РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Kleo]

Алекс и гаджето му имат зелени сертификати, защото са си направили тестове за антитела и са се оказали с над 150, като Алекс е дори с над 800. Така че от понеделник, живот и здраве, тръгват присъствено на училище най-накрая! Аз се радвам супер много. Те - сякаш са вече безразлични. От 21 октомври досега съвсем отвикнаха от живото общуване в гимназията си. Добре, че са заедно и че често спортуват, разхождат се в парка, тренират когато могат и каквото могат. Добре, че са млади, влюбени и се подкрепят взаимно. Но аз все пак все така си се радвам много, много, много, че се връщат на живо в училище! Ами това е от мен. Петък е. ПредНоволунно ми е. Утре сутринта е Новолунието и Пълно Слънчево Затъмнение в Стрелец. Пазете се.

[cchery]

Момичета, този разговор за даването-получаването-вземането-възползването-арогантността-егоизма-алтруизма е неизчерпаем. Всяка една от нас може да даде пример в посока собствените си убеждения. Ето Нелката привежда думи на Бърнард Шоу. Аз пък бих копирала тук може би най-популярната фраза в нашата история "Ако губя, губя само себе си, ако печеля - печели цял народ." .... И също смело мога да кажа, че съм попадала и играла и двете роли. Естествено в моя случай "народ" не е цяла България . Но да речем малката ни общност на вход 5 в бл. 227 в Младост 2.

Може и да греша, но съществена разлика между вас и мен откривам в щаденето и персоналната предпазливост. И то като цяло във всички отношения и сфери на живота. Ситуациите, които описвате, и на мен не са ми чужди. На български език казваме, че сме си "строшили главите". Аз съм била десетки пъти в състояние да изпитвам яд и неудовлетвореност за това, че съм давала, от мен са вземали... и не ми е било отвръщано по същия начин. Защото за мен очакванията са естествен регулаторен механизъм на човешката емоционалност. В противен случай ние никога нищо няма да направим. Въпросът обаче е.... колко силно разочарована мога да съм в тази ситуация? Ако е стигнало до възмущение и погнуса.... този човек или хора "посивяват" и избледняват. Изчезват. Изпаряват се. А аз на момента спирам да "дъвча" случката. Кой дал - кой взел?! Не меря, не тегля, не смятам.... НИЩО..... ниенте. И знаете ли защо?! Защото винаги имам до мен от другия тип ХОРА...., на които аз давам и те ми дават...

Много отдавна с другия тип сме се научили в отношенията ни даване и вземане да няма дименсии и времево измерение. Това води (поне у мен) до невероятно спокойствие, което мога да оприлича дори с вакуум.... вечност на тишина и разпростиране.

Затова и по никакъв начин не ми пречи да (от) давам себе си на всеки ... Не се замислям дори, че е така.... Понякога става, понякога не. Без да го мисля..... защото ако почна да го мисля и да търся обяснения - особено пък с помощта на "разбирачи".... ще трябва да се оправдавам.

Естествено, че такъв един подход е пагубен. И се стига до точка на насищане. Аз вече я преминах. След нея всичко е по местата си... Давам безрезервно на онзи, който прави същото. На другите - да вземат, ако има какво.... Често пъти - остават с празни ръце. Не защото не давам, а защото не им импонира.

В този ред на мисли, Деска:

Чери, разбира се, че ако тя не ти резонира, в никакъв случай не бива да си я причиняваш. Поне не и сега.
Сигурно преди време аз самата нямаше да мога да я "преглътна".

Не само сега, но и въобще... Дамяна не би могла да бъде в резонанс с мен. И аз с нея. Да, вероятно си го очаквала да го кажа, и поради това ще го напиша - тя си е енергиен вампир.... Смуче от слушателите и зрителите си. Ама честно било - щото си го казва.... Това е само форма на оправдание за природата ѝ на егоцентрик...

Ако говорим за хора, от които с кеф бих се учила, и докосват възможно най-болезнените струни в мен, първият пример, който мога да дам, е Иво Иванов.... Не е случайно, че с него сме и приятели в онзи първичен смисъл на думата - не във фейсбук. Тази година той буквално направи и невъзможното да ни дойде на гости в София... Както междудругото - всяка година. При всяко едно положение не мисля, че е задоволил свое брутално Аз....

Георги Бърдаров - авторът на космическия текст "И аз още броя дните"... Присъствала съм 2 пъти на негови презентации и помня кратката милисекунда на громовна тишина преди залата да избухне в аплодисменти.... За такова владение на думите и изразните средства става въпрос.

Боян Петров, светла му памет. Добре, че не се е замислял, че дава себе си на науката и на високопланинския алпинизъм и не получава същото от цяла България.... Междудругото мисля, че и Ботев е нямал очакване към всичките си сънародници.

У всеки от изброениите по-горе има доза преднамереност. Но.... не тя е водещата. Както междудругото и у артистите във всяко едно изкуство, които стигат до сърцето ми. Естествено е, че всеки реализира и удовлетворява себе си и собствения си "Аз", показвайки изкуството си..., но без мисълта за феновете и публиката си и за това как те ще го възпиремат и най-вече какво ще им даде, докосващо изкуство нямаше да има. Затова и има творчески периоди у големите артисти.

Като говорим за училище, Бела ще се върне присъствено от началото на новата година. Причината е чисто прагматична - на 11 декември летим за Берн и не искам нищо да провали това наше пътуване, а една карантина е напълно достатъчна. В сряда ѝ сложих първа доза на Пфайзер - вече лови безпроблемно безжичен интернет ...

Снощи гледахме "Стрийптиз покер" в Малък градски театър "Зад канала". Избрах постановката най-вече заради участието на Геро в нея. И не съжалявам. Ама никак. Мисля, че това е най-любимият ми съвременен актьор. Що се отнася до жените - това е София Бобчева.

Сега обаче смятам да си пусна тренировка на Руми Илиева и после с Бела ще си украсяваме апартамента за Коледа .

[Нели]

Ани, щом летите тези дни, вероятно вече го знаеш, но все пак: https://lm.facebook.com/l.php?u=https%3 ... eqN9AdAJgN

[cchery]

Ани, щом летите тези дни, вероятно вече го знаеш, но все пак: https://lm.facebook.com/l.php?u=https%3 ... eqN9AdAJgN

Да, Нелка, знам го. Благодаря, че сподели.

Да се надяваме, че в оставащите 5 дни нещо ще се промени и няма да ми се налага да ми бъркат в носа... Както винаги досега Бела лети натам без да ѝ искат нищо. Обратно в България обаче ще трябва да ѝ направим антигенен тест...

[Kleo]

Обожавам си уикендите през последните няколко месеца и ми изтичат като един-единствен миг

[Kleo]

За свободата отвън и свободата отвътре

07.12.2021

Михаела Петрова

2021 беше година на свободата. Почти по Сервантес: „Свободата, Санчо, е на върха на копието“. Имахме дори невероятната свобода цели 4 пъти да раздрусваме зарчетата на държавното управление и да гласуваме за хората, които да управляват тази територия. Имахме напълно свободен избор между 4 вида ваксини, които да ни дарят със свободата да се шляем отново по света и у нас. В моловете например.

Свободата, знаете, е много относително понятие. И отдавна е брандирана. Като в онази реклама „Движи се свободно“ с помощта на обезболяващ гел. Отдавна ни е вменено, че свободата си има цена. Както яйцата от свободни кокошки. Свободата отвън обикновено е добре контролирана и геополитически маркирана.

Аз съм от поколението, което мечтаеше за „свободния свят“, и голяма част от моите връстници го избраха при първа възможност.

Бяхме прекалено млади, за да осъзнаем, че мечтата за „свободен свят“ е била свързана с вече установена форма на живот и управление отвън. Всичко, което се случваше тук, особено след демократичните промени, наричахме „не свобода, а слободия“. Демек – разпуснатост, разпасаност, беззаконие.

Мечтаехме за свобода, която макар и с много по-широки граници, възможности за образование и развитие, за добър доход и социални придобивки, е много категорично дефинирана в закони.

Не казвам, че това е нещо лошо, обществата функционират точно така. Единственото уточнение, което правя е, че всичко това е свобода, вече създадена отвън. От един вид колективно споразумение за границите ѝ. И това, на което сме свикнали, е да избираме вече дефинирана форма на свобода отвън, която приляга и се вписва в личните ни цели. С идентификация, която вече сме избрали за себе си.

Същото е по отношение на най-интимните, лични взаимоотношения.

Малко са онези, които избират да обичат, да правят любов, да споделят с някого смеха и радостта си, хобитата и интересите си без потребност от обвързване, защото „свободата отвън“ отдавна е дефинирала, че за това трябва да имаш само един партньор. Всичко останало е „слободия“ – разпасаност някаква.

Следователно, за да изживеят радостта от любовта и секса, им се налага да се идентифицират с някоя от ролите – „сериозно гадже“, „съпруг/съпруга“, „майка/баща“... Не знам дали сте си играли като малки на „семейство“. Ние със съседката много играехме. Аз не харесвах тази игра, защото ми беше скучна. Ако бях „жената“, трябваше да започна да чистя, да мия чинии, да гладя, да готвя. Ако бях „мъжа“ трябваше да нося тежки торби, да седя във фотьойл и да чета вестник, да се мотая около колата, като имитирам, че нещо ѝ ремонтирам.

Разбира се, по-късно научихме, че интимността с някого е съвсем различно нещо от разиграването на ролите в кухнята и около колата. Но също така че свободата да ги изразиш накрая все опира до въпроса: „А какво ще ядем?“. И това често прецаква всичко. Особено за онзи, който после мие чиниите. Научихме също, че не си особено свободен да изразяваш любовта, радостта, вълненията си и преживяванията, които искаш с някого другиго. В най-мекия случай партньорът може да се почувства засегнат и да се цупи. В най-крайните случаи ревността може дори да погуби живот. И за това ставаше дума в публичното пространство през изминалата година.

Спомням си, преди време моя приятелка и съпругът ѝ, хора с артистични, свободни професии, дълго време търсиха начин да им бъде отпуснат кредит за апартамент. Накрая успяха. След време тя ми сподели, че е изпитала истински ужас, когато е подписала документа за 30 години изплащане. Не заради парите. В този момент си е дала сметка, че жилищният кредит я задължава още 30 години да бъде с този мъж. Да обслужва и кредита, и него. И идентификацията, която брандира понятието щастливо семейство: „дом, деца, кредит“. Те още са си заедно, но истината е, че в началото им е било леко нервно и се е прокрадвало съмнението дали това не ги обрича да се търпят и ако се случи така, че вече да не искат.

Спомних си колко бях щастлива, когато вече можеше да имаме кредитни карти, защото това означаваше, че няма да взимам заеми от приятели, за да закърпя месеца. Толкова бях доволна от тази свобода, че се сдобих с около 5 такива карти във времената, в които банките ги раздаваха на килограм.

Тази свобода, дадена ми отвън, ме дари с няколко пътувания, куп дрехи, доста весели вечери навън с приятели. Но в един момент ме постави в ситуация да имам „живот на кредит“. Всичко, което получавах, отиваше за погасяване, за да го похарча отново почти веднага. Когато най-накрая успях да се отърва от всички кредитни карти, казах на банкерката ми: „Запишете си го някъде в досието ми – и да ви искам кредитна карта, не ми давайте.“

Вярно е, че така ограничих свободата, дадена ми отвън да се простирам извън чергата си. Вярно е, че това отряза пътеките, към средата, с която тогава се идентифицирах. Това, което не знаех тогава е, че получих дара на връзката с вътрешната свобода.

И сега ще ви кажа нещо, което със сигурност ще ви прозвучи страшно – вътрешната свобода е освобождаване от абсолютно всяка една идентификация, с която някога си бил свързан или си искал да се свържеш. С всяка една цел, с всяка една мечта, с всяко едно постижение, определение и самоопределение за теб, с всеки един близък или любим човек. Вакуум. Нищо няма там, където е истинската свобода. И време няма. Съществува единствено всепроникващото усещане „Аз съществувам“. Няма да го описвам. То и не може. Който се е освобождавал, знае.

Въобще не го споделям, за да ви тласкам натам. Това не е моя работа. Душата на всеки си знае кога му е момента да узрее за вътрешната свобода и си има нейните начини да го повика. Казвам го по-скоро по обратната причина – докато свободите, дадени отвън, ви носят радост, докато имате цели, семейства, които обичате, приятели, от които имате нужда, ползвайте щедро и безогледно кефа от тези изживявания. Радвайте им се, плащайте им цената. Няма нищо лошо в това. Майната ѝ на цената. В състоянието на вътрешна свобода, тя така или иначе няма абсолютно никакво значение.

Живейте го този живот лудо и шеметно, без значение дали правите грешки, или не. Не се самоконтролирайте за щяло и нещяло. Наистина няма нужда да сте съвършени.

Правете куп готини грешки. Забавлявайте се сякаш от това ви зависи живота. Ползвайте си всяка една свобода – откъдето ще да идва. Следвайте всяка своя луда идея. И току-виж един ден сте осъмнали с вътрешна свобода, която се усмихва на собственото си съществуване. И това е един възможен път към истинската свобода. Абсурдно ли ви звучи?

Започнах със Сервантес, с него ще завърша: „За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното!“

Весели Коледни празници! И да ви е радостна Новогодишната нощ!

[Нели]

Деси, БЛАГОДАРЯ!

[cchery]

Само цитатът в картичката, която направих за днешния ден, е нещото, което имам да кажа като коментар за текста на Михаела Петрова. Истински свободният човек не страда от предразсъдъци и опасения. Той не прави оценки. Не мери и тегли. Дори не си прави равносметка на свободата, а я живее.


Честит имен ден на Ани и тук! Желая ѝ да постига всичко, което животът и капризите на възрастта ѝ ѝ предлагат! Малки или големи, но крачки към животворно и осъзнато съществуване!

[Нели]

Честита да си, Ани! Волна и свободна, вдъхновена и умиротворена, изпълнена с радост и с живот! Обичам те, да знаеш!

[Kleo]

Чери, честита да си!
Нели, честита да е и твоята Ани!
Весел имен ден на всички празнуващи днес!

[Kleo]

Мечтая си за мое второ Коледно Чудо в Живота ми



Някакво ей такова да бъде, може и две, няма да ги върна:

















Много ми е интересно днес всяка от вас с коя мечта се събуди в сърцето си