. Навън времето се чуди да вали ли, да трещи ли, да светка ли.... и накрая е едно голямо нищо :lol:. В Младост още не е закапало. Аз днес изкарах почти целия ден пред компа. Бях решила, ше ще пусна сайта, който правя от 2 месеца, поне пробно да върви. Наместо това го "счупих" тотално и сега ще го глася наново
. Поне този път "счупването" не е от незнание. Просто клиентът на късен етап ми каза, че ще иска и английска версия и това наложи преинсталиране на основните компоненти...., т.е. сега са в това състояние и версия, както бяха в ден първи от започването на работата 
. А ще трябва да създавам и по 2 версии на всички страници, менюта, форми за регистрации и т.н. - на английски и на български. Не мога да кажа, че съм се нещо ядосала от това развитие на нещата... По-скоро ми е дори още по-интересно дали ще мога да се справя... Яд ме е само, че няма да мога да се справя преди морето и срокът съвсем ще се удължи...Бела днес си дойде от лагера на Беклемето. Много е впечатлена. Само за това говори. :1140
Как е Алекс, Деска?
Ето на ТОВА му се вика СИНХРОНИЧНОСТ, Черко 
Та утре вечер къщата ще е отново пълна и разхвърляна и всичко ще си е по старому.Няколко дена със Симо бяхме като младоженци само дето за мой късмет съм неразположена 
И в този ред на мисли да попитам Нелката какво стана с нейната кола?
. И за по-напряко, ще минем и през Разград 
. Много обичам да пътувам. Особено пък, когато аз карам и с мен няма мърморещи я за скоростта, я за жегата, я за умората от пътя елементи 
..... как е възможно да не поемеш отговорност за нещо, което си поломил - в този случай човекът трябва да поеме отговорността от името на животното....... Аз съм просто сащисана, Цвети. Честно - не го разбирам..... Не знам какво да ти кажа...... Безумие.
Ние преди около 10 години имахме подобен проблем със старата семейна кола. Съседите до нас имаха остъкление на балкона и, тъй като сме последен етаж, остъклението им имаше и нещо като ламаринен покрив. Нито улук, нито нищо.През зимата като навали снега върху този "покрив", те не го чистеха, защото нямали как да го достигнат. То наиатина беше направено недостъпно. И, представете си опасността, една педя сняг през деня се рзмеква и разтопява леко, през нощта замръзва - за няколко дена ставаше монолитен леден блок с дебелина над 10 см. и с размери около 1х2 метра. Колко пъти им казвах, че това нещо, разположено на ламарина с лек наклон към улицата и надвиснало буквално над входа ни, може да убие човек... Нищо. Можеше да е моето дете, но можеше да е и тяхното. Те, обаче, не реагираха по никакъв начин. 
