Личен дневник - cchery

[Ver]

Я някои хора са себе си независимо къде се намират

Смешно, и наште така.
Гледаме ние некви древни гравове,
кули-мули, те си играят или се карат,
все едно са си вкъщи

Ами Чери, нищо по-хубаво
няма от това навсякъде да се чувстват
у дома

Citrone казваш
Ей, това е полезна информация

[cchery]

Я някои хора са себе си независимо къде се намират

Смешно, и наште така.
Гледаме ние некви древни гравове,
кули-мули, те си играят или се карат,
все едно са си вкъщи

Да бе..... какви са тези древни неща... пълна скука! Я по-добре да стисна Бела за врата ....

[Kleo]

Честито ти ново НАЧАЛО, Черита!
Щастлив нов СТАРТ в живота ти и личностния ти растеж, приятелко! Гордея се с теб!!!
Да научиш много нови и полезни за теб самата неща, това ти желая!

[cchery]

Честито ти ново НАЧАЛО, Черита!
Щастлив нов СТАРТ в живота ти и личностния ти растеж, приятелко! Гордея се с теб!!!
Да научиш много нови и полезни за теб самата неща, това ти желая!

Благодаря ти, Деска!!!

[cchery]

Фархант и Линдерхоф - ден 3

Пътешествието продължава!!! Всъщност в ден трети то тъкмо започваше. По план, идеята за Германия беше да видим какво-що из Мюнхен, но за не повече от 2 дена. Оставащите 6 искахме да посветим на "провинциална" Бавария ....

Ако досега не сте чували за Роматничния път в Бавария, т.нар. Romantische Straße, то искам да ви кажа, че от многобройните сайтове в интернет можете да се сдобиете с невероятно количество информация, която вярвам, че ще ви накара да почнете да обмисляте вашето пътешествие към Фюсен, Швангау, Шонгау, Линсберг ам Лех, Ротембург об дер Таубер, Ньордлинген, Вюрцбург, Таубербишофсхайм, Динкенсбюл, Донаувюрт........ Стига, разбира се, междувременно да не ви се е завил свят от изчитането и произнасянето на имената на тези немски градове ...... Зорът е велик! Вярвайте ми... Минаваме през даден град и идва следващия.... после още един, втори, трети.... Забравям им имената или правя словесни колаборация от части на 2-3 населени места и накрая вече не знам на коя земя съм ..... Немският език се оказа... едно страхотно препятствие, което ще прескоча .

И така - напускаме Мюнхен с рент-а-кар-а (страхотен Нисан Алхамбра ни се падна ) и движим из прекрасните пътища, които ни доближават до Алпите:



Нашата спирка се нарича Фархант - малко село, встрани от Романтише щрасе, но пък на 3 километра от олимпийската столица Гармиш-Партенкирхен. Всъщност Фархант е като всяко друго германско село, което срещнахме по пътя си. Поне в тази част на страната. То специално е разположено в долина току в полите на Алпите, т.е. няма "къщи на баир", но пък тесните улички, ниските дървени огради, заострените покриви на къщите в алпийски стил, зелените морави с нацъфтялите из тях нарциси и зюмбюли, шарените прозорци с дървените капандури..... всичко това създава прекрасната "дреха" на село, в което бихте искали да живеете!!! Тук никой не бърза. Живеят определено състоятелни хора, съдейки по къщите, които се виждат. Отглеждат се крави и никой не се срамува от това. И забележете - краварите не са цигани, а ..... немци. Има си пекарна, малки-мънички ресторантчета, а супермаркетите са изнесени в неговия край.





Като казах ресторантчета, да ви напомня какво типично немско ястие "яде" Бела. Яде е в кавички, защото...... ѝ се отщя само като го видя :




Това е супа със свинско месо .

Тук е моментът да спомена нещото, което направо ни сащиса в Германия!!!! Неделният ден там е ден за почивка! Ама като казвам почивка, можете да ми вярвате!!!! В такъв неделен ден ни се падна да пътуваме към Фархант. Там отседнахме в къща за гости, в която си има кухня и плановете бяха да си готвим. Но.... се оказа (както вече споменах) неделя!!! В неделя няма нито 1 хранителен магазин, който да работи!!! И не говоря за малките такива......... а за супермаркетите!!! Такива вериги като Лидъл, Пени, Реве, Норма и Дискаунт бяха затворени в неделя!!!! Ако искаш да ядеш, то вариантите са 2 - или сядаш на ресторант, или.. купуваш каквото има по бензиностанциите!!!! И това се почна още от Мюнхен - вярвайте ми, бях безкрайно изненадана, когато в неделя сутринта отидох да пазарувам в големия лидъл, който се намира на Централната гара на града и той......... не работеше!!!!! А в неделя там е пълно та пълно с хора..... чудя се на тези собственици как могат да си позволят да изпуснат такава печалба и като цяло - как се оправя икономиката на Германия с това неделно неработене . Тук, в Бг, чувам воя (макар да го пропускам покрай ушите си) на доста хора, които мрънкат, че сме били имали прекалено много празнични, демек почивни дни!!! И видиш ли..... как икономиката ни била страдала от това..... Чудя се на следното - колкото и национални празници да имаме в Бг, съответно почивни дни, едва ли са повече от неделните дни в 1 календарна година, в които немците си позволяват да почиват!!!! И при все - тяхната икономика дърпа всички държави в ЕС...... какво чудо, какво изумление!!!! Как беше онази приказка - "На крива ракета, космонавта ѝ виновен"..... а дали не беше и обратното .

И така - настанихме се в къщата за гости, починахме за кратко и се отправихме към първата дестинация в тази околност - замъка Линдерхоф! Ще цитирам информация за замъка Линдерхоф от нета:

Линдерхоф (на немски: Schloss Linderhof) е замък в Германия, построен през ХІХ век от баварския крал Лудвиг II. Намира се край баварското село Етал, близо до град Гармиш-Партенкирхен в югозападната част на Бавария. Това е единственият замък, който Лудвиг ІІ успява да завърши приживе. Лудвиг II Баварски започва да изгражда двореца през 1869 г. на мястото, където баща му Максимилиан II е имал ловна хижа. Архитектурата на сградата и парка е повлияна от Версайския дворец, построен от Луи XIV. Всички стаи са богато обзаведени и украсени със злато, сребро, мрамор, стенописи и майсенски порцелан по проект на художника Християн Янк.Дворецът е заобиколен от градини, разделени на пет части, украсени с множество скулптури и фонтани.

Лудвиг ІІ го споменавам не случайно, защото отново той ще е главното действащо лице при следващия приказен замък, който ще видим - Нойшванщайн. Но сега оставаме в Линдерхоф. Т.к. снимането вътре в двореца не е позволено, то фОтата ще са само от парка и градините (пускам и 1 от нета, която показва обзавеждането в златната стая). А вътре - ех, така е, както са го описали в уикито - има сребърна и златна стая. Има страшно много порцелан - фин и ефирен като крила на пеперуда. Цари спокойствие и уют, защото дворецът не е голям - нещо като резиденция е, и наистина усещаш желанието на краля да си почива далеч от суетата!



Пътят през парка към двореца:


А самият дворец изглежда така, сниман от предната градина:


Да, действително е малък:


Но пък градината пред него е чудна - разположена е във височина и на върха ѝ е кацнал храм на Венера.






Изкачването до този храм беше истинско предизвикателство поради факта, че тази градина беше затворена за туристи за зимния период. И въпреки това, човек можеше да стигне до горе като се покетри по зеления баир успоредно на градините.... Като ви казвам баир, можете да ми повярвате, че е БАИР. Ето как изглежда сградата на двореца, снимана без увеличение от 1 от стъпалата пред храма на Венера:



Но да не се задълбочавам върху надморската височина, нека оставя снимките сами да говорят за красотата на мястото и създаденото от човека:



Ние вече сме поуморени - все пак сме пътували сутринта.... и седим кротко и се дивим на чудността на това място, неговия създател и вдъхновението, което Линдерхоф може да представлява:


Децата са доста по-прагматични..... и знаете ли, оставите ли ги без телефон, те ще превърнат най-обикновената пръчка в чудната играчка, която дядо Коледа така и не им донесе ни веднъж:





Тръгваме си вече и този красавец в бяло се приближава без каквато и да било боязън към нас... аз знам какво търси, ама "мечките" в детски образи вече са го изяли :1140 :1140 .....




Брех, какъв е срамежлив... за разлика от Бела, която си беше поставила за цел да го погали....



Пътят на връщане ни предоставя възможността още веднъж да минем през чудното село Етал!!! Разположено е на неособено високи склонове в полите на Алпите и в него можем да видим абатството Етал. Цитирам: Абатство Етал (на немски: Kloster Ettal) е бенедиктински манастир, разположен до село Етал. Бенедиктинският манастир Етал е основан на 28 април 1330 г. от императора на Свещената Римска империя Лудвиг IV Баварски, който дава тържествена клетва да построи monasterium nove consuetudinis et acentus inaudite (лат. нов необикновен и нечуван манастир). Манастирът става и важно укрепление на търговския път от Аугсбург за Верона. През първите 4 века от съществуването си манастирът се превръща в значим религиозен център. В него се стичат множество поклонници които искат да видят статуята на Дева Мария с младенеца, която император Лудвиг IV донася от Пиза, Италия, станала известна като Мадоната от Етал. Истински разцвет настъпва през XVIII век. През 1710 г. в манастира е основана Рицарска академия, и абатството получава известност и като висше учебно заведение. През 1744 г. силен пожар унищожава голяма част от манастирските постройки, след което те са възстановени в стил барок, и богато украсени с гипсови орнаменти и стенописи. В манастира Етал функционират освен гимназията-интернат още и манастирска пекарна, пивоварна, дестилационна за ликьори, книжарница, издателство, хотел и няколко малки занаятчийски работилници, чрез които се подпомага издръжката на монасите. Абатството е прочуто със своя целебен билков ликьор, приготвен от 40 алпийски билки, както и с манастирската си бира, които се приготвят по стари средновековни рецепти.

И така - не знам дали ви е стигнало търпението да прочетете всичко за бенедиктинския манастир Етал, но ви уверявам, че е разположен на изключително място - добре защитен, вписващ се идеално в околната среда и както ние казваме - "тежи си точно на мястото". За съжаление..... не успяхме да разгледаме занаятчийските работилнички, а двата ни опита да си купим от чудния билков ликьор и манастирската бира, завършиха с тотален неуспех - магазинът така и не беше отворен..... а някои хора :128 :128 нямаха търпението да ме изчакат да питам кога ще се случи чудото на отварянето ...

Ето снимки от манастирската част с църквата "Успение на Света Богородица" и сградата на гимназията, която е разположена срещу нея:






Цъкрвата е изключително просторна, богато украсена и с невероятна акустика..... да не смее човек дъх да си поеме - чува се все едно е тирекс с бронхиална астма :lol: :lol:





И като за финал пускам 2 видеа, които демонстрират добре думите ми:

[youtube]DgRvLNdC4eA[/youtube]

[youtube]4zhAozn5I2M[/youtube]



Германия - Мюнхен, ден 1 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен, ден 2 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн, ден 4 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51060" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург, ден 5 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51109" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ротембург об дер Таубер, ден 6 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 114#p51114" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн - ден 4

Когато денят те събуди
с прекрасните трели на птици,
когато нещо дивно все пак те учуди -
живота усетил си - онези малки искрици!

Мда, точно така се чувствах в деня, в който видях забитите в синевата кули на замъка Нойшванщайн!!! Колкото и да искам, няма начин да снимам така красиво това изключително човешко творение, затова ви пускам 1 от най-красивите му фотографски проекции от нета:



Но..... за новата лебедова скала (Neuschwanstein в превод - Нова лебедова скала) по-късно! първо тръгваме да видим, макар и за кратко, Гармиш-Партенкирхен.

Гармиш-Партенкирхен е селище в Германия, провинция Бавария. Основано е през 1935 г. от сливането на селищата Гармиш и Партенкирхен. Планински курорт, една от най-предпочитаните дестинации в Германия. Изходен пункт от Германия към най-високия немски алпийски връх — Цугшпице. През февруари 1936 г. в него се провеждат Четвъртите зимни олимпийски игри. Гармиш-Партенкирхен е един от най-популярните зимни ски-курорти в Европа. Селището е домакин на Световното първенство по ски алпийски дисциплини през 2011 година и е кандидат за домакин на Зимните олимпийски игри през 2018 година заедно с Мюнхен.

Пътят между селото, в което сме отседнали и Гармиш-а, е не повече от 4 км.... В ранната сутрин на 4-и април слънцето осветяваше небосклона с невероятна чистота, зелените морави се оглеждаха в него, а планината беше техният мост.





Действително - нямахме никакво време за Гармиш-Партенкирхен. Успяхме да се поразходим за половин час по главната му улица и да отпием на много малки глътки от спокойствието и чара на този курорт. Не знам какво и как е строено специално за зимната олимпиада през 36-а година, но... градът е изцяло с ниски сгради в типичния за региона стил. Няма изцепки от рода на 7-звезден Флоримонт, примерно, който, пръкнал се на едно от най-неподходящите места в Банско и прилича точно на говеждо лайно. Сравнявахме през цялото време.... неизбежно беше.





И малко баварска мода :



Връщаме се в колите и оставяме пътя да ни отведе до гр. Фюсен - най-южната точка по Романтише щрасе. Градът съществува още от римско време и пази доста забележителности. Една от тях е Фюсенският манастир „Свети Манг“ - бивш бенедиктински манастир, основан през 9-и век. Старият град е голям, запазен и на всяка крачка ни напомня на Италия.... защо ли?!

Преди да ви пусна снимките от Фюсен, пускам 2 от магазина и витрината на една малка мандра, но която спряхме на път за Фюсен. Продавачките - майка и нейната дъщеря, типични германки, бяха изключително любезни и макар те да говориха "а литъль" английски, а пък аз "айн бисхен" немски , успяха да ни обяснят за 3-4 вида от сирената, които продаваха какви са.... и съответно ни дадоха да опитаме.




Добре дошли във Фюсен!







Към св. Манг:




В базиликата:


Органа:



Доста оригинални свещници :


Във Фюсен ядохме от популярния местен сладкиш - Шнеебален (Schneeballen, snowball in English) - снежна топка. Най-характерен е за областта около Ротембург об дер Таубер, но и във Фюсен продаваха доста от тези топки . Това е тестен сладкиш, направен от нагънато плътно във формата на топка маслено тесто. Може да бъде полят с шоколад и поръсен с пудра захар. Но ще оставя Момчил да ви обясни повече за шнеебалeн, т.к. той с невероятния си запас от 3 думи на немски, влезе в 1 сладкарничка и ги ползва и трите, за да пита Was ist das? Продавачката му се "върза" и в продължение на 2 минути му обяснява на чист немски що е то шнеебален, а той слуша и кима... след което нямаше никакъв избор и си поръча нещото :



Време е за "короната" на нашето пътешествие - Нойшванщайн - най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, послужил за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“. Построен е на хълм точно срещу двореца на бащата на Лудвиг II, който дворец - Хьоеншвангау, виждаме първо:



На отсрещната страна му намига лебедовата скала :







На тази снимка се виждат добре и двата замъка - на преден план Нойшванщайн, а вдясно долу в по-ниското - Хьоеншвангау:


В Хьоеншвангау няма да влизаме - няма никакво време и затова се отправяме почти веднага към Нойшванщайн... Пътят от паркинга до него е близо миля и то по качествен баир. Вървим, а срещу нас се изливат тълпи от японски туристи.... Тези хора са вездесъщи - НАВСЯКЪДЕ СА!!! Просто навсякъде.... и да ви кажа... чувстват се добре... навсякъде!!! За наша голяма изненада на слизане от двореца Бела тичаше със все сила..... и по едно време спира да си почине. Покрай нея минава двойка възрастни японци..... казват си нещо и жената отива при Бела, прегръща я и ѝ посочва мъжът си, който се гласи да ги снима. Сега, на някой може и да му прозвучи страшно това, но... хората бяха изключително усмихнати, с благонадеждни погледи и по някаква причина искаха да се снимат именно с дългокосото диваче, което развяваше буйна грива по пътя ..... Но да се върнем на "красавеца". Вече сме в подножието му:





Обърнете внимание на барелефа, който е на горната снимка!!! Ако ви прилича на Св. Георги със змея, да знаете, че не е случайно. Тронната зала на двореца съдържа огромна картина на Св. Георги. Лудвиг II е бил запленен от Византийската история и култура и тази своя страст е изложил именно в тронната зала, където подът е с мозайка във Византийски стил, а картините по стените напомнят силно на стила на православната стенопис. Но ето и малко история:

Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, баварският владетел Лудвиг II, наричан още Безумния, започва през 1869 г. строеж на „замък на мечтите“, но никога не го завършва. Строежът му продължава 17 години. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер - „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда /любима птица на краля/, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не. Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“ Строежът през 1886 г.

След смъртта на баща си, крал Максимилиан II, едва навършил 18 г., през 1864 г. Лудвиг II става крал на Бавария. Две години по-късно губи две войни с Прусия - първо в съюз с Австро-Унгария, после с Франция. Той бива принуден да приеме победата и превъзходството на Прусия над страната си и да предостави голяма част от армията си под командването на прусите, запазвайки формално независимостта на своята власт. Подтиснат от реалността той изгражда един алтернативен свят, в който вижда себе си като средновековен владетел.

И така - да тръгваме да разглеждаме!!! Мои снимки от вътрешността на двореца не мога покажа - снимането е забранено, но ще ползвам от нета каквото мога.






Със сигурност сте забелязали високите планински скали и хребети зад двореца!!! Гледката на срещуположната на тях долина е не по-малко спираща дъха:



Какво още интересно може да се каже за замъка?! Освен изключително разточителното обзавеждане, състоящо се от материи и мебели с невероятни цветове и качество, Нойшванщайн е "приютил" големи технически постижения за времето си - имал е телефон и една от стаите е била електирфицирана!!!! По това време България е била още под турско робство.... .... Лудвиг втори почти не е живял в него - радвал му се е в продължение на 2 години и то от време на време, т.к. е живял повече в другите си дворци (един от тях е Линдерхоф). Самият Лудвиг втори загива при много загадъчни обстоятелства - бил е арестуван с решение на парламента и заедно със своя доктор е изпратен в Мюнхен, в Нимфенбург(във втория ми постинг от серията има повече инфо за Нимфенбург). На следващия ден след пристигането си там е намерен удавен, заедно с доктора си в 1 от плитките езера на двореца, а Лудвиг е бил отличен плувец. Така и не е ясно какво точно се е случило и никой не знае.

Красотата на помещенията на двореца (дворец, замък... не знам кое е по-точното ) е изключителна. Въпреки, че екскурзоводът ни каза, че има много снимки в сайта на Нойшванщайн, аз нещо не мога да се ориентирам къде точно са те. Но все пак - ето тези, които разпознавам и мога да ви кажа откъде са:

Тронна зала - тронът така и не е бил монтиран, т.к. кралят е починал. Това е същата зала с Византийската мозайка и картината на св. Георги, която се вижда в дъното. Снимката е направена от пиедестала, където е трябва да бъде трона:



Тази снимка е поглед към пиедестала:


Спалнята - балдахинът е в любимия на Лудвиг II цвят: турско синьо:


Трапезарията:


Всекидневната:


Певческата зала със сцената:


Интересен факт за тази най-голяма зала е, че тук не е било изнесено нито 1 представление... Не успях да разбера защо точно - може би на краля не му е било до представления, може би е предпочитал да живее в своя измислен свят.. Всичко е възможно. Но едва ли ще забравя онова, което екскурзоводът разказа по повод нея. Лудвиг II е имал навика, когато е посещавал Нойшванщайн, да заповядва да запалят всичките 600 свещи в певческата зала. След което е влизал в нея напълно сам и е оставал там в продължение на часове. Сам... със свещите и играта на пламъците им...

"Представете си, че вие се намирате тук. Нощ е. 600 свещи горят. И сте сами. Как бихте се чувствали?!" - така завърши нашия тур в Нойшванщайн!


И 3 видеа:

[youtube]Qzn6d9R3mO4[/youtube]
[youtube]v4N3Q-1ZIWc[/youtube]
[youtube]Fk7kYrg8mNI[/youtube]


Германия - Мюнхен, ден 1 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен, ден 2 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Фархант и Линдерхоф, ден 3 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51059" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург, ден 5 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51109" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ротембург об дер Таубер, ден 6 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 114#p51114" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург - ден 5

Приключенията ни в чудната южна Бавария са към своя край. Бяхме им отредили само 2 дена. Причината за това - на север ни чакаха още стотици километри пейзажи, история, забележителности. И така, напускаме Фархант и тръгваме към следващата ни цел - малкото селце Нойройт, където ще отседнем отново в къща за гости. Разбира се, 200-те километра до там няма да бъдат просто изминати. А напротив - ще бъдат посветени на поредната доза замъци :lol: .... В края на този ден замъците ми дойдоха в повече и ... се бях зарекла, че повече крачето ми няма да стъпи на такова място.... Е, ако запазите търпение, ще видите как тотално съм прескочила заканата си :lol: :lol: .

Първа спирка по пътя към Нойройт е Ландсберг ам Лех. С какво е интересен и важен той. Градът се е намирал на изключително важно място по древния Via Claudia Augusta - търговски път, свързващ Италия с Аусбург. Реката Лех минава по интересен начин покрай града и го прави изключително подходящ за укрепление - нещо, което е направено от баварския крал Хайнрих Лъва. През своята история градът е бил завладяван нееднократно, а също така и опожаряван. И при все това - изграждан наново. Ето какво казва нета по въпроса:

В стария град, който поразително напомня италианските средновековни градчета можете да се насладите на огромен брой добре запазени сгради и забележителности.

Централно място заема главният /централен/ площад в нетрадиционна триъгълна форма.Фонтанът, наречен на дева Мария разпръсква води от 1700 година.Тук е и забележителната като архитектура сграда на кметството с пищната си барокова фасада.В непосредствена близост е и някогашният Урзолинен клостер/манастир/ с изумителната църква към него.

И тъй като Ландсберг е бил крепост, красиви кули го обграждат отвсякъде.Такава има и на централния площад.

Още 1 интересен факт за Ландсберг - той е бил третия стратегически важен град, наравно с Нюрнберг и Аусбург, за националсоциалистите на Хитлер. За съжаление. Самият Хитлер е заточен в Ландсберг през 20-те години и и именно тук почва да пише "Моята борба".

Но стига приказки - ето снимки от този чудно красив град:

Триъгълния площад с фонтана:


Изглед към централната улица:




Църквата Mariae Himmelfahrt Kirche, която е светла, бяла и отново с огромен орган:



Една от крепостните стени на Ландсберг:


Намирате ли за романтично току, ама точно под терасата ви да тече река Лех?!?


Добре, че има къде да се сяда.... разглеждането уморява :


Напускаме Ландсберг, защото първият замък от плана за деня ни чака. И така - посрещнете Хьохщетд:



Самият град Хьохщетд е малък - бил е столица на едноименната област. На немски се изписва с една огромна клизма от множество умлаути Höchstädt. Умлаути - това са буквите с точки над тях. Не по-лесно се чете и произнася. Току-що прочетох, че на 15 км от града имало Леголанд....

Историята на Хьохщетд е тясно свързана с 30-годишната война (1618 – 1648 г.) за испанското наследство. Точно при Хьохщетд се води една от неуспешните за Луи IV битка. В замъка има посветена на нея изложба. Всъщност замъкът е музей. В него няма запазено оригинално обзавеждане. Едни от малкото автентични артефакти, които са останали, са надписите и рисунките по стените на помещението, което е използвано за тъмница - сещате се, надписите и рисунките са от заточените през годините хора. Но пък в замъка има огромен музей на фаянса. Ето снимки:




Маса с подредена за обяд посуда от фаянс за 14 човека:










На долните 3 снимки Коки е сниман редом до восъчни фигури на войници, които са облечени с типични униформи на армиите, участвали в 30-годишната война:

[imghttps://lh3.googleusercontent.com/UMdXBq1vp3wy8lNxrS3-9Xm6_qedT75-u8NSeLHYtvOMQ04RYLt3V6a0G_PrxdwX1yA7kKqn_fsM6HswO84MiqA_CvMLTF7J7mNdL09Ad8vb1-z4xIJAfL_XLVwADrzcquJLprLNinOuZ3z2Li5v1rJcmPniAxWQQormprljZK5HFIPBJ8O4PJVcBP_XnD53bBidzWD9NjTJgYJekKYdxQszPhIYO8W2g5Nv-rOX5eZgiWXpuSPQTZ9F5eX8lKZpQNg-lZ3KPP1RIXu1QfJkhtVV1Ei7cnz4pBPNyWGVSeL1xPAXKXOdfPch8A0s-fmcntlc-LbJR_oD1Wp9cccut1am7kx5It1C-YYQrVQOn81PSRPlpGs1wb6aYBCdjNwtfHmMxg6KRw_BIt_XMOtYJeeGF785FaUWBVXVWCvqSq5qRyH8W6hX1tlVxuPtz2reBA86sdTFli49M2rbIG6__RGxtqmE6H8K2W07XlZfgUvaMbiF0RdYP_HAMoW-yMfCJRbK37Aq7Tct8gpeCrfw1j_5pOme0hEAmgUoFImFJuWgpthpxx4EMkeFbsRjLBAus_E8-g=w601-h901-no[/img]


И айде още една почивка преди следващия замък:


Ами, който почивал, почивал. Време е по колите и да изминем едни 40-50 км на запад, за да видим големия ренесансов дворец в гр. Нойбург. Нойбург на Дунав (на немски: Neuburg an der Donau) е голям окръжен град, намиращ се на река Дунав. През 1505 г. се образува Херцогство Пфалц-Нойбург със столица Нойбург. Замъкът Нойбург е построен по поръчка на пфалцграф Ото Хайнрих (1556-1604). Пфалцграф е особена титла, за която уикито обяснява: пфалцграфовете или граф-палатин са първослужители и заместници на краля или императора. Аз не бях прочела предварително всичката информация за замъка и искрено се надявах да видя запазена поне 1 стая, която да ми покаже как е бил обзаведен и декориран двореца. Уви, това е било невъзможно по ред причини. Голямата забележителност в него е църквата му - първата протестантска църква в Германия с фрески, датиращи от 1543 година. Лошата новина - тя беше затворена за реставрация. Така че снимките ми са на част от музейните експозиции вътре:

Кошулята на пфалцграфа, който е бил 200 кг - екскурзоводката ни го каза:


Официалното му облекло за служения:


Това долното си е триместна палатка :



Но извън опита ми за майтап с теглото на пфалцграфа, държа да отбележа, че тези дрехи са на 5 века!!!!!!

Имахме само 40 минути да разгледаме каквото можем из Нойбург, затова и нямам кой знае какви снимки от там. Но пускам нещо, което направи силно впечатление на Коко - портретите на обитателите на двореца.... той си е все още дете, макар и на 13, и беше категоричен в това колко грозни са :





И завършваме с 1 красив завой на Дунава, който се вижда от малката градина пред двореца:



[youtube]fhRTiyWrrN4[/youtube]
[youtube]bNTZAzinMWw[/youtube]

Към албума със снимки: https://goo.gl/photos/sAEdJhhYytLhE38n7" onclick="window.open(this.href);return false;

Германия - Мюнхен, ден 1 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен, ден 2 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Фархант и Линдерхоф, ден 3 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51059" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн, ден 4 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51060" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ротембург об дер Таубер, ден 6 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 114#p51114" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Ротембург об дер Таубер - ден 6

Текстът по-долу не е редактиран - възможни са правописни, пунктуационни и смислови грешки!

Този ден шести се оказа един от най-страхотните!!! Или може би това ми усещане се дължи на местата, които посетихме. Но така или иначе се бяхме зарекли, че ще пътуваме съвсем кратко и ще се отдадем на зяпане и шляене..... без задължително да гледаме това и онова...... И както бях споменала.... аха да се откажа от разглеждането на повече замъци иииии този в Шилингфюрст ми се изпречи на картата ..... Честно... определено бях заинтригувана. Шилингфюрст (Schillingsfürst) е малък град - в неговата околия се намира селцето, където беше къщата ни за гости. Замъкът в този град връща историята с едни 10 века. Разбира се, не в сегашния си вид. Бил е разрушаван и построяван наново поне 3 пъти. В крайна сметка през 19 век той става притежание на фамилията Хойенльохе и досега е техен. Виден представител на тази фамилия е Кловис де Хойенльохе, който е бил министър-предстедател на Бавария, а по-късно и германски канцлер. В Шилингфюрст се отглеждат ловни птици и всъщност замъкът е доста известен точно с това. Но най-впечатляващото е, че на едно такова закътано място..... където природата именно през април е изключително ласкава и притежава силата да омайва с ароматите на плодните дръвчета и пойните птици, се намира такава красота..... Но комай това ѝ е чара на Баварската провинция.






Един от най-интересните експонати в този дворец за мен беше 120-годишна рокля, която е била облечена само веднъж от своята притежателка - при официална церемония по повод даването на някаква титла (обяснението беше на немски и така и не разбрах с точност) на съпруга на дамата. Роклята е изцяло от коприна и е везана със златни конци. Съхранява се в изцяло затъмнена стая:


А ето и част от пернатата фауна в двора на двореца - имам много снимки, ще дам линк към албума в края на поста:






Ротембург об дер Таубер - за мен това беше перлата в короната!!! Както е писано - това е one and only - изцяло запазен средновековен стар град!!! Rothenburg ob der Tauber is perhaps the best-known of all the medieval "sights" on the Romantic Road. И да ви кажа - хич и не се учудвам от заключението, което се съдържа в това изречение. Изключителна красота. Подреденост. Цветове. Различни геометрични форми - от плоските тепсии на многото площади, до върха на купола на лютеранската църква, който буквално е като игла..... Богато украсени фасади, множество музеи.... изцяло западена крепостна стена, която продължава с километри и по която може да се върви ...... А когато напуснеш стария град на Ротембург об дер Таубер те очаква долината на река Таубер, която е известна с лозовите си насаждения и винопроизводството:





Поглед към крепостната стена над река Таубер:


Влизаме в стария град:



Качваме се по същите тези стълбите, по които тук виждате да слизаме, към тясната пътека на върха на крепостната стена:


И вървим поне 2 километра по нея:



Малките тесни уличики и сградите с изключително красиви фасади:



ни водят към лютеранската църква "Св. Яков":



А вътре........ вътре височината на купола те превзема..... наистина се чувстваш от малък по-малък, от смирен, най-смирен.... аз се чувствах уравновесена и спокойна - поглед към иконостаса, който е дело на 1 от най-големите майстори-дърворезбари от 15 век .....:



Точно срещу иконостаса се намира огромния орган!!! Нещо изключително1!! Съставен е от 5000 тръби!!!!




За да добиете качествена представа за това музикално чудо, по-добре вижте видеото:

[youtube]MxPnpJh5sns[/youtube]

А ето го и иконостаса с витража зад него - ако не ме лъже паметта, височината на витража беше 140 метра!!!!


Главният площад в стария град:



Искаме да влезем в тъмницата, но вече е затворена и решаваме, че ще посетим музея на .............. Коледата . Не е разрешено да се снима, така че съм си позволила съвсем малко. И то снимките ми са от магазина за коледни играчки и сувенири, който е на първия етаж на музея. Само за инфо искам да ви кажа, че една качествена топка за елха с диаметър от 10 сантиметра струваше 45 Е :




В музея имаше изложени украсени елхи според тенденциите още от средата на 19 век та до наши дни. Също така показваше и как са се изменяли играчките през това време и колко напудрена е съвременната елха и как е изгубила първоначалния си замисъл. Но.... нека това не ви натъжава!!! Бела написа пожелания за Нова година от името на България :



и украси коледното дърво, което се намираше на изхода на музея и което имаше по клонките си стотици пожелания от цял свят!!!


Някои хора са съсипани от умора



И добре, че я има Белка, която запазва присъствие на духа почти винаги:





Ще си тръгваме за днес от Ротембург - утре ще се върнем, за да разгледаме музея на Средновековното право и наказания . Отново през красивите улици на стария град:





Малко шнеебален за десерт?!?! Нали били типични за Ротембург.....


Онова, което ми се стори нереално по пътя на връщане се оказаха...... пасящи на воля сърни. Да, регионът е ловен, за което доказателство имаше в замъка на ШИлингфюрст - сбирка с препарирани животни. Толкова е приятно да видиш точно преди залез пасящи на свобода сърни. И то покрай пътя:




Слънцето намалява все по-упорито:


Какво по-хубаво от 1-2-3-8 бири преди сън :


[youtube]PvjpIQkHA5I[/youtube]
[youtube]2NoumVxiJZs[/youtube]

Към целия албум със снимки от Ротембург - https://photos.google.com/u/0/album/AF1 ... 5vHyjyUld3" onclick="window.open(this.href);return false;

Германия - Мюнхен, ден 1 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен, ден 2 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Фархант и Линдерхоф, ден 3 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51059" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн, ден 4 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51060" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург, ден 5 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51109" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Германия, Креглинген и Алианц Арена - ден 7 и 8

И така - идва края на това пътешествие. Вече 6 дена скитаме из Бавария, катерим хълмовете, за да гледаме чудесата на замъците. Криволичим покрай завоите на Дунав, за да се дивим на средновековна, Ренесансова и барокова архитектура, съзерцаваме зелените поля на невисоките хълмове в провинцията..... А вечер не пропускаме да опитаме поредната доза от биреното изкуство на Германия :lol: . Само за протокола - в супермаркетите, в които влизаме - Лидъл, Пени, Дискаунт, Норма, Реве, бирата от 500 мл в стъклена бутилка почва от 35 евроцента и свършва някъде до към 75-80 (цента)!!!! Почти няма бира в пластмасови бутилки - май само в Лидъл видях такава. Но исках да кажа друго - независимо дали е за 35 или за 80 цента, всяка една бира, която опитахме беше невероятна на вкус!!! Лоша бира.... не!!! А представям си какво би било, ако можехме да посетим някоя "зачукана" провинциална пивоварна, където да ни почерпят с прясна бирка, филтрирана от ръцете на невидял 30 години женска плът монах-францисканец :lol: :lol: :lol: .... уф, това последното...... хаха..... нещо се преуморих!

И така - ден седми е!!! В този ден даже и Господ си е почивал ..... А ние, като едни "по-нисши" производни на Господя.... защо да не починем също?!?! Особено Момчил е вече втикясал от замъци, от къщя, от катедрали и крепостни стени..... Почива му се, та чак му се плаче! :lol: И по този повод решаваме в ден седми да тръгнем почти без посока.... Имаме план само да посетим Музея на средновековното право и наказания в Ротембург об дер Таубер и после да се пуснем по долината на реката, за да видим лозовите ѝ масиви, с които е известна. Всъщност точно този регион - долината на река Таубер, е известен с винопроизводството си! Но първо да видим какви средства са измислили средновековните мозъци, за да се борят с пороците и престъпността :lol: :lol: :




С тези каретки са карали престъпниците към съдилищата и тъмниците:


Върху "кушетката" по-долу поставяли провинилия се с главата надолу. Привързвали го към нея с ремъци, а краката оковавали за глезените с железни обръчи. Тези обръчи били завързани с въжета или вериги за вала, който се намира най-отгоре и към него е хванато колело с ръкохватки. При въртене на колелото, въжето от окованите глезени се навивало върху вала и по този начин издърпвало все повече краката на завързания. С две думи - върху тази кушетка разпъвали хора...



С това нещо долу пък оковавали човек в седнала поза с плътно притиснати и сгънати в колената крака към торса:


Това е шлем за глава, който може да се стяга около черепа..... много да се стяга.....


Железни обувки със звънци - имат двуяка роля. Т.к. са тежки, то провинилият се не може да избяга. За това му пречат и звънците отгоре. Но тези звънчета имат и друга роля - да известяват на хората какъв човек върви сред тях. Всъщност доста от по-леко провинилите се хора през Средновековието не били затваряни или заточвани, а били "оборудвани" с някакви ......... уреди/пособия (ще видите по-долу) и били пускани "на свобода"... Тези пособия ограничавали двигателната им активност така че да не могат да избягат, и от друга страна служели на другите хора да ги разпознават и по този начин те били подигравани, осмивани, оплювани, замервани с развалени храни и нечистотии...... Абе въобще - всичко, за което можете да се сетите:


Ето това долното мнооооооого ме изкефи - двойна виола за врата. На снимката в долния десен ъгъл виждате как се е използвало това чудо. В случая е предадено наказание на 2 жени, които постоянно се карат, спорят или пък се бият .... Как ли би подействало примерно ако с него се оковат Алисия и Николета Лозанова?!


Тази пък "виола" е била за наказание на проституиращите жени - на табелката под нея пишеше да обърнем внимание на стилизирания фалос в една от формите върху ѝ :


Долното е уред за наказание за некадърни музиканти!!! Да, правилно прочетохте - за некадърни музиканти - на втората снимка можете да видите как е бил използван :



Ха пробвайте да избягате, когато на врата ви са окичени тези "колиета":



Това пък е уред за наказание на пияници..... мисля, че няма какво да ви го обяснявам, тя формата сама говори :


Това са железни маски, поставяни на лицата - те затруднявали движенията, виждането, дишането, приемането на храна и вода и ... въобще едва ли е приятно да те "коронясат" с такова нещо. Налагани са като наказания на лъжци, дребни мошеници, длъжници и т.н.:



А това долното... е повече от красноречиво:


И така - гледаме и не спираме да се чудим колко примитивен е бил човекът през онези времена... И въпреки тези строги наказания, апропо - има къде-къде по-жестоки от показаните по-горе... сваряване на жив човек, разчленяване на торс, разкъсване от коне, дране на кожа ..., но въпреки угрозата на тези зверства, престъпления са се случвали.. По-лошото в случая е.... кой е постановявал, че има данни за престъпление.... Често наказвани са били не онези, които са извършили нещо лошо, а онези, които са нямали пари да платят на съдията... или пък жените "в качеството си на вещици"..... Много е вероятно да ви поизлъжа, но ... все пак цифрата, която запомних и касае броя на убитите жени, обвинени във вещерство, мисля че клонеше към 50 000 ......

Но стига вече!!! Край на наказанията - ден седми е ден за почивка и удоволствия!!! Тръгваме по долината на Таубер и решаваме да стигнем до Креглинген. Малък град със запазена архитектура ..... Реално го обходихме доста бързо. Не за друго, а защото пътьом си харесахме едно ресторантче, което обещаваше да ни предложи типична баварска кухня....... е, не се случи съвсем така, но..... Както и да е - ето малко снимки от Креглинген:






Какво ми направи силно впечатление?!? Ами..... Великденската украса, която видях на всяко място, на което се спряхме. Във всеки град и село .... А Великден при тях беше минал.

Почти пред всяка втора входна врата имаше по една малка или по-голяма саксия, сандъче, кашпа с пролетни цветя - по нещо малко, цветно и нежно, което да ти създаде усещането за празник:



Мостът над р. Таубер в Креглинген също не беше пропуснат:





Не знам вие какво мислите, но аз страшно много харесах тази красота!!!!

И още нещо, върху което пак ще акцентирам..... вижте долната снимка:


Това е работното време на германска верига супермаркети!!!! Правилно сте видели - те всичките (вкл. Лидъл, Пени, Дискаунт и т.н.) работят до 8 вечерта (не до 22 часа), а в неделя - почиват!!!! И икономиката им е най-развитата в Европа!!! Как го правят...... истинско чудо..... Ще се окаже, че не е въпрос на почивки и празници, а на..... работливост, съзнание ииииии читави работодатели и закони!!!!

И така - разходката в Креглинген беше кратичка, но много искахме да се върнем на ето това крайпътно изкушение:





Гостилница с хотел..... Решихме, че ще опитаме нещо готвено и типично за областта... но не ни се получи съвсем така . Всеки опит да се разбера с възрастната жена, стопанисваща мястото, ми доказваше колко не знам немски език..... И ако питате колко, ще ви отговоря - М Н О Г О!!! Но поне пихме бира от местна пивоварна:




Денят потъна славно някъде зад хоризонта.... а с него и пясъчният часовник на нашето пътешествие "затиктака" с гротескни финални трели ...... Макар че да си призная - вече ми се прибираше обратно към нас.... Предстоеше ден последен!!!!!



Германия - ден 8! Match day

Този ден премина изцяло под знамето на предстоящата футболна среща, която щяхме да гледаме вечерта...... Вероятно за мнозина Алианц Арена нищо не говори, но за всички футболни фенове тя е нещо като храм!!! Символ и гордост на гр. Мюнхен и на двата славни отбора от града - Байерн Мюнхен и доста по-стария, но пък за сметка на това по-слаб и нетитулован Мюнхен 1860!!! За мач на Байерн или по-точно за билети за мач на този гранд въобще не сме и мечтали да се класираме..... То комай и цената за четирима ни щеше да е една средна месечна заплата в Бг . Та затова.... Момчил избра и купи билети за мач на Мюнхен 1860. Независимо от отбора, важното за него и за Коки беше да стъпят на "светинята"..... И да ви кажа, да - пристрастна съм и аз към футбола, но това съоръжение е нещо, което не се поддава добре на словесно описание....... Но нека първо съвсем за кратко ви покажа 2-3 фотА от последната "крепост от нашето пътешествие" - Регенсбург...... Ако вече тотално сте ги объркали всичките немски градове с техните рийзен, регенс, ротен и най-вече бург след това.... споко - аз и досега ги търся по картата и в сайтовете, за да се сетя как се казват........

Регенсбург - Градът е най-голямото дунавско пристанище в Германия. Начален пункт е на канала Рейн - Майн - Дунав. Големият средновековен център на града е един от културните паметници в Германия, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. В града се намира красивата готическа катедрала „Петерсдом“.

Невероятен късмет е, че попаднахме именно на Петерсдом..... защото за Регенсбург имахме точно 40 минути пътьом към Мюнхен:





Друго, което мога да ви покажа от Регенсбург е..... Дунава ..... и моята рошава глава над него :lol: :lol: :






Еееееее, добре........ за тази част Момчил чака от.... откакто съм почнала въобще да пиша..... ......... И ДОЙДЕ МОМЕНТЪТ НА ВСТЪПВАНЕТО В ХРАМА...... да изгоним предразсъдъците!!! Да се освободим от пристрастията.... да поохладим страстите... Независимо на кой мач сме дошли..... намираме се пред, вътре и на трибуните на 1 изключителен красавец - символ на съвремения футбол и сцена на спекталите на големия европейски гранд - Байерн Мюнхен!!! Моля, посрещнете........ Алианц Арена :









Както добре сте видели, освен овално-сферичната 3Д форма на стадиона (сигурно си има точно понятие за тази форма, но на мен не ми известно... прилича ми на гнездо), той е покрит в по-голямата си част. Така покрит, че ако си на трибуните, няма опасност да се намокриш... Капацитетът му е огромен - 69 901 места (от които 13 769 са правостоящи). Когато играе Байерн, всичко е заето ..... В нашия случай - Мюнхен 1860 имаше много фенове, но..... на фона на тези близо 70 хиляди места... Алианц Арена изглеждаше празен:




И при все, че Мюнхен 1860 загуби.... феновете не спряха да викат, пеят, дюдюкан, бият с тъпани и.... какво ли не още...



Оставих най-любопитната част за Алианц Арена накрая...... аз не знаех за нея. Момчил и Коко бяха подготвени.... естествено!!! Ето инфото:

Революционен и уникален е начинът, по който външната част на стадиона е конструирана със съединени полупрозрачни самопочистващи се панели, напълнени с изсушен пресован въздух. Те могат да бъдат осветени от вътрешността им и да светят в три различни цвята – бяло, червено и синьо. Всеки елемент може да свети независимо от другите в един от трите цвята. Идеята е за мачовете на националния отбор стадионът да свети в бяло, за мачовете на „Байерн Мюнхен“ – в червено, а по време на домакинските двубои на „Мюнхен 1860“ – в синьо.

Електричеството, което илюминацията харчи, е минимално – на стойност едва 50 евро на час за целия стадион. Светлините му се забелязват при тихо и ясно време от над 75 км разстояние.

Е, ако сте прочели горното, то вече знаете защо след мача, на излизане, стадионът беше син :






Ееееее, това беше..... Прибираме се в хотела, в който ни предстои да останем само 5-6 часа.... и на другата сутрин летим..... Последната вечер от всяко едно пътешествие ми е най-гадната..... Не! Не, защото си тръгвам..... а защото.. винаги е някак си набързо, претупано, само и само да мине.... не мога да си оценя и "осребря" броените минутки от края на нещо толкова красиво като това пътешествие из чудната Бавария!!! Да...... прекрасна Германия!!! Мястото, което досега най-много ми е допаднало!!! Мисля, че ще се върнем един ден!!!

И колкото и да е идиотско..... няма да съм аз, ако не сложа финалната точка по мой си маниер ..... А и съм обещала на Коко, все пак.... Искам да ви разкажа (накратко) как биологичният часовник на Момчил ни разходи из Бавария!!! Не, не.... онзи, дето в края на тиктакането му се раждат бебета.... А другия..... на физиологията!!!! И дори ще се защитя с доказателство... Но.... през цялото време в Германия Момчил не спря да изпитва неудобства от физиологично естество - примерно в ден трети, във Фархант... той така и не успя да сдържи позивите на изключителния глад, който го подгони. Лошото е, че гонитбата включи нас..... Докато Момчил не си намери място, на което да седне и да яде, ни се усмихна, ни се възхити, ни се спря..... "Бягайте крачета, при германските кръчмета...." .. И ние си припкахме след него...

Разбира се, след като човек се нахрани, усеща следващите повиквателни на организма си..... а те обикновено са канализирани в посоки - или му се доспива или му се..... ..... Та, ако не търчахме да търсим дръвчета за по-леката артилерия на отделителната система на Чил, то беше само защото за по-продуктивната част се налагаше да дирим нещо по-закътанко и по възможност с хартия!!! Едва ли скоро в съзнанието ми ще избледнее кроса, който "спретнахме" на крепостната стена на Ротембург.... сигурна съм, че минахме поне 2 километра в тръс, в тясното пространство на покритата пътечка на 10 метра височина, защото Чил просто..... трябваше да снесе!!!!

И едва ли бих го споменавала толкова.... ако не беше ясно доловимата разлика в удоволствията, които той изпитва при посещение на ...... исторически забележителности иииии футболни стадиони - мисля, че с нищо не можете да объркате щастливата усмивка пред Алинац Арена и тоталното нещастие и непоносима умора след голямото обикаляне на Ротембург об дер Таубер :



Към албума за ден 7 и 8 - https://goo.gl/photos/uW1KDT1Etiw93SpAA" onclick="window.open(this.href);return false;

Германия - Мюнхен, ден 1 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен, ден 2 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Фархант и Линдерхоф, ден 3 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51059" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн, ден 4 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51060" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург, ден 5 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51109" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ротембург об дер Таубер, ден 6 - http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 114#p51114" onclick="window.open(this.href);return false;

[Ver]

Бравос
ГОлямо пътешествие

По колко бяха билетите за мачА

[baimomchil]

Бравос
ГОлямо пътешествие

По колко бяха билетите за мачА

36 евро за централната трибуна, 18 за деца. После на стадиона мернах, че има и някакви фамилни билети на изгодна цена ама онлайн не я видях тая опция. Може би трябва да си от фенклуба или нещо такова...

Зад вратите са съответно 14 и 7 евро. Имай впредвид, че това е втора бундеслига - т.е. Нашата Б група. За същите места на мач на Байерн трябва да платя 70 евро, а най евтините зад вратите са 15, но там проблема е че изобщо е трудно да се намери билет.