Германия, Креглинген и Алианц Арена - ден 7 и 8
И така - идва края на това пътешествие. Вече 6 дена скитаме из Бавария, катерим хълмовете, за да гледаме чудесата на замъците. Криволичим покрай завоите на Дунав, за да се дивим на средновековна, Ренесансова и барокова архитектура, съзерцаваме зелените поля на невисоките хълмове в провинцията..... А вечер не пропускаме да опитаме поредната доза от биреното изкуство на Германия :lol: . Само за протокола - в супермаркетите, в които влизаме - Лидъл, Пени, Дискаунт, Норма, Реве, бирата от 500 мл в стъклена бутилка почва от 35 евроцента и свършва някъде до към 75-80 (цента)!!!! Почти няма бира в пластмасови бутилки - май само в Лидъл видях такава. Но исках да кажа друго - независимо дали е за 35 или за 80 цента, всяка една бира, която опитахме беше невероятна на вкус!!! Лоша бира.... не!!! А представям си какво би било, ако можехме да посетим някоя "зачукана" провинциална пивоварна, където да ни почерпят с прясна бирка, филтрирана от ръцете на невидял 30 години женска плът монах-францисканец :lol: :lol: :lol: .... уф, това последното...... хаха..... нещо се преуморих!
И така - ден седми е!!! В този ден даже и Господ си е почивал

..... А ние, като едни "по-нисши" производни на Господя.... защо да не починем също?!?! Особено Момчил е вече втикясал от замъци, от къщя, от катедрали и крепостни стени..... Почива му се, та чак му се плаче! :lol: И по този повод решаваме в ден седми да тръгнем почти без посока.... Имаме план само да посетим Музея на средновековното право и наказания в Ротембург об дер Таубер и после да се пуснем по долината на реката, за да видим лозовите ѝ масиви, с които е известна. Всъщност точно този регион - долината на река Таубер, е известен с винопроизводството си! Но първо да видим какви средства са измислили средновековните мозъци, за да се борят с пороците и престъпността :lol: :lol: :
С тези каретки са карали престъпниците към съдилищата и тъмниците:
Върху "кушетката" по-долу поставяли провинилия се с главата надолу. Привързвали го към нея с ремъци, а краката оковавали за глезените с железни обръчи. Тези обръчи били завързани с въжета или вериги за вала, който се намира най-отгоре и към него е хванато колело с ръкохватки. При въртене на колелото, въжето от окованите глезени се навивало върху вала и по този начин издърпвало все повече краката на завързания. С две думи - върху тази кушетка разпъвали хора...
С това нещо долу пък оковавали човек в седнала поза с плътно притиснати и сгънати в колената крака към торса:
Това е шлем за глава, който може да се стяга около черепа..... много да се стяга.....
Железни обувки със звънци - имат двуяка роля. Т.к. са тежки, то провинилият се не може да избяга. За това му пречат и звънците отгоре. Но тези звънчета имат и друга роля - да известяват на хората какъв човек върви сред тях. Всъщност доста от по-леко провинилите се хора през Средновековието не били затваряни или заточвани, а били "оборудвани" с някакви ......... уреди/пособия (ще видите по-долу) и били пускани "на свобода"... Тези пособия ограничавали двигателната им активност така че да не могат да избягат, и от друга страна служели на другите хора да ги разпознават и по този начин те били подигравани, осмивани, оплювани, замервани с развалени храни и нечистотии...... Абе въобще - всичко, за което можете да се сетите:
Ето това долното мнооооооого ме изкефи

- двойна виола за врата. На снимката в долния десен ъгъл виждате как се е използвало това чудо. В случая е предадено наказание на 2 жени, които постоянно се карат, спорят или пък се бият

.... Как ли би подействало примерно ако с него се оковат Алисия и Николета Лозанова?!
Тази пък "виола" е била за наказание на проституиращите жени - на табелката под нея пишеше да обърнем внимание на стилизирания фалос в една от формите върху ѝ

:
Долното е уред за наказание за некадърни музиканти!!! Да, правилно прочетохте - за некадърни музиканти - на втората снимка можете да видите как е бил използван

:
Ха пробвайте да избягате, когато на врата ви са окичени тези "колиета":
Това пък е уред за наказание на пияници..... мисля, че няма какво да ви го обяснявам, тя формата сама говори

:
Това са железни маски, поставяни на лицата - те затруднявали движенията, виждането, дишането, приемането на храна и вода и ... въобще едва ли е приятно да те "коронясат" с такова нещо. Налагани са като наказания на лъжци, дребни мошеници, длъжници и т.н.:
А това долното... е повече от красноречиво:
И така - гледаме и не спираме да се чудим колко примитивен е бил човекът през онези времена... И въпреки тези строги наказания, апропо - има къде-къде по-жестоки от показаните по-горе... сваряване на жив човек, разчленяване на торс, разкъсване от коне, дране на кожа

..., но въпреки угрозата на тези зверства, престъпления са се случвали.. По-лошото в случая е.... кой е постановявал, че има данни за престъпление.... Често наказвани са били не онези, които са извършили нещо лошо, а онези, които са нямали пари да платят на съдията... или пък жените "в качеството си на вещици"..... Много е вероятно да ви поизлъжа, но ... все пак цифрата, която запомних и касае броя на убитите жени, обвинени във вещерство, мисля че клонеше към 50 000 ......
Но стига вече!!! Край на наказанията - ден седми е ден за почивка и удоволствия!!! Тръгваме по долината на Таубер и решаваме да стигнем до Креглинген. Малък град със запазена архитектура ..... Реално го обходихме доста бързо. Не за друго, а защото пътьом си харесахме едно ресторантче, което обещаваше да ни предложи типична баварска кухня....... е, не се случи съвсем така, но..... Както и да е - ето малко снимки от Креглинген:
Какво ми направи силно впечатление?!? Ами..... Великденската украса, която видях на всяко място, на което се спряхме. Във всеки град и село .... А Великден при тях беше минал.
Почти пред всяка втора входна врата имаше по една малка или по-голяма саксия, сандъче, кашпа с пролетни цветя - по нещо малко, цветно и нежно, което да ти създаде усещането за празник:
Мостът над р. Таубер в Креглинген също не беше пропуснат:
Не знам вие какво мислите, но аз страшно много харесах тази красота!!!!
И още нещо, върху което пак ще акцентирам..... вижте долната снимка:
Това е работното време на германска верига супермаркети!!!! Правилно сте видели - те всичките (вкл. Лидъл, Пени, Дискаунт и т.н.) работят до 8 вечерта (не до 22 часа), а в неделя - почиват!!!! И икономиката им е най-развитата в Европа!!! Как го правят...... истинско чудо..... Ще се окаже, че не е въпрос на почивки и празници, а на..... работливост, съзнание ииииии читави работодатели и закони!!!!
И така - разходката в Креглинген беше кратичка, но много искахме да се върнем на ето това крайпътно изкушение:
Гостилница с хотел..... Решихме, че ще опитаме нещо готвено и типично за областта... но не ни се получи съвсем така

. Всеки опит да се разбера с възрастната жена, стопанисваща мястото, ми доказваше колко не знам немски език..... И ако питате колко, ще ви отговоря -
М Н О Г О!!!

Но поне пихме бира от местна пивоварна:
Денят потъна славно някъде зад хоризонта.... а с него и пясъчният часовник на нашето пътешествие "затиктака" с гротескни финални трели

...... Макар че да си призная - вече ми се прибираше обратно към нас.... Предстоеше ден последен!!!!!
Германия - ден 8! Match day
Този ден премина изцяло под знамето на предстоящата футболна среща, която щяхме да гледаме вечерта...... Вероятно за мнозина Алианц Арена нищо не говори, но за всички футболни фенове тя е нещо като храм!!! Символ и гордост на гр. Мюнхен и на двата славни отбора от града -
Байерн Мюнхен и доста по-стария, но пък за сметка на това по-слаб и нетитулован
Мюнхен 1860!!! За мач на Байерн или по-точно за билети за мач на този гранд въобще не сме и мечтали да се класираме..... То комай и цената за четирима ни щеше да е една средна месечна заплата в Бг

. Та затова.... Момчил избра и купи билети за мач на Мюнхен 1860. Независимо от отбора, важното за него и за Коки беше да стъпят на "светинята"..... И да ви кажа, да - пристрастна съм и аз към футбола, но това съоръжение е нещо, което не се поддава добре на словесно описание....... Но нека първо съвсем за кратко ви покажа 2-3 фот
А от последната "крепост от нашето пътешествие" - Регенсбург...... Ако вече тотално сте ги объркали всичките немски градове с техните рийзен, регенс, ротен и най-вече бург след това.... споко - аз и досега ги търся по картата и в сайтовете, за да се сетя как се казват........
Регенсбург - Градът е най-голямото дунавско пристанище в Германия. Начален пункт е на канала Рейн - Майн - Дунав. Големият средновековен център на града е един от културните паметници в Германия, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. В града се намира красивата готическа катедрала „Петерсдом“.
Невероятен късмет е, че попаднахме именно на Петерсдом..... защото за Регенсбург имахме точно 40 минути пътьом към Мюнхен:
Друго, което мога да ви покажа от Регенсбург е..... Дунава ..... и моята рошава глава над него

:lol: :lol: :
Еееееее, добре........ за тази част Момчил чака от.... откакто съм почнала въобще да пиша.....

......... И ДОЙДЕ МОМЕНТЪТ НА ВСТЪПВАНЕТО В ХРАМА...... да изгоним предразсъдъците!!! Да се освободим от пристрастията.... да поохладим страстите... Независимо на кой мач сме дошли..... намираме се пред, вътре и на трибуните на 1 изключителен красавец - символ на съвремения футбол и сцена на спекталите на големия европейски гранд - Байерн Мюнхен!!!
Моля, посрещнете........ Алианц Арена

:
Както добре сте видели, освен овално-сферичната 3Д форма на стадиона (сигурно си има точно понятие за тази форма, но на мен не ми известно... прилича ми на гнездо), той е покрит в по-голямата си част. Така покрит, че ако си на трибуните, няма опасност да се намокриш... Капацитетът му е огромен - 69 901 места (от които 13 769 са правостоящи). Когато играе Байерн, всичко е заето

..... В нашия случай - Мюнхен 1860 имаше много фенове, но..... на фона на тези близо 70 хиляди места... Алианц Арена изглеждаше празен:
И при все, че Мюнхен 1860 загуби.... феновете не спряха да викат, пеят, дюдюкан, бият с тъпани и.... какво ли не още...
Оставих най-любопитната част за Алианц Арена накрая...... аз не знаех за нея. Момчил и Коко бяха подготвени.... естествено!!! Ето инфото:
Революционен и уникален е начинът, по който външната част на стадиона е конструирана със съединени полупрозрачни самопочистващи се панели, напълнени с изсушен пресован въздух. Те могат да бъдат осветени от вътрешността им и да светят в три различни цвята – бяло, червено и синьо. Всеки елемент може да свети независимо от другите в един от трите цвята. Идеята е за мачовете на националния отбор стадионът да свети в бяло, за мачовете на „Байерн Мюнхен“ – в червено, а по време на домакинските двубои на „Мюнхен 1860“ – в синьо.
Електричеството, което илюминацията харчи, е минимално – на стойност едва 50 евро на час за целия стадион. Светлините му се забелязват при тихо и ясно време от над 75 км разстояние.
Е, ако сте прочели горното, то вече знаете защо след мача, на излизане, стадионът беше син

:
Ееееее, това беше..... Прибираме се в хотела, в който ни предстои да останем само 5-6 часа.... и на другата сутрин летим..... Последната вечер от всяко едно пътешествие ми е най-гадната..... Не! Не, защото си тръгвам..... а защото.. винаги е някак си набързо, претупано, само и само да мине.... не мога да си оценя и "осребря" броените минутки от края на нещо толкова красиво като това пътешествие из чудната Бавария!!! Да...... прекрасна Германия!!! Мястото, което досега най-много ми е допаднало!!!

Мисля, че ще се върнем един ден!!!
И колкото и да е идиотско..... няма да съм аз, ако не сложа финалната точка по мой си маниер

..... А и съм обещала на Коко, все пак.... Искам да ви разкажа (накратко) как биологичният часовник на Момчил ни разходи из Бавария!!! Не, не.... онзи, дето в края на тиктакането му се раждат бебета.... А другия..... на физиологията!!!! И дори ще се защитя с доказателство... Но.... през цялото време в Германия Момчил не спря да изпитва неудобства от физиологично естество - примерно в ден трети, във Фархант... той така и не успя да сдържи позивите на изключителния глад, който го подгони. Лошото е, че гонитбата включи нас..... Докато Момчил не си намери място, на което да седне и да яде, ни се усмихна, ни се възхити, ни се спря..... "Бягайте крачета, при германските кръчмета...."

.. И ние си припкахме след него...
Разбира се, след като човек се нахрани, усеща следващите повиквателни на организма си..... а те обикновено са канализирани в посоки - или му се доспива или му се.....

..... Та, ако не търчахме да търсим дръвчета за по-леката артилерия на отделителната система на Чил, то беше само защото за по-продуктивната част се налагаше да дирим нещо по-закътанко и по възможност с хартия!!! Едва ли скоро в съзнанието ми ще избледнее кроса, който "спретнахме" на крепостната стена на Ротембург.... сигурна съм, че минахме поне 2 километра в тръс, в тясното пространство на покритата пътечка на 10 метра височина, защото Чил просто..... трябваше да снесе!!!!
И едва ли бих го споменавала толкова.... ако не беше ясно доловимата разлика в удоволствията, които той изпитва при посещение на ...... исторически забележителности иииии футболни стадиони - мисля, че с нищо не можете да объркате щастливата усмивка пред Алинац Арена

и тоталното нещастие и непоносима умора след голямото обикаляне на Ротембург об дер Таубер

:
Към албума за ден 7 и 8 -
https://goo.gl/photos/uW1KDT1Etiw93SpAA" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен,
ден 1 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 105#p50951" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Мюнхен,
ден 2 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p50955" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Фархант и Линдерхоф,
ден 3 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51059" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Гармиш-Партенкирхен, Фюсен, Хьоеншвангау и Нойшванщайн,
ден 4 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51060" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ландсберг ам Лех, Хьохщетд, Нойбург,
ден 5 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 120#p51109" onclick="window.open(this.href);return false;
Германия - Ротембург об дер Таубер,
ден 6 -
http://forum.metsababa.net/viewtopic.ph ... 114#p51114" onclick="window.open(this.href);return false;