Нели написа: ↑14 Фев 2020, 00:41
Привет от чудната Флоренция! Не зная какво да ви кажа, аз просто съм без думи. Всъщност просто съм влюбена! В град, в език, в култура. В един момент ми идеше да ревна.
Бяхме в Галерия Уфици, точно пред "Раждането на Венера" на Ботичели. От 12-13 годишна чета за тази картина какъв шедьовър е и повече от 30 години така и не разбрах защо. Винаги ми се е струвала почти грозна. До вчера, когато я видях на живо. И веднага разбрах, по-скоро усетих. Тя е абсолютно великолепна, но не и на снимки.
В този момент в галерията влезе учителка с деца, цял клас 7-8 годишни. Застанаха пред "Пролет" на Ботичели и учителката им я показа с хубави обяснения кой какъв е и какво олицетворява. Да, вече разбирам повечето неща на италиански. После отидоха при "Раждането на Венера" и ми се дорева буквално. Не за друго, Ами си представих какво е да си дете и да растеш тук, сред всичко това, което е Флоренция. Целият европейски Ренесанс буквално е роден тук и е отгледан от Медичите и тези деца просто могат да се докоснат до всичко както дойдат с учителката си. А за нас това е толкова специално и трудно достижимо! Виолета мечтаеше за този момент от осми клас, подарих ѝ това пътуване като нещо много специално за 20-тия ѝ рожден ден, не взехме Ани, защото това все пак трябваше да бъде личен подарък за Вили... И в този момент почти се разплаках...
Нелка, тия дни само рева.... и то само от дълбоки човешки емоции, които нямат нищо общо с тъга или мъка..... И ето.... връщам се към твоя пост.... и пак... и на мен ми се дорева. Знам къде си била, знам какво представлява галерията, но с твоя разказ я усетих като теб... Когато аз гледах тази картина... не се разчувствах така, както сега, прочитайки те.... Да..., права си за децата, които израстват с това изкуство, с тази история, с тази нагласа, че всичко това е заобикяляща за тя среда.... А ние чакахме да пътуваме толкова дълго......
Флоренция е моят любим град от всичките ни митарствания из Европата.... ОБОЖАВАМ ГО!!! Има нещо в него..... особено през този сезон, когато все пак няма толкова много туристи... и в Арно, също... в цвета ѝ.... Два пъти вече съм лежала върху паветата, директно върху паветата, с които е постлана пиацата пред палацо Пити..... Няма такова удоволствие... не знам защо.... но няма.
Аз със сигурност съм изпуснала да прочета и съм забравила - колко дневна ви е екскурзията до Италия?! И мога само да си представя как се чустваш, разбирайки вече езика на заобикалящите те хора.....

Май вече си готова да живееш в Италия или бъркам?
Цветушка, добре се завърнала.... много хора ни нямаше за по много време тук... някои с години, аз самата почти 3 месеца не бях писала, чела и т.н. Времето няма никакво значение..... никакво..... само усещането и потребността. Да "избълваш" всичко.. няма такова нещо

.... И аз бълвам, и крещя, и рева и се оплаквам... ами понякога ми е МЕГА тежко.... и не мога да се справя сама.....
Цони, а как така ти изследва антителата си?! Какво наложи това изследване? И... дали пък да не го повториш ли?! Как така без да имаш симптоми ще пиеш лекарства?! Че Хашимотото да не се лекува чрез ваксинация?! Защото... на мен на такова ми прилича "лечението", което ти е изписано..... Все си мисля, че... едно такова сериозно състояние на организма трябва да има признаци - поне някакви...
Оставям ви момичета. Спи ми се.... до утре! Лека нощ на всички ви - дано да сънуваме хубави неща, защото те съществуват - знам го със сигурност.