Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Свобода на словото
Заключено
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Нелка, Ели, Ванче, много ви благодаря за пожеланията. Ние се счупихме от пътуване, бързане и празнуване. Днес изпратихме и гостите си, оправяхме след тях иииии стана време да поспим, защото утре....... е, утре е делник!

Нелка, едно от първите неща, които аз си спомням за твоята Вили беше как ти се справи с нейната пневмония без да даваш АБ - с изварен компрес. Не знам защо, но това е много ярък спомен - може би заради дързостта ти. Но навярно повече защото аз самата търсех пример да съм смела. :) Днес Вили е пълнолетна и сама изкарва парите си, мамините компреси са там някъде в миналото, оставили дълбок отпечатък в онзи момент и прехвърлящи мост към днешния ни ден..... Малко ми е носталгично. :???:

Ванче, не успях да вляза вчера и да честитя имения ден на твоя Гого, но си мислех, че името определя живота ни толкова, колкото и ние самите даваме живот на името - затова нека Гого расте и живее така, че винаги да е горд носител на тези 6 буквички Георги :).

Момичета, сега отивам да спя. Чувствам се изтощена. Обещавам утре пак да разкажа какво толкова бързахме тези дни :954 . А, междувременно, нямам нищо против да прочета за вашите празнично-почивни преживявания в това прекрасно време. :)
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Ванчето »

Здравейте!

Нели, благодаря ти за пожеланията! :923

Чери, благодаря и на теб! :923 Хич не се притеснявай, че не си писала на деня, в крайна сметка е важен жеста! :razz:

Ние започнахме (или поне така искахме) с празненствата от 5-ти май, когато мъжът ми имаше рожден ден. Но не ни се получи точно...
Закарахме децата на бг училище в 10,00ч. В 12,00 ч ми се обади учителката да ми каже, че Марти плаче от половин час, не могат да го успокоят и казва, че го боли ушенцето. Веднага отидохме, купихме ибупрофен, дадох му, но докато болката поутихне минаха още 40 мин в рев... На прибиране към вкъщи минахме през спешното, оказа се доста сериозен отит, причинен според лекаря от смяната на надморската височина (баротравма, не знам на български дали също се казва така, за първи път се сблъсквам с подобно нещо :???:). От тогава Марти е на АБ за 10 дни. До вчера си беше вкъщи. Във вторник следобяд започна да вдига бърза и висока температура, която за малко да ни изпрати пак в спешното през нощта, но в крайна сметка я овладяхме. За съжаление с ибупрофен и парацетамол... Положението беше критично. Но да чукам на дърво, мисля че ситуацията вече е под контрол, детето днес си беше и на училище. А АБ ще си го пием до понеделник.
Иначе имения ден на Гого мина добре, весело и както си му е редът - с агнешко :razz:. Почетохме празника за здраве и благоденствие! А подаръка, който Гого си избра беше книга, по-скоро енциклопедия за дивите животни. Доволна съм от избора му :razz:

Чери, пътуването наближава... :222
Радвам се, че ще спите в Алкала. Първоначално останах с впечатление, че е друго градче. Алкала
е супер добър избор, близо е до Гуадалахара, а също и до летището, нищо че този път мадридското летище няма да ти трябва. Само дано хотела да има собствен паркинг, защото иначе е доста трудно паркирането. Добро решение си взела и за придвижването от Барселона до Мадрид, наистина си е далече за кола. До колкото знам има някакви доста бързи влакове по тази дестинация, казват се АVE, но за съжаление не знам никакви други подробности за тях, само съм чувала, че са скъпички, но не знам точно колко. Ако искаш мога да разпитам и да проверя, просто на нас не ни се е налагало да ги ползваме. Друго, което ми идва на ума е да те предупредя, че масовия испанец никак не е на "ти" с английския, затова се запаси с повечко търпение :lol:. Мои приятели бяха срещнали големи трудности в опитите си да намерят някой, който говори англ. преди около година. Дано вие да имате по-голям късмет. Ако се наложи може да ми звъннеш на месенджъра, стига да мога ще ти помогна. Всъщност, ще имаш ли тук постоянна връзка с интернет или евентуално само в хотела? Друго, което се сещам да ти кажа е, да не превишаваш максималната разрешена скорост по пътищата, защото с испанските полицаи не можеш да се разбереш... Знам го от личен опит, макър проблема в моя случай да не беше превишена скорост.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша.

До скороо...!
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Нели »

Здравейте, момичета!

Днес само наминавам да се "обадя". При нас настроението вече започва да е в посока абитуриентския бал на Вили. Вчера имаха тържествено връчване на немските зикови дипломи. Много хубаво се получи, а и Вили беше много красива. Аз не разбрах много кой какво казва, защото всичко беше на немски, но основното е ясно.

Сиренце, как е при вас с абитуриентката?
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от ellis_stoyanova »

Здравейте,момичета!
Къде сте всички?Напоследък никакви ви няма?Какви ги творите?Рано е още за отпуски :954 :954 :954
При нас няма кой знае какво.Чакам с нетърпение края на учебната година,за да си починем.Аз и децата от цялото напрегнато ежедневие..просто така да ни е лятно.Дори на моменти имам чувство,че когато децата излязат почивка и аз започвам ваканцията :1062 :1062 :1062 .
Аз последните дни съм обзета от много странни мисли...около Боян,който изчезна в Хималаите.Никога не съм била привърженик на екстремните спортове,нито разбирам хората,които го правят.Просто това не е моя мироглед.Това обаче не ми пречи по никакъв начин да ми е мъчно и да тъжа за него(да защото смятам,че вече едва ли има надежда да бъде открит...жив).Първите няколко дни все се надявах да ми изскочи някоя добра новина,но положението стана доста отчайващо.И за мен е много неразбираемо и някак се чувствам бясна на целия свят как може в 21в с тези технологии и мега-машини,които се изобретяват толкова много дни да не се открие един човек,който най-вероятно се е борил за живота си до последно???Как???Покрай тази история изчетох множество материали по темата,оказа се,че нито терена,нито климатичните условия там са добри и буквално са зарязвани хора да умират там,просто защото ако тръгнеш да ги спасяваш умираш и ти.А е толкова жалко....И все пак малкото пламъче надежда е там....далеко,в Хималаите,че едно сърце все още бие и чака...за да се прибере у дома :1134
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от dexter »

ellis_stoyanova написа: Аз последните дни съм обзета от много странни мисли...около Боян,който изчезна в Хималаите.
Елис, колкото и клиширано да ти прозвучи, такива случаи показват, че хората не могат да се борят с природата и да побеждават всеки път. Каквито и технологии да имаме, все още сме малки мравки, които, макар и в скоро време да си докарат собственото си унищожение, не могат да се сравнят с природната стихия. Просто няма начин и според мен това трябва да ни наведе на друг вид размисли и доста повече смирение. Алпинистите не са като обикновените хора, казвам го, защото за година и половина тренирах скално катерени и съвсем малко имах досег с няколко такива. Те много добре знаят къде отиват и какъв риск поемат, знаят, че всяка крачка, всяка грешка, всяко подценяване на планината, всяка арогантност от тяхна страна може да им струва живота. А до колкото съм чувала, Хималаите не могат да се сравнят с абсолютно нищо познато. Там всяка малка грешчица там се плаща ужасно скъпо. Доказали са го много смелчаци, включително Христо Проданов. Той е от Карлово (от където съм и аз) и макар да бях дете когато той изчезна, чух и запомних много от нещата, които се говореха тогава. И не само официалните. Много е вдъхновяващо, когато хората побеждават собствените си ограничения и природата, но на един спечелил битката има поне 10, които са я загубили. И съм убедена, че всеки, който тръгва към Хималаите, знае какъв риск поема. Мъчно ми е за Боян Петров, но честно казано, не съм никак изненадана от резултатите по издирването му. Не че не се полагат усилия, но там нещата седят по много различен начин.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Здравейте, момичета........ И аз се включвам в минорното настроение заради Боян Петров. Честно си казвам - толкова ми е мъчно, че ми иде да ревна. Ако някой ме накара да дам пример за ЛИЧНОСТ, за ЧОВЕК, за ДОБЛЕСТ, КУРАЖ, СМЕЛОСТ... няма да бъда много словоохотлива. Ама никак. Но Боян Петров можех веднага да посоча. Имах възможност да слушам негова лекция. Имах възможност и да му кажа в очите как един от слайдовете на презентацията му е твърде сексистки и никак не звучи добре. Той имаше време както да ми се ядоса, така и да се амбицира.... не да ме убеди в правотата си, а да ми покаже, че всичко опира до това как решаваш да прекараш живота си - в примирение, че всичко е предрешено, или.... в борба дори с невъзможното. И затова не смятам, че е самонадеян. Затова не смятам, че е арогантен, тръгвайки за Хималаите, решен докрай да остане верен на собствения си стил. Не смятам, че е сгрешил. Боян винаги правеше това, което може най-добре - катереше планини и слава Богу не обясняваше на останалите колко НЕ са прави, самонадеяни и арогантни....

Моето поколение израстна с една рана в сърцето - Христо Проданов. Комунистите умееха да градят култ към личноста. В 90% от случаите към други комунисти, нашите "вождове". Но в останалите десет процента се "отцедиха" личности като Проданов, Чирков, Георги Иванов, Николай Хайтов, Емил Димитров и т.н. В моето поколение името на Христо Проданов е гравирало думата "болка", независимо колко противоречива личност е бил. Не вярвах, че в един живот, в моя кратък живот ще има още една такава рана......

Не ми се пише нищо друго. Добре сме вкъщи. Момчил пак замина за Швейцария днес - в командировка. Вчера беше доста спортен ден за мен - гледах първо мача на Коки, после бях да гледам художествена гимнастика - тази седмица се провежда най-силното българско първенство - държавното първенство в категория ЕЛИТ (най-високата категория гимнастички). Днес ходих на лекции, после да гледам финалите на държавното първенство..... Едно такова ми е никакво в момента. Дано не съм ви предала много от това настроение.

Спокойна вечер, момичета.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от ellis_stoyanova »

Аз смятам,че едва ли има човек в България,неподвластен на темата за Боян-едни го оплюват,други тъжат за него и няма как да подминеш тази човешка съдба.Не искам да приема,че ще остане някъде там,не мога да го обясня,но юи е безумно мъчно....
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

ellis_stoyanova написа:Аз смятам,че едва ли има човек в България,неподвластен на темата за Боян-едни го оплюват,други тъжат за него и няма как да подминеш тази човешка съдба.Не искам да приема,че ще остане някъде там,не мога да го обясня,но юи е безумно мъчно....
Елисче, това, което се случва с Боян и хората, които го "търсят" по форуми и социални мрежи (търсят в смисъл търсят и чакат информация от спасителните екипи) е феномен за България. Имам чувсвтото, че в лицето, в личността на Боян всички виждаме своята загубена ВЯРА. Вяра в силата ни като общество, вяра в героизма и нуждата от герои в съвремието ни, вяра в това, че не е необходимо да бягаш от реалността зад напудрените и оцветени в розово облаци от фрази като "позитивно мислене", "вътрешна трансформация", "преминаване на ново енергийно ниво" и т.н. В своята същност българите искаме да бъдем естествени, нормални, здраво стъпили на земята, но когато това стане трудно до невъзможност, бягаме панически. Не, всъщност панически защитаваме бягството си и се оправдаваме до безкрай. Или..... мълчим и не обръщаме внимание на злободневното, на онова, което е реално..... Е, Боян, не се държеше така, не живееше така. Той се пребори с рака и не мълча като гъз за това колко е опасна тази болест и как ти отнема достойнството. Боян живееше с диабета и от тази тема не бягаше. Боян преживя 2 катастрофи и отново го нямаше мълчанието. Боян се бореше за запазване на растителното и животинското царство в Кресненското дефиле, за Пирин, за Княжево, за Витоша... не защото беше позитивен, а защото виждаше, че само с позиция и реални действия може да се случи нещо. Боян не ходеше по семинари да прави шоута, да се хили като тиква и да обяснява на другите как надеждата им идва щом си купят книгата му. Боян разказваше за това как се калява смелост - не с приказки, а с действия. Не с криене зад фалшиви фрази, а със сетни стъпки в дълбокия сняг. При него нямаше такова нещо да си "окопава вътрешната градинка" пък след това да се ангажира обществено. Боян приемаше, че е абсолютен бодил като характер и вместо да си кастри бодлите, ги насочваше там, където щяха да бъдат полезни. Как можа точно той да изчезне?!

Да ви кажа - още ми е минорно. Тези дни ми е тотално тъпо, тотално изгубено, самотно..... Виждам и разбирам фактите за ситуацията в Хималаите и отказвам да я приема... Сякаш нямам вече сили за поредната разбита вяра....
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Kleo »

Написано от Марти Иванова на 8 май - взето от Фейсбук оттук:

Помня как играехме като деца на Витоша със Силвия. Дъщерята на Христо Проданов. Изпитвах едно страхопочитание и неразбиране към подвига на баща й. И разбира се - дълбоко състрадавах за тази ненавременна загуба...
Днес страхопочитанието още е тук. Нивото на разбиране - може би една степен напред. Изписаха се толкова контрастни мнения за Боян Петров, че чак ме досрамява да ги чета. Днес всеки който има някакво мнение, може да си го развее пред света. Мнението де. А Боян и близките му са в една друга вселена...

Играта на живот и смърт винаги завършва по един и същ начин. Само времето е различно. Стомната може да оцелее дори повече от три пъти. И накрая неминуемо се чупи, трагично. Чудя се - какво ли мотивира тази лудост? Да се стремиш към непокорните, опасни върхове, толкова извисени над лудия свят, че сякаш са част от други светове? Все повече и повече, независимо от очевидните смъртни опасности, независимо, че знаеш, че всяка мисия може да ти е за последно? Може би е същата магия, която те дърпа напред в морето, още едно загребване, още едно, още малко, далече от глъчта и шумотевицата, далеч от другите, още малко по-навътре в омайващите води, в този тих, вълшебен, непознат свят, в който си само ти и природната стихия...

Какво ли е чувството да застанеш отгоре, на върха, над нивото на облаците дори, за пореден път триумфиращо оцелял въпреки всички нечовешки предизвикателства? Да погледнеш света отгоре, да чуваш кръвта бушуваща в ушите ти, да усетиш замайването и да чуеш може би онзи глас, който проговаря само там.. горе? Трябва да е изумително опияняващо и пристрастяващо, за да те тегли отново и отново, напук на всички опасности, напук на всичко което лежи под теб.. в Долната Земя.

И неминуемо идва онзи момент, когато този зов е толкова опияняващ и заглушаващ всичко останало, че се поддаваш... и се отддаваш... и оставаш. Или пък може би продължаваш - още по-нависоко, към следващия връх, вече извън света на материята... Знам със сигурност, че една част от теб взема това решение напълно съзнателно.

Колко от вас са имали някога чувството, че не принадлежат на този свят? Че тук порядките са ви чужди, неразбираеми, груби, недомислени? Че сякаш сте попаднали тук погрешка? Че не се вписвате, че искате да избягате, да се скриете? Че трябва да има и нещо друго, нещо което търсите неуморно?

Да... знам.

Ами, какво ако Боян и тези като него са намерили своя начин да търсят? Себе си, света, нещо извън него, или друго?
Смел начин. Можем просто да се смирим и притихнем. И да изпратим частички от своето уважение, признателност за сторените дела, приемане, разбиране и любов.

Накъдето и да си поел, Бояне... накъдето и да води пътят ти - нека е осветен от искриците любов. И дано на този пореден връх си намерил това за което сърцето ти копнее.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от dexter »

От вчера съм замислена над новината, че правителството се опитва да ограничи рекламите на хазарта. Най-вече съм замислена и леко удивена, че подобно нещо изобщо е хрумнал на някого в Министерски съвет, понеже мнението ми за политиците е някъде в безкрайността на отрицателната скала. Чак не ми се вярва, че нещо толкова разумно излиза от наш, роден политик! Което пък ме навежда на мисълта, че само се предлага, но няма никакъв начин да стане и само се трупат точки за инициатива :). Но това мнение отразява вижданията ми по темата на 100%, затова го споделят:

http://www.ploshtadslaveikov.com/da-lot ... fantaziya/
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

dexter написа:От вчера съм замислена над новината, че правителството се опитва да ограничи рекламите на хазарта.
И как да се зарадвам на тази новина, Декс, като същото това правителство в лицето на Валери Симеонов обмисля да върне тютюнопушенето в заведенията?!?!?!?!? За мен е най-добре това правителство да си ходи. Местната власт - също.

Ха, здравейте :954 . Как сте, момичета?! При мен най-сетне "просветна" - тези дни бях истински изтощена покрай трагедията с Боян Петров. Имам обяснение лично за мен защо така я приех, но нямам обяснение защо десетки хиляди българи се почувстваха също по този начин. Ще цитирам само 2 коментара към последния пост на Радослава Ненова - жената на Боян:
Не познавах Боян Петров и не съм се интересувала много от него. Може би защото алпинизма не е моята мечта. Но когато изчезна, сякаш нещо вътре ме жегна. Не слушам новини, не следя репортажите за загинали по пътищата, за драми и трагедии. Когато не мога да помогна, гледам да се абстрахирам. Но тук не можах. Не ми даваше покой мисълта. Ставах сутрин и веднага почвах да ровя в Гугъл за новини с надеждата, че ще прочета добрите вести. Вълнувах се, чаках, накрая плаках и през цялото време не можех да си обясня защо. Та аз не познавам този човек, не се интересувам от алпинизъм, не мога да си представя какъв е този избор да си горе, в битка за живота си, но не мога да го упрекна. Само възхищение! Толкова лично ме засегна тази трагедия, сякаш ми е близък човек, сякаш винаги съм го познавала. Не мога да гледам на него в минало време.
точно това се случи с мен и с други около мен. Една позната ми сподели дори, че не го е чувала преди това, но като изчезнал и дълбоко я е засегнало. Не можела да спи, мира нямала. Уникален просто!
Е, Боян вече е легенда. This is the end, както каза Кирил Петков - член на неговия екип, който вчера сложи край на спасителната мисия... Но Боян сложи началото на няколко прецедента и мисля, че тепърва предстои да прави нови пътеки - с духа си, който накара всички тези стотици хиляди българи да плачат със сълзи на очите за него. Тази наша малка България имаше, спешно имаше нужда от герой като него. Лошото - получи го мъртъв.... Така ми се искаше чудесата да се случват......

Деска, ще ти призная искрено - вчера почти се подразних на споделения от теб в предходното мнение пост от фейсбук на някоя си Марти Иванова. Прости ми, но..... не искам Марти Иванова, не искам общи приказки (макар че Марти пише доста лично), за мен щеше да бъде ценно да видя твоето лично мнение, но уви - ти отново се скри зад новата си самоличност. Какво в този случай ти попречи да бъдеш себе си?!

Друго около мен - Момчил утре се прибира от Швейца. Аз се научих доста добре да се справям с всичко вкъщи сама. Вярно е - забравям като луда. Всичко забравям. Дори забравям и къде си записвам, за да не забравя :1062 :1062 . Мисля, че напрежението ми идва в повече. Днес бях на последния мач на Коки за сезон 2017-2018. Слава Богу, биха и дори Коки вкара гол. След мача с него се прибрахме, обядвахме и единственото, което можах да направя, е да се опъна на дивана и........ да заспя. И заспах... чувствах се мега изтощена.

На Бела ѝ предстоят 2 състезания другата седмица - на 24-и е състезание, организирано от нейния клуб. След това отиваме в Бургас, но още не знам на коя дата ще е тяхното участие там - 25, 25 или 27?! Предстои да разбера. Щеше ми се да е на 25-и, за да можем после да идем при майка за 2 дена, но... още нищо не се знае. Понеделник Коки има имен ден...... планове засега няма. Той има някакви идеи, но като се върне Момчил ще уточним. Слава Богу, поне това, че му наближава имения ден не успях да забравя :1069 :1069 .

Ванче, аз смених програмата за Гуадалахарата. Наложи се, защото никак не ми се шофираше 6 часа от Барса до Мадрид, а влаковете, освен, че се скъпи, също отнемат над 3 часа в едната посока.... И в крайна сметка смених полета - ще летим и ще се връщаме от Мадрид. Добавих още една нощувка в хотела в Алакала и по този начин там ще сме от 30-и май, сряда. НА този ден късно вечерта кацаме в Мадрид, вземаме си колата под наем и право към Анкала - на другия ден 31-и още нямаме точни планове, макар приятелите ни вече да са също там, но...... това зависи и от вашите възможности да пътувате, за да се видим, така че ми пиши за кой ден ще имаш възможност. :954

Елисче, виж на каква обявя за Горна попаднах: http://times.bg/news/view/46934/%d0%b7% ... %b0-%d0%bc" onclick="window.open(this.href);return false;. Ще записваш ли мацките?! :)

Нелка, какво се случва с абитуриентката?!

Засега чао от мен.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Заключено