Kleo написа:Раждаш се сам. Умираш сам.
По време на живота също често си сам.
Понякога дори и в компания се чувстваш сам, самотен, неразбран.
Каква е разликата според вас между сам-ност /бъдене сам със себе си/ и самота, самотност, изолираност? Как се чувствате, когато сте сами за по-дълго време? Запълвате ли тишината или се потапяте изцяло в нея?
Уединението - натрапено зло или търсена, желана награда? Как стоят тези неща при вас? При мен като че ли се засилва потребността понякога да остана насаме със самата мене си. На колкото повече години ставам, толкова повече ценя тези моменти, когато съм сама. Никога не скучая. Не ми е тъпо. Или запълвам тишината с дейности, или й се предавам напълно. Различно. В зависимост от настроението ми.
Дес, не съм съгласна. Особено що се отнася до частта:
Kleo написа:Раждаш се сам. Умираш сам.
Възможно е да умреш сам, но никога не се раждаш сам... И не само, защото те ражда друг човек, а защото най-често ти си толкова желан и чакан, че даже не те и оставят на мира
![еднозъб :1062](./images/smilies/hyhy.gif)
. Изпървом са
Съветниците от борда на бабите, които отупани от прахта на времето те изненадват с броя си.... почваш да се чудиш дали някои спеицално не са възкръснали само и само да те щипят и мляскат по бузите, да ти завират орехови листа в отверстията и да те кичат с гривни против уроки докато не ти стигнат до ушите. След това идва
Парламентът на майките в кварталната градинка или парка , на който не му е нужен кворум и председател, за да взема решения по теми от рода на "Какво ми нашепва бледия нюанс на охра в акото на новороденото?!" ..... И ако случайно ти се разминат тези многочислени кворуми, то не можеш да избягаш от вездесъщата СЗО, която на всяка цена ще ти определи я грамажа на хранене, я часа, в който да ти се допиша или пък... дали ти се пие или не вода първите 6 месеца от живота....... Така че.....
А сега малко по-сериозно..... каква е разликата между това да си сам, да си самотен или пък изолиран?! Всеки я знае. Обикновено се стремим, или поне даваме вербална заявка, че се стремим, когато сме сами да не сме самотни!!! Но в крайна сметка човек може да се чувства адски самотен дори и в голяма компания. Така че едното -
самотност - е състояние на духа, усещане за включване/изключване, принадлежност или остъствие на такава към нещо/някого - група, инициатива, идея. То е преплетено тясно с емоционалната същност на човешкото същество. Докато другото да си
сам - ами ето в момента, в който пиша това, съм сама в офиса. Няма никой друг. Т.е.
сам е състояние, в което чисто физически на дадено място не присъства повече от 1 човешко същество. И при все има и един семантичен нюанс на това
"да съм сам" - т.е. дали си в любовни отношения с друго човешко същество.
Що се отнася до изолиран..... ами.... знаеш, можеш да си изолиран в диспансер. Може и в затвор. Т.е. да има физическа причина за това. Но мисля, че ти визираш другата - в която отново липсва усещането за принадлежност към нещо/някого. Този път обаче с 1 идея на негативна оценъчност, каквато отсъства при самотността.
И сега на въпросите ти дали обичам да бъда сама? И чувствам ли се понякога самотна и изолирана?!?
Не, не обичам да съм сама!!! Особено вечер у дома или където и да било!!! Което е диаметрално различна позиция от онази, която бях заела в годините на моето юношеско съзряване. Тогава се молех нашите да отидат някъде и да ме оставят сама в апартамента, но не ми се получи. Сега, в дните, в които Момчил е в командировка, аз леееееко изкуквам вечерта от страх. Независимо, че децата са си у дома. Случи се дори така, че преди 2 години отидох по бързата процедура към Горна - майка я бяха приели в болница. И ми се наложи 1 вечер да преспя сама в родния си апартамент - не помня откога не бях брала толкова страх!!!
Не, не обичам да съм сама!!!
Но виж, харесвам моментите, в които вечер децата са по леглата, Момчил си цъка нещо на компа в спалнята, а аз се чувствам все още бодра... Тогава си затварям вратата на хола, където ни е големия комп и го пускам и почвам да чета и да пиша. Така обичам да съм сама!!!
Понякога искам да остана сама за минутки или половин час... в моментите на върхово напрежение. Но не и повече.... Доскучава ми. Дори и да чета книга, не мога да го правя повече от 2 часа или поне да правя
само това......
А дали се чувствам самотна и изолирана?!?! Мммм... по-скоро не. Но самотна и изолирана в смисъл на
неразбрана - да, това ми е често състояние. Но се радвам, че съм му намерила решение -
разговори! и писане! ![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)