да ме подканя да действам (ако въобще щях да действам) щото течението е доста бързо и скоро този участък ще свърши. Огледах се в лодката - у останалите 6 пасажери нямаше и бегло намерение дори да пипнат с ръка водата...... Преметнах и левия крак през борда - пак същият студ ме налази, когато ходилото ми се озова във водата. Ноооооооо едно е да искаш, друго е да имаш д.....то да го направиш
. И в този момент само една мисъл обикаляше в главата ми: "Анелия, дошла си от майната си на майната си :lol: .... след като човек, който върши тази работа всеки ден ти казва, че няма нищо страшно, значи сега е моментът да направиш нещо, което едва ли ще повтаряш редовно...... ". Вляво от мен вятърът довя едно финално "Скачай!"...... "Абе ей, Вальо, ти какво си мислиш - че няма да скоча ли?!....... И че много приказвам, може би.....?! Прав си, но само за второто - джеронимоооооооооооо........ !" И цамбурнах в мътната и непоносимо студена Струма
...... В първия момент просто спрях да дишам - нормална реакция от студа. После обаче се окопитих и дори се пуснах от страничното въже на лодката и заплувах по течението. Жалко, че не видях изражението на Момчил в този момент - мисля, че не си е мислил, че ще скоча. Но водата ми даде онова удоволствие да съм мобилна напълно, т.е. кракът ми да не е проблем при движенията ми. Останах не повече минута - идваше участък, в който трябва да сме в лодката, т.к. е пълен със скали и големи камъни. Трябваше да ме вкарат в лодката, т.е. да ме спасят....
..... Баси и зорът..... Е, от това няма нищо по-трудно и трудоемко
. Т.к. скочих да плувам общо 3 пъти, т.е. още 2 пъти след този първи път, и ме вади все един и същи човек, съм убедена, че ако някога пак се засечем с него на рафтинг, със сигурност няма да иска да е в една лодка с мен
..... Честно ви казвам - много е трудно да измъкнеш един не особено лек човек от бурно и бързо течение, но пък..... след като е опция в приключението рафтинг, се възползвах максимално.
И така - предстояха ни още 7-8 км по реката с 2 по-опасни препятсвия включително и скок от от една скала - в недъждовно време, тази скала би стърчала сигурно поне метър над водното ниво - в случая обаче водата я покриваше леко. Е, нашият гид насочи лодката ни към нея и каза да не се шашкаме..
И хубаво, че го каза в момента, в който лодката се качи върху скалата, защото можахме само да осъзнаем скока във водата, който следваше, но не и да мислим върху него
. Беше невероятно..... адреналиново, ангажиращо цялата ти сила, цялото ти тяло... каращо ме чувствам щастие с всяка клетка, която имам. Да викам от кеф и удоволствие. Да бъда себе си........ И отново онова познато изречение: "Който иска да плува за последно, да го прави сега!"..... Не ми беше необходимо да мисля.... двата ми крака сами се изтреляха през борда и с отработеното "цамбур" потънах за последно в дивата Струма....
. Докато се "развивах" из водата Вальо ми предложи предизвикателство - идвал бързей: или да се прибирам бързо в лодката или.... да си направя боди-рафтинг :1140 , т.е. да преодолея водното препятствие не с лодка, а с тялото си.... Като си представих как "бързото" прибиране в лодката нямаше да се случи и възможността да преживея още нещо неочаквано и непознато, въобще не се замислих. Слушах гида как да позиционирам тялото си, нагласих се по гръб, вдигнах краката и ги свих в коленете пред себе си, обърнах главата си по посока на левия бряг, така че течението в този участък да ме облива от правилната посока ииииииии НАПРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕД към бързея по гъз
...... Беше жестоко.... просто жестоко!!!! Толкова, че ми се стори, че свърши за секунда...... в един момент влизаш в буйна, пенеща се и завихряща се навсякъде вода, а после..... не помниш нищо. Ами..... това е - бързеят свърши, вече можех да се пусна от лодката и да се отпусна върху водата... Финално плуване по реката..... след няколкостотин метра рафтингът свърши
Ако имаше нещо много трудно преодолимо за мен, това беше участъка, в който трябваше да излезем от водата и да вървим пеша около километър, за да избегнем някакви много сложни и опасни бързеи... Откакто си счупих ходилото, не бях вървяла такова разстояние...... стори ми се трудно, болезнено и ужасно, че не мога да извървя толкова нищожно разстояние.... Може би точно и затова си позволих да скачам маскималния брой пъти във водата - там нямах ограничения в нищо.
Е, в крайна сметка - нямам никакви поражения на ходилото си.... напротив - това приключение ми донесе така необходимото количество адреналин и серотонин, че да се заредя с хъс, надежда и щастие за живота, който просто е за ЖИВЕЕНЕ!
Днес се върнахме в рафтинг-базата, за да се спуснем по въжения тролей - това е съоръжение с дължина на стоманеното въже около 100-ина метра. Единият край на въжето е вързан за моста над Струма, а другият слиза с денивелация 15-20 метра в рафтинг-базата . Овързват те с колани около бедрата, ханша, таза и талията и един двоен колан, тръгващ от пъпа се закача на стоманеното въже на лифта. Всичко, което се иска от теб е да....... скочиш и да се спуснеш от моста на земята.... Звучи простичко, но когато се озовах върху моста и погледнах надолу към страхотната Струма, която вчера ми беше донесла изключителни емоции......... и целият ми кураж се изпари. Съвсем сериозно
. Виждах как долу в рафтинг-базата ме чакат да скоча, за да ме спрат със специално въже като пристигна на земята, отделно чувах и човека, който ни пуска горе да ми обяснява, че няма нищо страшно..... до мен стояха Коки и Бели, които трябваше да скачат след мен и на които трябваше да дам пример иииии треперех..... За момент си мислех да се върна - съвсем сериозно. После .... протегнах десния си крак над реката, а левият сам се отдели..... моето свободно падане започваше
. Още в първата секунда страхът беше заменен с лудо удоволствие... нямало нищо страшно, а само весело, диво и ........ твърде кратко! Е, решението вече е взето - връщаме се на рафтинг базата след няколко седмици, за да повторим този път заедно с децата и рафтинга, и въжения тролей.
Ами това е, хора...... Знам, че е дълго, но от позицията на емоциите, които все още са ми твърде силни и много ценни, мога да кажа, че разказът по-горе е дори и постен.........
Снимки ще пусна като ги имам.
, че лампата дето си купила за твоята приятелка е много хубава! Определено много ми допадна и на мен! А ти защо звучиш малко тъжна в последните си постове? Надявам се всичко при теб да е наред и скоро пак да се хвалиш с хубавите тренировки, които правиш!
