Ловци на мигове

[cchery]

Верче, тази последната ви разходка е като из "Индиана Джоунс" с всичките тези змии и скорпиони. Вярваш или не, но все съм си мислила, че съществуването на скорпиони по нашите земи отдавна се е затрило... . Твоята снимка го оправдава отвсякъде. Тези гадинки доколко са опасни за човека?!? И да ме светнеш ей тъй само информативно...... влечугото от кой сорт змии е - аз имам страх от тях...

[Ver]

Чери, благодаря ти, че си отделила така темичките
Идеята е прекрасна, защото усещането за планина е уникално преживяване!
Ще се радвам да се включите и вие с ваши усещания за Природа, а дотогава (а и после надявам се ) ще ви "водя" на различни местенца от докосната от Бога ни земя
А за българските скорпиони - едва ли могат да нанесат тежки поражения на човек. Най-много да се подуе малко мястото, но по - вероятно е да го настъпим, защото е много малък Пепи е пепеляка , тя за разлика от скорпиона е доста опасна, но хапе само ако бъде настъпена.

[emi-1]

Вер,здравей.
Чери,благодаря ти че показа писанията на Верчето,защото не ги бях видяла.
Вер,ако беше поместила снимките вчера,щях да мисля,че това със скорпиона е шега.Наистина ли тази снимка е правена по нашите планини.Не съм подозирала,че тук има скорпиони...Това същите отровни гадове ли са,за които съм чела и слушала?
Когато видях Пепи,малко остана да подмина снимките,толкова много ми са неприятни,но понеже знам,че винаги има големи красоти в твоите постове,продължих с разглеждането...
Благодаря ти
/този пост започнах да го пиша преди доста време и сега видях,че си обяснила за БГ скорпиони/

[MortishaAdams]

Вер,страхотни снимки!А разказа и филмчето ги прочетох и изгледах на един дъх!
Благодаря ти,че ми достави тази душевна наслада с тях!

[Kleo]

Много ми е интересно да гледам и чета!

[Ver]

Привет
Тази седмица премина под знака на колоезденето. Покарахме доволно из Средна гора, дори имаше особено комични моменти при преминаването на една рекичка Нещо, като пролетно къпане ... но за това във филмчето, по-късно За съжалени снимки няма.
Тази събота и неделя изведохме децата отново с нас из близките на София околности в Стара планина: Кремиковски Манастир - х. Стрелец
Въпреки силния вятър и по-скоро есеното усещане, децата си изходиха с доста добро темпо разтоянието до хижата и обратно (5км по коларски път в едната посока).
Препоръчвам, този маршрут за всички които живеят в София. Околностите на Кремиковския манастир са много красиви, пътя изкачава леко и приятно сред борова и букова гора. Еднодневната рзходка може да приключи с посещение на манастира и хранене на манастирските кокошки (при нас винаги така се получава).По-долу, под манастира има чудесни места за "забавлявка" (както казва Ава): едно езерце, рекичка и много борова кора за корабчета
Изпробвахме и новата палатка
Сутешния студ ни подгони бързо, но разходката и докосването до природата топли поне няколко дни след това

Ето го и филмчето:
цък

[Ver]

Ей ме на
След почти едноседмично скиторене по близките планини и баири. Чувствам се задерена, дори ми е приятно са се прибера (за малко!)
Търсенето на пролетта тази година се оказа неподозирано дълго и изпълнено с трудности начинание. Започнахме го в края на Март, а сега в края на Април все още не сме приключили.
Прекарахме Великден на едно прекрасно местенце в Ихтиманска Средна гора, над х. Надежда. Вековната букова гора още не се беше раззеленила, вятърът ни подсказваше, че няма да се изпотим от жега през нощта За втора поредна година се будим на Великден заскрежени.
Затова и филмчето В търсене на пролетта е на път да се превърне в сапунка

А, който не знае, как се прави "Яре по хайдушки" да гледа
Яре по хайдушки в ...

[Ver]

Почти измина един уикенд изпълнен с много емоции от различно естество за нас.
В събота сутринта посетихме Спортното Изложение пред НДК. Страхотна инициатива! Дано стане традиция, защото от нея може само да се спечели. Децата направо се размазаха от кеф след като караха ролери, пързаляха се с шейни, бяхме на концерт, яздиха кон, получиха награди, боксираха се, играха голф и може би изпускам нещо .... , но е от еуфорията, която ги беше обзела (и мен покрай тях ).
След, като си взехме дозата от градски забавления, вече можехме с чиста съвест да се отпътуваме към поредната (този път ниско планинска) дестинация - Понор планина, Карстовите извори до с. Безден и Драгоманското блато.
Да, този път определено нмерихме пролетта Съботното Слънце печеше приятно и ни приканваше да наджапаме в бистрите води на езерото. Животинският свят тук е много богат: чапли, щъркели, патици, шарани (скачаха от водата сякаш ни се радваха), дъждовници, змии ...
Доброто ни настроение не можа да бъде помрачено от дъжда, който се изля през нощта
За щастие палатката ни бе импрегнирана
На Сутринта към 8.00 бяхме готови да поемем към ново приключение и не след дълго се озовахме пред природния резерват Драгоманско Блато. През 30-те години това блато е било пресушено, за да бъде обработвана земята (!!!), но след като устаняват, че себестойността на житото добивано по този начин е станала безумна, помпите спират и мястото става леко-полеко такова, каквото природата го е направила.
Сега блатото е защитена територия, на коята се срещат изчезващи видове, редки птици, бозайници и растения. Особена атмосфера витае там (особено в днешния мрачен и дъждовен ден). Орнитолозите твърдят, че 50% от птиците населяващи България се срещат на тези 4 квадрани километра!
Мястото е на 3 км от Драгоман. Близо е до София, може да го посетите в някой по-приветлив ден
Смятам, че няма да останете разочаровани

[Ver]

Ей го и филмът:
Влажни зони
Сложихме край на сагата за търсенето на прлетта

[Ver]

До Звездец и обратно

“- Пух, какво си казваш, когато се събудиш сутрин?
-Какво има за хапване! А ти Прасчо?
-Аз се питам какво интересно ще се случи днес.
-Ами, че то е едно и също. ”
....................
- Къде да отидем?
- Ми къдеее .... На Моровица, на Ластовицата или на Калотина.
- А защо да не направим едно крос-кънтри до Големата Икуна?
- Може би е по-добре да походим: над Бов, Своге, Дефилето
Решено значи

Потегляме, стигаме до Околовръсното и в последния момент вместо на ляво поемаме надясно и за озоваваме (почти случайно ) в с. Стъргел, в полите на Старопланинския исполин връх Звездец, с разписание за влаковете Бов-София . До тук добре, всичко върви по план

И така от тук ще започне нашата разходка днес. Зеленият път ни води леко нагоре – усамотен сгушен в прегръдките на Планината. Всяка стъпка ме кара да се чувствам благодарна, че мога да ходя, че чувам птичите песни, че виждам нежно-зелените, току що поникнали листенца. Дърветата протягат клони и ни поздравяват. Ние им отвръщаме.

Леко, почти неусетно сме стигнали подножието на в. Здездец. Оставяме тежките раници и поемаме нагоре по-леки и по-свободни. Въздухът шумно пълни дробовете. Всяко вдишване носи нов живот. Вятърът днес е решил да ни развали прическите На върха не може да се стои дълго, макар и топло силният вятър ни брули. Лежейки на земята в една дупка си мисля, колкое тихо и спокойно тук. Не се и замислям какви са тези изкопи по целия връх, но скоро разбирам: преди малко повече от 133 години, зимата на 1878г на това място руски и български войници са се крили тук от зимния вятър, чакайки турските орди прииждащи от прохода Арабаконак. На този връх са замръзнали повече от 1000 войника борейки се със зимата, за живота си, за свободата си ....

Боже мой, какъв късмет имам, че мога да лежа в тези 'дупки' сега, когато Слънцето грее, те са покрити с мека трева и единствания звук който се чува е този на вятъра ....

Така лежейки се отдавам на едно старо и позабравено занимание-гледам облаците : Орли, Китове, Човечета, Коне, Огромни вълни, Птици непрекъснато преливат едни в други. Облаците се движат бързи и неуловими. Толкова са близо, само още малко да се протегна и ще ги стигна. Прекрасно е. Чувставам се свободна, като тях.

Време е обаче да слизаме. Чака ни път, а пухкавите и игриви облачета бързо се събират и променят цвета и намеренията си. Ще вали .... и завалява. Капките нежно и приспивно тупкат през нощта по покрива на палатката. На сутринта облаците са похлупили планината. Продължава да вали. Свежо е. Краката са починали, мислите ясни. Сбогуваме се с Мъгливата Майска Планина. До другия път

Вековно дърво:
[img]http://media.snimka.bg/8553/023361734.jpg?r=0[/img]

Останки:
[img]http://media.snimka.bg/8553/023361732.jpg?r=0[/img]

[DeerE]

Ехааааааааа