Здравейте мили дами.
Харесва ми да съм тук с вас и ще ви кажа защо. Защото всяка една от вас изразява своите чувства и емоции по свой собствен начин. Нещо, което е напълно естествено, разбира се. Нещо, което на мен дълги години ми беше адски трудно, защото аз съм различна от майка си, сестра си, различна от баща си, различна съм от другите хора, различна съм от съпруга си. Дълги години се чувствах неразбрана, отхвърлена, изолирана дори. Изолирана, защото аз го позволих, аз избрах да се изолирам, не изказвах собствено мнение, по-скоро криех мнението си, за да не бъда отхвърлена, отхвърлена от семейството си. Обаче стигнах точно до този момент. В желанието си да бъда приета, да бъда добра, да отговарям на изискванията на хората загубих себе си. Не ми беше добре да живея по този начин. Исках да избера да бъда добър човек, разстройвах се от различното мнение на другите, не можех да изразявам себе си, за да не бъда отхвърлена и загубих себе си, своята идентичност. Това се пренесе и извън семейството ми. В един момент се усетих, че нещо не е както трябва. Бях толкова безлична, не можех сама себе си да понасям. Сринах се. Не ми харесваше да живея по този начин, та аз толкова обичам да общувам с хората. И така стигнах до заключението, че на първо място трябва да се приема и да се заобичам и да отстоявам своето мнение. В крайна сметка всеки има право на собствено мнение. Казвам това, не защото вие не го знаете, ами защото искам да си го затвърдя за себе си. Започнах по свой си начин да отстоявам своето мнение в семейството ми, естествено бях и продължавам да бъда много внимателна с тях, защото те са закоравели песимисти, винаги когато съм на различно мнение те се затварят към мен, но на първо място показах на себе си, че ако искам да уважават моето мнение, да ме виждат и чуват, трябва да извикам, да кажа, да покажа какво мисля, за да бъда чута. Минах през доста трудни моменти, но не зная как просто за себе си бях наясно, че е нормално всички хора да бъдем различни, да имаме собствено мнение, което да бъде различно от това на другите. Това е нещо, което винаги съм знаела за себе си, но моето семейство най-близките ми хора сестра ми и майка ми изглежда не го знаеха (татко почина преди три години, а за съпругът ми ще говоря по-нататък), защото всеки път, когато имах различно мнение от тяхното, бивах отхвърлена. Аз обичам безкрайно майка си и сестра си, започнах да им го показвам, започнах да им го казвам. Майка ми и сестра ми са от хората, които не показват и казват много своите чувства. Това обаче не важи за мен. Думите "обичам те", "липсваш ми" често са в моя речник. Преминах през много труден момент, близо година не се чувах и виждах със сестра си, защото изля една супа върху главата на детето ми, тъй като то не пожела да я изяде, аз вдигнах грандиозен скандал, чуха ме в доста голям периметър. Това беше за първи път в живота ми, казах нещата които толкова дълги години бях премълчавала, но това отпуши скапаните ми комплекси, че аз не съм достатъчно добра, че не трябва да изказвам мнение, за да не бъда отхвърлена. Да, имам си собствено мнение и хората които истински ме обичат, трябва да го знаят. Не искам от никого да споделя моето мнение, да бъде съгласен с него, но искам да мога да го изразявам. Няма нищо по естествено от това в крайна сметка. Същото важи и за колеги и приятели. Същото важи и за децата ми. Не смятам, че трябва да спрем да общуваме, да се обичаме, да бъдем едно семейство. Не смятам че трябва да разваляме приятелства заради това, че всички ние имаме различно мнение по дадени въпроси. Това е толкова естествено.
И нещо друго искам да ви споделя, покрай престоя на мама в болницата (тя все още е там) отново със сестра ми стигнахме до конфликт. Тук обаче дъщеря ми беше свидетел, която ме накара да сменя гледната точка по отношение на леля и. Направих го и нещата се обърнаха. Промених мнението си, просто как ми светна пред очите, как ми олекна. Ще ви кажа само това, от както мама е в болницата, аз съм ходила само веднъж, знаете че бях14 дни под карантина. Но от близо седмица не съм вече под карантина и пак само сестра ми ходи при мама. Сестра ми продължава да ходи всеки ден да и носи разни неща, всичко което е необходимо, за днес и е приготвила и изненада (всъщност те двете никога не са били много близки). Аз промених гледната си точка, това е най-голямото ми постижение и знаете ли,сестра ми започна да се променя в положителна посока.
Обстоятелствата ме научиха, че трябва да подбирам внимателно думите, по-скоро критиките, които отправям, защото на моменти се улавям, че в желанието си да го направя, засягам другите около мен. И върху това поработих, зная и съм убедена, че не е важно какво ще кажеш, а как ще го кажеш. Хващам се на моменти, че съм груба в изказванията си, но се хващам навреме, след което се извинявам. Започвам да отчитам това, което семейството ми прави за мен, всеки може да направи различни по степен неща, в зависимост от момента, в който се намира, всеки се намира в различни етапи от живота си, но с достатъчно разбиране нещата полека лека се нареждат. Сестра ми спаси живота на майка ми. Това е истината и аз винаги ще и бъда благодарна.
Относно темата, която Черита засегна за медиите негативизма, болестите, рака, Ковид, ситуацията в страната ни искам да кажа следното. Чери в много голяма степен съм съгласна с теб. Съжалявам за това което изживяваш, болезнено е, ужасно е болезнено да загубиш родител. Знам, че болката от загубата винаги ще я има, каквото и да кажа все ще бъде малко. Искам да ти кажа аз за себе си как съм решила този проблем. Не гледам новини от петнадесет години, не чета, не чета новини. Не зная дали това е правилно, времето ще покаже, в много голяма степен това е в мой минус. Това го установих тази година, когато станах студентка Но това, че отказвам да чета и гледам новини, не означава, че не се интересувам какво се случва в страната ни, просто отсявам информацията, която да достига до мен. Правя го избирателно. Знам, че има някаква цел във връзка с този Ковид, нещата да се представят по този начин, прилича ми на информационна война, но все пак времето ще покаже. Не съм съгласна с много от нещата които се случват, но знам, че в даден момент всеки ще получи заслуженото си, знам, че ще има възмездие, знам го. Не мислете, че съм се примирила, аз просто избирам битките, които мога да водя, които са по силите ми.
Нели, Чери, Ванче благодаря ви за дискусията, благодаря ви, че споделихте вашите преживявания, мисли, чувства и емоции, благодаря ви, че ви има тук, защото вашите мисли, чувства и емоции ми показват, че не съм сама. Във всяка една от вас макар и по различен начин намирам частица от себе си.
Бъдете здрави момичета вие и вашите семейства. Светли празници.