Ярко слънце жули по неувяхващи марули!

[Kleo]

Кеф за сърцето ми и за очите ми!

И кюлче злато, и фюти са писали, а отдавна не се бяха включвали с постинги.

Освен това и пуф е активирала темата за детокса.

Обичам като има раздвижване тук!

[cchery]

Кеф за сърцето ми и за очите ми!

И кюлче злато, и фюти са писали, а отдавна не се бяха включвали с постинги.

Е, то това беше..... :lol: :lol: За тази година писаха и двете, така че след Новата ги чакай пак .

Здравейте, бандата..... Съжалявам, че толкова дълго отсъствам, ама давам зор да довърша онова, което съм почнала.... и за което загатнах на Декс и Деси! Момичета, ще ви пиша подробно в скоро време какво съм намислила. Засега буксувам яко на реализацията на въпросния сайт - просто, защото не мога да го направя . И за целта всеки ден си правя самообучение - определила съм си 2 часа дневно да чета документация и уроците за изготвяне на сайт и така да ми се случат нещата. Малко е на английски, та борбата е двойна. Но пък се надявам ползата да е четворна .

Ох, върнахме се ............ БАСИ, ТОКУ-ЩО чух най-омразния от мен звук - удар на кола в кола...... точно под терасата на булеварда..... 2 коли се надъниха... Пфу.... скапа ми се тонуса..... Трябва да ви кажа, че откакто са ремонтирали Малинов - главният булевард в Младост, гонките тук са ежедневие. При това през деня...... И другият голям проблем - спирането директно на булеварда, защото входа на сградата, в която е моя офис, е вход и за търговската част.... Някои хора предпочитат да си спрат там, където гъзът им натежи..... и запушват цяла лента!!!!

Баси..... как се обърна всичко в мен!!! Както и да е..... то всъщност забравих какво исках да пиша......

Фютенце, няма да те хокам . Стана ми съвестно като ми го писа онзи ден. Просто исках да ти кажа, че ти самата трябва да се пазиш и да се грижиш за себе си, а не да обръщаш света и да свършиш цялата работа, която съществува!!! И при все - възхищавам ти се на енергията и ентусиазма!!!! Ремонт, боядисване, сладко от боровинки..... аз се изморих само докато пиша това!

Ели, добре си ни дошла и тук!!!! Чета, все още, с голям интерес описанието на вашия круиз и преживяванията!!!! Надявам се пожеланията ти, на всеки да му се случи нещо такова, наистина да хванат дикиш иииии ние да имаме удоволствието да се потопим в атмосферата на този мини-град, в който сте били с Тони!!!! Аквариума с цветните риби и акулките, театрите, акробатите и музиката на кораба..... честно ти казвам - дори си представих и замечтах за учтивото обслужване, което сте получили от човека, отговарящ за вас..... В крайна сметка колко ни трябва.... една искрена усмивка и загриженост!!! Чета и препрочитам и няма как да не се съглася с теб:

Определено постигнах това, което исках за 30-тия си РД - едно незабравимо и различно пранзуване.

То чак аз го изпразнувах с теб чрез този жив разказ!

Тази събота и неделя сме на сватба. В Момчилград . Моля ви, споделете за нещо, което си заслужава да бъде разгледано в околността, защото ще имаме време за това. Иначе голямо тичане по тоалетите и т.н., ама вече всичко е готово на 100%... остава само да изпробвам прическата на Бела, че там е цяло чудо това дето съм го намислила .

Това е засега от мен!!!

[Ванчето]

Привет и от мен!
Да взема и аз да се разпиша тук набързо, че не съм се вясвала скоро...

Елито, имали сте супер динамично и различно лято! Съгласна съм, че всички тези преживявания носят и доза умора, но след известно време, когато умората отмине остават прекрасните спомени от едно ново и различно преживяване, което без съмнение си е заслужавало на 100%! Както казваш ти, а и Чери - дай Боже всекиму!
За аквариума в Барселона знам точно какво имаш в предвид, защото и ние имахме щастието да го посетим през април. Децата супер много се изкефиха, на нас също много ни хареса! Определено си заслужава да се види! А съвсем наскоро гледах някакъв филм по телевизията, в който казаха, че именно този аквариум бил най-големия в света! Хм... Не знам дали е вярно, не съм си правила труда да търся инфо по въпроса.
А това с циганите, дето предлагат помощ без да си ги молил и съответно очакват да им бъде заплатено за тази "помощ" е много неприятно, но такива хора има навсякъде. Тук в Испания също има, само дето повечето са негри...

Бъни, много се радвам да прочета, че Гого няма вече проблеми със сърчицето. Предполагам ,че си си отдъхнала и си спокойна вече.Много мног много се радвам. Всеки доктор вижда различни неща. Наистина няма смисъл да търсиш каква е причината. В крайна сметка чудеса винаги се случват и дори и да е имало проблем, той е успял да се справи с него и се е оправил. Това е най- най-важното.

Да, Ели, така е, новината е хубава! Но аз признавам си нещо, като че ли не успях да се успокоя на 100%, не знам защо. Все има нещо, което да ме чопли и да си имам едно на ум. Веднъж като е посято семенцето на съмнението и не е толкова лесно да се отървеш от него... Пък и Гого все още от време на време получава някакви странни пристъпи на сърцебиене и все си го мисля. Той верви доста слабичък за възрастта си, дори се консултирах с педиатъра дали теглото му е в норма. Човека ме успокои, че си е съвсем в нормата и да не се притеснявам, но то на думи е лесно. Иначе детето се храни много добре, не мога да се оплача, но не качва кг.
Сега през октомври имаме нов час за профилактичен преглед при същия кардиолог тук в Испания. Ще му сложат и холтер. Може пък след като И това мине и отново ми кажат, че всичко е наред и няма абсолютно никакъв проблем ще се успокоя напълно и ще спра да търся под вола теле...!

Чери, много хубав подарък си получила за годишнината! А и много ти подхожда на очите ! Със здраве да си го ползваш!

Елис, на вас ви пожелавам успешно и бързо адаптиране към новата среда!
А с твоята работа какво ще стане, съвсем наскоро започна?

Аз за нас какво да ви разкажа...
На морето в Малага изкарахме горе-долу. Първия ден бяхме на плаж и около обяд решихме да ходим да ядем в едно заведение. Гого докато донесът яденето и нещо оклюма. Каза, че го боли глава. По някое време като го пипнах - той с темперетура! Реших, че е от слънцето, че е прегрял просто. Но до вечерта не спадна. Та в крайна сметка научихме и къде са спешните отделения и медицинските центрове в Малага. Изкарахме цялата седмица на ибупрофен и стодал, защото започна и да кашля. И съответно не се вяснахме на плажа. Но пък разгледахме града. Много е красив! Много зелен! Нито много голям, нито пък малък. Хареса ми! Возихме се и на туристически автобус, който ни разходи покрай всички най-големи забележителности. Качихме се и на туристическо корабче, видяхме брега от морето, красиво е. накрая последния ден преди да си тръгнем отново отидохме на плажа за няколко часа, но Гого така и не посмя да влезе във водата.
А пък предпоследния ден преди да тръгнем ни се счупи климатика на колата. На връщане пътувахме на 40 градуса навън и без климатик - беше ужасно. Май хванахме повече тен от парещия вятър, който влизаше през прозорците, отколкото за цяла седмица в Малага!
Като се прибрахме го оправихме де, да чукам на дърво, за сега работи добре!
След това дойдоха майстори, които трябваше да правят ремонт на покрива на шефската къща. Този ремонт се проточи малко във времето и заради тях не успяхме да мръднем никъде на друго място през юли и първата половина на август. Но пък имахме много гости и времето мина неусетно! Беше хубаво да се видим с толкова приятели!
Сега за края на седмицата сме планували 4 дни на Валенсия, за да усетим все пак и нещо от море... Най-вече децата.
Вече купихме учебниците за новата учебна година - малко ми стана лошо от цената, ама какво да се прави! Нещо друго можеш да пропуснеш, но това не, няма начин! Но все пак не спирам да се питам, какво толкова има да учи от учебници за над 100 евро едно 3 годишно дете, което нито знае да чете, нито да пише, а някои деца на тази възраст дори и не говорят още ... Ама както и да е, както за всички така и за нас, в крайна сметка хората не са ни карали на сила да дойдем тук, нали?
Мен напоследък много ме болят очите, а не съм сигурна , че очилата ми ги направиха както трябва и не знам да ги нося ли или не. Трябва да ги проверя на друга оптика и това ми е в спешните планове за възможно най-скоро време.
Ами друго в момента май не се сещам.
Лека, спокойна и много приятна вечер пожелавам на всички!!!

[ellyto]

Гледам аз снимки на Валето (valrus) във фейса, че изглежда много добре и се питам аз защо не влиза тук, отдавна не съм я засичала... Та Вале, ако прочетеш този пост, ами пък вземи да се включиш да ни разкажеш за те, за новостите около теб....сияеш от всякъде по снимките напоследък...

Чери, заглавието, което си подбрала на темата е хубаво, харесва ми, а Деси ти е дала много готини предложения. Деси бива те в римите, определено!

Цони, винаги ще ти е носталгично в моментите, когато с еразделяш с децата си... това си е нормално и в реда на нещата. Пък и за майките винаги е по-трудно, когато се отделят от децата си... Това го виждам навсякъде около мен.

Странна история е това света, хората и природата - много хора се мъчат да ме убедят, че ако имам лоши, негативни и депресивни мисли, то веднага ще привлека нещастието, за което мисля, върху си....... Оки, ама като е обратното, както е в момента?! Като си мисля за слънце, любов, закачки, приятни разговори, срещи, погледи, що нищо не привличам, бре...... ........ Аааааа, ми не е честно..... Айде дано, дай Боже...... трябва да има някакво равновесие вече :lol: .

Мм дааааа ... това е въпрос, който всички си задаваме, а истината е толкова простичка за съжаление, но мисля, че е излишно да се разпростирам повече върху това. Надявам се всички да имаме повече моменти на хубави неща, които се случват, отколкото на противоположните моменти.

Лека по лека започвам да наваксвам с четенето на старите постове от тази тема...

Елисче, искам да ти пожелая късмет на новото място, където ще отидете. Горна си е твоя град и аз също съм оставала с впечатление, че там на теб ти е много мило и хубаво, за разлика от Перник, въпреки че родителите на Боби са там..наистина заробването с кредит си е голямо нещо и това, което сте взели като решение да живеете с вашите може да се окаже доста по-добра алтернатива, въпреки че съжителството с родителското тяло е трудно. Желая ви късмет, успех и всичко да се подреди така, както го желаеш вътре в сърцето ти.

Бъни, ако това ти е включването набързо, да знаеш, че искам да видя включването с бавно темпо Много добре ти разбирам терзанията по отношение на Гого...всички хора винаги подхождаме със съмнение към някои неща, свързани с нашето здраве или с това на нашите близки хора и особено когато е хвърлено семенцето на съмнението е много трудно да избягаш от притесненията си, както е при теб, въпреки, че вече са ти казали, че в крайна сметка всичко е наред с детето....мисля, че всички майки, които познавам се притесняват повече от необходимото.
Жалко, че Гого е бил болен на морето и ти съчувствам, защото и аз на това море видях колко е криво, когато някое детенце е болно и колко е тегаво за родителите. По настроението от поста те улавям, че ти е леко труден периода и е разбираемо

Чери, успех с начинанието със сайта, вярвам, че имаш талант да постигнеш много и да се развиваш в тази посока. Ти ще ни разкажеш подробности, когато си готова.

Наистина на човек не му трябва много като отношение за да се почувства добре и спокоен, когато отиде на почивка. Но това важи за мен...ако знаете колко хора има които са все от нещо недоволни, направо не можете да си представите и то в такива условия....сякаш пък в ежедневието си оправят по 2 пъти леглото и сякаш някой им готви разнообранза храна, да не говорим пък за осигуряване на активни и приятни занимания през деня...та както и да е де, разни хора, разни идеали.

При мен продължават да се случват интересни неща, къде сама се вкарвам в приключения, къде се изкарвам от приключения Моят уикенд беше изпълнен отново с много емоции и хубави мигове. Аз още преди да замина бях казала, че ще си празнувам рожднеия ден поетапно с всички, с които искам да го празнувам и ще ги поканя на гости вкъщи, едиснтвено с нашите ще излезнем на ресторант. И така още в петък вече имахме гости, аз сготвих напраивх и десерт (който за мое най-голямо съжаление не ставаше и ще трябва да го изхвърля) и се събрахме с едни приятели, които останха да спят вкъщи. хахо хихи до сутринта и после като станахме си правихме палачинки и релаксирахме до ранния следобяд. Ходихме да се срещнем с едни други приятели, които не сме виждали отдавна та и с тях беше многоприятно и релаксиращо и вечерта отидохме да се черпим с нашите. Изкарахме много много приятна вечер и ден. В неделята пък имахме други приятели на гости и пак беше супер готино..умората се натрупа и тази седмица вече след като мина големия зор в работата и големия зор с всички видове организации и основната част от гостите, за които приготвях всичко вкъщи, вече мога да кажа, че съм готова за малко повече релакс и почивка. Мисля да си наваксам и със съня и с четенето на книжки и с ръкоделията ми.
Продължавам си творческото развитие с картичките и ми доставя голямо удоволствие. Имам да правя няколко за рожденни дни, за сватби и един подарък на една девойка, който смятам да изпратя в Палма - но него още не съм и започнала да го мисля как да го направя, но мисля да изненадам девойката. По време на пътешествието ни една от спирките беше Палма и там се видяхме с една позната на Тони...тя толкова много се зарадва и превъзбуди че вижда познати на своя територия и толкова беше щастлива, че реши и да ни черпи в едно заведение. На мен ми направи много силно впечатление и ми стана много мило, че някой който дори не ме познава реагира толкова мило и топло към мен. а реших да й направя от моите неща подарък и да я зарадвам.
Снощи беше пак една вечер изпълнена със седене до късно и виждане с близки хора, че снощи имах чувството, че няма да успея да карам до вкъщи колата...толкова ми се затваряха очите. Обачеее днес мисля да си отспя.
Чери, наистина и аз съм много доволна, че успях да си доставя едно голямо приключение за моята годишнина. Ама много и наистина ви го пожелавам на всички.

Фюта, ти направо се разбиваш бе момиче! Ама то не бе боядисване, не бе чудо...паркети, маркети.....луда работа. Успокой малко топката, че толкова много напрежение не е хубаов. И ти не си стоиш на едно място, пък после казваш че свят ти се вие от моите активности и занимания...а виж се само ти на колко фронта действаш.

Декс, честита ти работа!!! Още не съм прочела каква е тя, но ще се върна назад да видя какво си писала. Иначе за писането и идеята на Чери - ами да ти кажа, ч ще те чакаме да се включиш в нейния проект.
Мисля, че Чери лека по лека ще си събереш екип от автори, и то начело с Декс

За сега толкова. Нещо не ми се получава да наваксам от най-нови към най-стари постове, така, че ще си почна пак от първа страничка и ще пиша следвщаия си пост скоро.

Мислих, че предишните ми постове бяха толкова дълги, че чак сте успели да ги прескочите, защото не сте ги видяли :1140 :1140 Ама следв ключването на Чери и Бъни се успокоих, че не е така Сега вече знам, че мога да си пиша дълги постове на воля.

[dexter]

Декс, честита ти работа!!! Още не съм прочела каква е тя, но ще се върна назад да видя какво си писала. Иначе за писането и идеята на Чери - ами да ти кажа, ч ще те чакаме да се включиш в нейния проект.
Мисля, че Чери лека по лека ще си събереш екип от автори, и то начело с Декс

Ели, благодаря за доверието ! То аз съм един пишман писач, ама карай, времето ще покаже .
Иначе работата ми е старата - счетоводство, само че на ново място. Пак съм в сферата на селското стопанство, което ме радва. Но от друга страна фирмата е собственост на голям холдинг и нещата са доста по-различни. Минаха почти два месеца, взех първа заплата и въпреки това не съм сигурна дали мястото ми е там. Все още свиквам...

[ellyto]

Важното Декс, е чи си успяла да си намериш работа и да влезнеш отново в работен график.
А що се отнася до писането - и ти май се подценяваш. Важното е да ти доставя удоволствие, а не дали си пишман или не. Едни хора обичат да пишат, други хора обичат да правят нещо друго...дали са добри или не, това няма никакво значение, ако това, което правиш ти доставя лично на теб удоволствие, не е важно другите какво мислят по въпроса.

В този ред на мисли ми прави впечатление, че много много се подценяват собствените усилия, които се полагат в дадена насока и се омаловажава труда, който сами правим. Моля ви се, имайте повече вярва в себе си и вместо критика и недоволство, възхвалявайте себе си за нещата, които правите, колкото и малки и нищожни да са те, когато се върви по пътя на някава промяна, на някакво занимание или на каквото и да било друго и се полага усилие, то си залсужава похвала от себе си за себе си! Не похвала от другиго!

Аз днес вече съм в баланс след като онзи ден преживях шок и ужас и сама се вкарах във филм. Накратко имах желание да си купя нещо от един сайт в Щатите и 4 пъти се опитах да направя покупка, която така и не успя да мине, но за сметка на това пък 4 пъти са ми блокирали пари от картата и аз като видях и полудях. Съответно ми костваше доста усилия за да се успокоя и да си кажа, че всичко ще се нормализира. Започнах да пиша мейли на фирмата, от която исках да направя поръчката, да звъня на банката за да видя какво трябва да се направи за да ми отблокират парите и в крайна сметка да се уверя, че наистина не е минала тази поръчка 4 пъти, щот щеше да е много забавно, ако бше. И така дне официално получих отговор, че са изпратили писмо до моята банка, с което ги уведомяват, че поръчка не е направена и да ми отблокират парите и се кротнах. Доста е неприятно да се чудиш дали няма да трябва да отпишеш няколко стотин лева и то даже без да си ги похарчил. Та така, днес вече този въпрос е приключен и ложих точка.
Вчера имах и друг интересен случай... щях да се бутна в един кон с тротинетката колкото и невероятно да звучи. Трудно е да опиша ситуацията, но аз като цяло гледам пред себе си като карам за да не взема да се препъна в някой камък или дупка и следя потока на колите, обаче едни цигани с каруца решават, че въпреки колите, ще се включат в улицата, по която аз вървя от дясната ми страна. И когато си вдигнах погледа да погледна какво се случва пред мен, коня се оказа на пътя ми...едвам го заобиколих, егати и чудото, страхувайки се все пак да не вземе пък някоя кола да ме отнесе, защото коня беше излезнал вече на улицата и колите също трябваше да заобикалят за да минат. Голям базик голямо нещо.
Та последните дни все интересни неща ми се случват.
Да кажа и че в работата съм изненадана, че с последните фирми, с които комуникирам, ме изненадват с коректността си и доверието си. Няма лошо разбира се, аз харесвам хората да постъпват честно и да си имат един друг доверие. Аз винаги съм с едно на ум и когато нещо приятно се случи като това някой да ти има доверие, че ще ти предостави услуга, за която ще си платиш след като приключи тя, ме изненадват много положително и ме карат да се чувствам щастлива. Така, че мили ми дами, има и такива хора, непознати, които са коректни и когато по-често попадаш на такива, се чувстваш добре и започваш да вярваш в хората и че в крайна смекта не е толкова лошо мястото, на което живеем.
И според мен е много много важна настройката, нагласата и твоето лично отношение към нещата, защото това привлича подобен род отговор отсреща.

[dexter]

А що се отнася до писането - и ти май се подценяваш. Важното е да ти доставя удоволствие, а не дали си пишман или не. Едни хора обичат да пишат, други хора обичат да правят нещо друго...дали са добри или не, това няма никакво значение, ако това, което правиш ти доставя лично на теб удоволствие, не е важно другите какво мислят по въпроса.
В този ред на мисли ми прави впечатление, че много много се подценяват собствените усилия, които се полагат в дадена насока и се омаловажава труда, който сами правим. Моля ви се, имайте повече вярва в себе си и вместо критика и недоволство, възхвалявайте себе си за нещата, които правите, колкото и малки и нищожни да са те, когато се върви по пътя на някава промяна, на някакво занимание или на каквото и да било друго и се полага усилие, то си залсужава похвала от себе си за себе си! Не похвала от другиго!

Разбира се, че е важно да ти доставя удоволствие, но за мен е важно да съм доволна от резултата. Не става въпрос точно за омаловажаване на усилията. Обаче знам аз каква съм и как действам. Проблемът е, че за нищо не полагам кой знае какви усилия. Имам късмет да съм прилично умна, да схващам бързо, да не приказвам много, горе-долу да не ме мързи . Не къртовския труд, а комбинацията от тези качества до сега ми е носила успехи :lol: . Така че не се подценявам, никак даже. Просто по някакъв начин нещата ми се получават с малко усилия. Което не е добре за изграждане на характера . Знам себе си и знам как и при какви обстоятелства се отказвам от разни работи. А и смятам, че ако ще правиш нещо, е важно да го правиш добре, особено пък що се отнася до писане. Айде, ако си пишеш в дневника, може и да е все тая, но ако ще го четат и други хора, е важно да се постараеш да ти се получи. Че то напоследък на какви книги попадам - не ти е работа... Пишат да запълнят страниците, че да им платят, а не защото имат какво да кажат.
Качество трябва повече, не количество .
А за подценяване на собствените усилия - пак мисля, че така трябва да е. По този начин човек ще се стреми да се развива, да надмине себе си, да дава още и още. А това е добре най-вече за човека и след това и за обществото. Че то ако седнем само да се хвалим, няма да ни стигне времето за действието . По-скоро човек трябва някак да си изгради реална преценка за нещата, които постига. Ако е нещо, за което здраво се е потрудил, обучавал се е, развил е нови способности - да се хвали (с мярка ). Обаче ако е нещо, което прави и със затворени очи - да си премълчи, нищо, че му е било приятно .
Но, от друга страна, Ели - аз съм от поколението, което беше възпитавано, че скромността краси . Както чух наскоро - краси, но не и когато е единственото ти качество....

[ellyto]

Декс разбирам те какво искаш да кажеш с всичко, което си написала.
Разбира се е важно качеството, но ако ти си готова да се включиш в нещо подобно, аз съм убедена, че ще го правиш качествено. Защото тук всички в този форум ми се струват, че ако се захванат с нещо, то е с идеята, че ще го свършат както трябва.
От друга страна, моето мнение е различно от това, което ти споделяш, а именно:

А за подценяване на собствените усилия - пак мисля, че така трябва да е. По този начин човек ще се стреми да се развива, да надмине себе си, да дава още и още. А това е добре най-вече за човека и след това и за обществото. Че то ако седнем само да се хвалим, няма да ни стигне времето за действието .

Аз лично преди все с подценяване и критика подхождах, което за мен е по-скоро негативно, а сега вече оценявам и поставям себе си по други критерии и искам да кажа, че не виждам нищо лошо човек и да се хвали сам, не говорим да се самозабрави. ако човек се самозабрави, тогава вече наистина няма да остане време за действие, както и реално се случва, но тук лично пак да кажа, такива хора няма сред нас, което мен ме радва.
Съжалявам, ако лично съм те засегнала, аз по-скоро исках да обобщя моето впечатление от няколко поста, които прочетох, че понякога си омаловажаваме труда, който сме положили за нещо си.

[dexter]

Съжалявам, ако лично съм те засегнала, аз по-скоро исках да обобщя моето впечатление от няколко поста, които прочетох, че понякога си омаловажаваме труда, който сме положили за нещо си.

С какво да ме засегнеш, Ели ? Няма с какво, ти искаш даже да ме похвалиш, ама аз нали съм магаре, подхождам с подозрение към комплиментите . Няма проблем, наистина - нали си споделяме мисли тук ?

[ellyto]

Ами знам ли Декс, всичко е възможно
Просто трябва повече вяра да имаме в себе си и да допускаме и приемаме похвали за нашия труд, което си е трудно. Принципно е трудно да приема човек комплименти, но се учи. Така, че на мен твоите постове ми харесват и ще се радвам ако се включиш в проекта на Чери, просто да си го знаеш.

[cchery]

Тръгнах да си лягам..... както всяка вечер с огромното желание да почета преди това. Обожавам самотата на тишината вечер. Звуците на лятото, идващи отвън - имам късмета да живея в края на една улица без изход, до парка в Младост и при нас обикновено е доста тихо. Харесвам и тъмата, която ме обгръща. Светлината на нощната лампа е непосилна да направи нещо повече от светло петно около мен. Останалото е крехка тъмнина с отсянката на графитена дантела... И въобще - готино ми е..... Но защо, за Бога, ми е и леко носталгично?!?! Не можах да си го обясня и затова реших да "запаля" компа и да опитам да се спася от лапите на тъгата с писане....

Книгата се подава над лавичката току над мен. Двама идиота цвилят нечленоразделно под прозореца ми.... никога не съм можела да си обясня що за конска радост е това да пориш тишината със звуци, достойни да произлязат само от обема бял дроб, който притежава един кит....?!?!?

Тежи ми... знам какво ми тежи. Вече трета седмица се балтавя из необятните дебри на уърдпрес - софтуера, който ще ползвам за сайта, който съм замислила. Чета като малоумна ката ден...... от толкова английски мозъкът ми е като гевгир.... колкото инфо влезе в него, точно толкова и излиза .... Явно гевгирът е с широки дупки ...... Аз наистина малко по-рано се похвалих с това, което правя...... и благодаря за доверието, което ми показахте.... Така да искам да се получат нещата. Само дето искам да го направя съвсем сама, но ето.... и тази вечер се забихме с Момчил пред компа, за да питам отново някакви неща... Давам си ясна сметка, че 15-е години след завършването на университета, които минаха, за мен са безвъзвратно загубени... Странно ми е на какво ли съм способна?!?!

Яд ме е, че ме връхлитат идеи да си пиша текстове в блога, но..... имам възможност да ползвам някакви си 2 часа дневно за извънслужебна работа и съм ги метнала в английското поле на уърдпреса, което май се оказва цяло блато. Никога няма да забравя думите на майка, които тя ми каза в деня, когато реших да се запиша в Техническия университет: "Твоят мозък не е за точни науки, ти можеш да разказваш и учиш езици.......". Ами, не може да не й се признае, че е била права.

В края на август сме.. Как и къде се изниза това лято?!? Някой дали има обяснение?!?! Почна така устремно..... в болничната стая на Пирогов на 29-и май - май всички си спомнят моята натопорчено-сълзлива изповед, написана в часовете помежду приемането ми и самата операция.... чука и наковалнята. После веднага беше Китен. След това болничния, продължил до края на юни, подготовката за морето, незабравимите сини води на Йонийско море, последвалите зелени висини на Рила, голия връх на Витоша, който се оказа Камен дел , Трънското ждрело.... многото приятни вечери, изкарани с приятели навън в готини заведения..... въобще лежерността на зрялото августовско лято ми е най-много на душата. Тогава истински се наслаждавам на възможността да забравя часовете, отредени ми за някакви задачи по списък. Откъсвам се от човешкото измерване на дните и почвам да броя моментите на чиста радост, които са опарили сърцето ми.... Обичам август.... и се чудя как да го изпратя?!?! Когато той е като любовника, когото искате да чувствате сигурна победа на сърдечния фронт....

Ох......

Пописах си.... едно ми е по-различно .... Ще взема и да почета малко! Лека нощ!