МЯСТО за сладки разговори през 2020

[cchery]

и реших да се вясна тук да ви драсна 2-3 реда и да ви питам как сте

Деска, на въпроса ти...... в момента сме в с. Радуил (над Костенец) в къща за гости с още 2 приятелски семейства - заедно ходим и на море. Това ни е първо излизане от София за тази година..... и не знам за колко още месеца назад.... По принцип последните години ходим извън града повече лятно време, заради спортните ангажименти на Коко и Бела през учебно време...., а сега към това се добави и извънредното положение. Та ето ни - в подножието на източна Рила... при радуилския боб.... Направих вече капрезето, джоланът го опекохме от нас, а тук във фурната печем пресни картофки с розмарин.... имаме узо и хубава чешка бира.

Та ние сме добре.

Днес Коки имаха участие в традиционния за горните класове на тяхното училище ТУЕС фест - на него учениците от 11 и 12 клас представят свои иновативни проекти в областта на компютърните мрежи, роботиката, софтуера и още нещо, което забравих. Коки и още двама негови съученика работиха в екип и представиха бастун за незрящи.

https://tuesfest.bg/projects/16?fbclid= ... kkbb3wD1x8

Специални благодарности на Деси, която помолих и се включи наживо във виртуалната стая, в която бяха Коки и съучениците му - нейна работа в центъра за незрящи в София в моите очи я правеше много подходящ събеседник за разговор с тези трима подрастващи, бъдещи специалисти....... и Деси, точно така се получи. Момчетата са много ентусиазирани. Пак ти благодаря!

Относно това, че си много уморена тази седмица - предвид онова, което си вършила....., направо ти се чудя че си спала едва 2 часа..... Аз сигурно до сутринта бих откарала.... Дано да успееш да си починеш съботно-неделно.

Аз сега ставам и отивам да видя какво се случва на барбекюто - очакваме да ядем, все пак, тази вечер .

[Kleo]

Черко, по време на сутрешната ни понеделнишка оперативка днес споделих подробно за момчетата от ТУЕС и нашият екип ги кани на живо в нашия Център да се запознаят с "истински" незрящи и да чуят конкретни препоръки и съвети от тях. Поканата е и от нашия директор /напълно сляп мъж на 46 години, семеен, с две деца/, и от целия ни колектив. Ще държим връзка занапред, мисля, че можем да си бъдем взаимно полезни. И кажи на Коси, че в рехабилитационния ни център работят цели трима IT-специалисти, всичките напълно незрящи и много ценни като личности и присъствие. Та са добре дошли, да знаеш. Стана ни хубаво сутринта, че млади хора в България са се сетили за хора без зрение. Така че благодарността и радостта са напълно наши. Хубав ден на всички!

[ellis_stoyanova]

Привет,момичета!
Как сте днес!
Ани,браво на Коки,вчера веднага гласувах,дано имат успех!!!
Аз какво да ви кажа,хем нищо ми няма...хем ми е никакво.Както ви казах,започнах да лекувам анемия,жилязото ми беше паднало на 4.9 при мин стойност 6,за хемоглобина...и другите параметри- не ми се говори,сякаш съм пред умирачка,така ги гледатестествено,личната ми изписа само железен препарат(от койго ми се гади от 3 дни),лансопрол и едвам я измолих да ми предпише Б12 на инжекции,по препоръка на сестрата,която ми взе кръв.Позната ми е и каза, че не е добре положението и по добре дирещтно на хематолаг да ходя,за който личната,разбира се хич не ме отрази.От тук насетне,каквото дойде.Бия през ден б12,имам още 2 ампули,някак ме всигнаха,имам повече енергия,някак приповдигна ми се духа,нж ме се гади от тъпото желязо.
Деска,между другото,много от депресиите се дължат липсата на този вит б12.Започнах са чета и 1 книга,в която се казва че трабва да е над 500 единици за да се избегнат много здравословни проблеми,а тук с 200 ти казват добре си....Преди време ми бяха споменали за вид таласемия,която е възможно да имам,но всичко трябва да се изследва и потвърди-а е свързано с време и финанси,тъй като личната няма са се трогне от моите опасения.Факта е,че преди 2 години,когато лежах с пневмония ,изследванията ми пак бяха зле и тогава няма да забравя една позната,старша сестра на отделението,в което лежах тича при мен и ми вика,спокойно нямаш раквикам,какъв рак,аз съм с пневмония и тя се усети,че никой нищо не ми е казал и млъкна.След няколко дни я разпитах и тя ми обясни,че на пръв поглед изследвонията ми били много зле,но имало хиляди причини за това и да се консултирам с хематолог,аз разбира се отложих нещата..та чак до сега. И сега не ми се занимава,защото знам,че нямам тази болест,но ако не лекувам това,което ме мъчи,в даден момент...не се знае.Ама като знам цялата лекарска хамалогия-върви тук-върви там....и хич не ми си почва дажеС храна и добавки-не става,пробвам вече години наред,хемоглобина ми стига най-много 107
Та такива работи,наоплаквах се,ама няма с кой,децата не знаят,майка и тя,само Боби,ама той си е мъж...колежките и те са наясно,но на 1 сина и е с таласемия и все ми обяснява как нищо ми няма и така се живее,е да ама неговото желязо не пада под 6 и не е скапан още докато отвори сутрин очи.
И на погачата на бебка няма да можем да си отидем,по няколко причини,но и това ще мине.Някак исках просто да сменя обстановката,ама уви

[Нели]

Здравейте, момичета!

Най-напред искам да поздравя Коко за чудесните идеи и въобще за нещата, с които се занимава. Едно голямо БРАВО! И друг път съм го казвала, но ще го кажа и сега - тези деца ме карат да се гордея с тях (нищо, че не са мои) и ме изпълват с надежда.

Иска ми се да ви разкажа случка с Ани буквално от преди малко. Не защото засяга Ани, а защото засяга образованието изобщо.

Преди повече от седмица с Ани търсихме книги по физика из домашната ни библиотека, четохме за трите закона на Нютон, аз ѝ ги обяснявах и ѝ разказвах как и за какви заслуги е получил титлата "сър" (не е заради откритията в областта на физиката). Ани ми разказа как всъщност аз съм ѝ обяснила закона за инерцията когато е била в детската градина и сме се возили в тролея, просто тогава не сме споменавали Нютон. Тролеят рязко спрял, някои хора почти паднали, а аз съм положила основите на интереса ѝ към физиката като съм ѝ обяснила какво е инерция. Аз не помня тази случка, но тя очевидно - да.

Всичко това го правихме, защото Ани имаше задание по информационни технологии да направи презентация за някоя известна историческа личност и защо е известна. Презентацията стана хубава според мен (Ани си я направи сама, аз само я погледнах) и детето я изпрати още същия ден.

Днес, по време на последния час за учебната година по информационни технологии, учителката каза: "Анна Богданова не ми е изпратила презентация и ще ѝ пиша двойка". Ани настоя, че я е изпратила. Аз погледнах в системата им за електронно обучение, заданието е маркирано като изпратено. Учителката настоя, че нищо не е изпратено и ѝ даде срок от три минути да го изпрати другаде. Ани изпълни и това условие, леко разтревожена, но общо взето спокойна, знаейки, че работа ѝ е направена и е хубава. Учителката погледна презентацията за по-малко от минута, каза "Да, но нямаш анимация, нито един елемент не се движи!" и ѝ остави петица за срока.
Добрата новина е, че ѝ писа шест за годината (а тези оценки формират бала за кандидатстване за гимназия след седми клас). След това Ани , вече разстроена, погледна още веднъж как е формулирано заданието - имаше изисквания за брой слайдове, за шрифт, за изображения, за фон, но не и за анимирани обекти.

Нима цялата идея на образованието е сведена до анимирани картинки и пресмятане на бала за кандидатстване? А Нютон, а законите на Нютон, а физиката, а разбирането за света и законите на Вселената? Да, зная, че предметът не е физика, а информационни технологии, но все пак...
Вече сериозно започвам да мисля, че ако училището не отнемаше толкова много от времето на децата, щях да мога да науча моите на повече смислени неща.

[Kleo]

Нели написа:

"... Вече сериозно започвам да мисля, че ако училището не отнемаше толкова много от времето на децата, щях да мога да науча моите на повече смислени неща."

А аз съм убедена в това, и то отдавна. Макар и учителка, виждам колко много грешки се правят. И от колеги, и е заложено в самата образователна система.

[Нели]

Елис, тази твоя анемия не е за пренебрегване. Не зная личната ти лекарка защо така отгоре-отгоре се отнася (поне аз с такова впечатление оставам). Дали да не вземаш Ferrum metallicum 9 CH по 5 гранулки на ден? Малко наизуст говоря, че нямам време сега да правя справки по книгите, но все пак си е съвсем по темата. Вероятно и един Герисан няма да ти навреди.
Непременно иди на хематолог обаче и после пиши как са нещата!

[Kleo]

Присъединявам се към мнението на Нелката /въпреки че не разбирам много-много/, успех и здраве и от мен, Елисче!

[ellis_stoyanova]

Нелка,безкрайно разочароващо е отношението на учителите към труда на децата,вече започна и на мен да ми писва.Еднж време дори и да не знаехме целия материал от-до,учителя оценяваше и старанието,което ученика полагаше за самата подготовка.И да,представям си колко е разочаровано дете,въпреки знанията,които има, само защото не е изпълнило нещо,което учителя си е мислил,че е добре да съдържа презентацията,повтарям-МИСЛИЛ
За герисана и ферум металикум и аз си мислих,отворих дебелите тефтери,още от часът на мама си вписвам разни схемички и се подсетих за тях,но все пак хематолога не отпада.Дано не е толково "ентусиазиран",колкото личната,че ще ги нагреба с лопата и....Благодаря за съветите
Момичета,много ми е тъжно,защото покрай всичко това се оказа,че и баща ми има разни финансови проблеми,които косвено засягат и мен,а изход от ситуацията не виждам...вярвате ли ми,че понякога ми се иска да легна и да не се събуждам въобще,цял живот се боря с проблемите на другите,бях малка когато майка ми получи първия инсулт,всяка вечер се молех Господ да не ми я взима,беше ве страх,че ако я ядосам ще умре и се стараех да съм най-доброто дете.После баща ми се пропи-започнаха скандали всяка вечер.Излизах за да не ги слушам.След това срещнах Боби,децата все хубави неща,но точно тогава бяхме вече по квартири и все без пари,което пак ме съсипваше.Сега си дойдохме в Горна,уж да сме се вкъщи,уж покрай наще,но баща ми затъва все повече финансово-има фирма,а това начинание в БГ е доста натоварващо от към съотношение приход-разход.И сега отново се чувствам на ръба на скалата и се чудя дали да скоча и всичко да свърши или да продължавам да драпам по нея и да се подкопавам сама....не мога да повярвам....знам,че всеки има трудни моменти,но при мен те не спират....никога

[ellis_stoyanova]

Обичам да стана сутрин,много рано,тогава,когато целият град спи.Въздуха е все още прохладен,а с изгряващото слънце се усеща топлината.Чувам птиците и нищо друго.Вятъра леко поклаща листата на лозата и цари спокойствие....След час вече всичко е различно...

[Kleo]

Обичам да стана сутрин,много рано,тогава,когато целият град спи.Въздуха е все още прохладен,а с изгряващото слънце се усеща топлината.Чувам птиците и нищо друго.Вятъра леко поклаща листата на лозата и цари спокойствие....След час вече всичко е различно...

Добре, че този твой пост дойде СЛЕД предходния ти, че тъкмо се бях сериозно уплашила за теб момиче, не си сама Всеки е с неговите си лични битки и борби... важното е, ако може, да не се превръщат във войни... Прегръщам те, с теб съм, Елисче Ти си много силна, ще се справиш и ще устоиш и този път. Бъди като тръстиките обаче, не като дъбовете... лекичко се огъвай, но никога не се пречупвай

Относно много ранните часове, в момента чета две книги, които са на път да променЯт завинаги ежедневието ми, а именно: "Чудото в 5 сутринта" - Джеф Сандърс и "Клуб 5 сутринта. Грабни утрото. Извиси живота си." - Робин Шарма. Видях, че и във Фейсбук има такава група или групи, за фенове на тази ежедневна практика, този житейски подход, да ставаш рано, още преди изгрев слънце дори, и да се възползваш максимално от тези тихи часове, в които можеш да бъдеш ти самият и които достойно можеш да оползотвориш

[ellis_stoyanova]

Деска, благодаря за подкрепата,просто имах нужда да споделя,всеки път си казвам и това ще мине,но идва друго и трето и пето,а аз не успявам да се противопоставя.Най-лошото е,че усещам как и тялото ми реагира и с всяка изминала година ми става все по-трудно..а не искам да е така
Да...сутрин в 5 е прекрасно,обичам да си поспивам,но едни от най-запомнящите ми моменти са,когато стана рано на село и всичко спи.Чувам петела,който започва да кукурига в съседния двор,дори птичките по дърветата все още спят.Усещам мириса на тревата,в далечината чувам машината,с която доят кравите в мандрата...и и толкова спокойно,че се размазваш с чаша кафе и просто слушаш и наблюдаваш..